Мечтае да стане авиоконструктор, но
от малък е влюбен в математиката
На 19 януари 2020 г., 22 дни преди да навърши 88 г. почина акад. Благовест Сендов. Човек с впечатляващ живот и учен от световна величина.
Роден е на 8 февруари 1932 г. в Асеновград в многодетно, но заможно семейство - трима братя и две сестри като Благовест е вторият по възраст. Баща му Христо Сендов е преуспяващ търговец, а майка му Марушка е възпитаник на Американския колеж в Самоков.
Като дете Благовест иска да стане авиоконструктор. Не е мечтаел да става математик, защото в началото на 50-те години на миналия век математик не е професия - най-много да станеш учител.
Но все пак математиката го вълнува от дете. Има брат, с три и половина години по-голям, и покрай него всичко, което той учи по математика, го знае и малкият Благо.
На 5 години вече
знае таблицата
за умножение,
може да брои, вълнуват го големите числа, както и доколко може да преброи човек.
През 1948 г. Благовест Сендов претърпява премеждие, в което едва не си губи зрението. Нали мечтае да стане авиконструктор с неговия приятел Симеон Тодоринов започват да майсторят ракети. Тялото им е от картонени тръби, на които в магазина на баща му се навива бархетен плат. В долния край на тръбата правят лавалова дюза - стеснение, което има подходяща форма за ламинарно течение, за да има ракетата тяга. Тези тръби пълнят с твърдо гориво.
Двата му компонента - единият, който се взривява мигновено, и другият, който гори бавно, са пикринова киселина, която е много силен взривен материал, и черен барут. И веднъж при пълненето на тръбите една гръмва в ръцете на Благовест.
Понеже е експлозия с мигновена висока температура, изгаря повърхността на кожата на лицето и ръцете му. Изживява адски болки, защото майка му и една възрастна лечителка слагат листа от кисело зеле на лицето му.
Пак с приятеля му Симеон
правят първия
модел на
ракетен самолет,
който лети на състезания в Мусачево. Зам.-министърът на отбраната ген. Захари Захариев ги окичва с медали.
През 1949 г. Благовест кандидатства физика в СУ. Не е приет заради “лош произход" - произхожда от буржоазно семейство.
Младежът идва в София и постъпва на работа в служба “Чистота” на Благоевски районен съвет, за да вземе софийско жителство. Помага му една леля, която има връзки, защото и в “Чистота” не е лесно да влезе човек от провинцията.
Назначават го на длъжност “метач надничар”. Обаче за надничар не дават жителство, трябва да си щатен. Но за да си щатен, трябва бележка от родното място за “честност и благонадеждност”. От Асеновград не му дават такава бележка. Той сяда и написва писмо до Вълко Червенков.
Пише, че е завършил гимназия и има буржоазен произход, но иска да работи, а не му дават да бъде даже щатен метач в София. След не повече от седмица получава отговор от кабинета на Червенков, че е наредено на ГК на партията в Асеновград да издадат бележка за благонадеждност. След седмица я получава и така става щатен метач в София.
Работи с метлата цели три години. През този период дружи пак със Симеон Тодоринов, който вече учи математика в СУ. Често е в неговата компания и разбира, че и неговият път е математиката.
През 1952 г., когатовече има прословутото софийско жителство и добра характеристика като метач, началникът на отдел “Кадри” на Благоевския райсъвет казва, че не трябва да учи математика, а инженерство. Математиката не е нещо перспективно, а на страната са необходими инженери. Но младежът вече е решил да следва математика.
През 1952 г. влиза в университета с голям хъс. Много е напорист и още по време на следването има две публикации в доклади в Аакадемията на науките на СССР. Тогава това е върхът. Малко професори имат такива публикации.
През 1956 г. полага изпит за аспирант, явява се на конкурс за асистент и започва да преподава в СУ. Обаче през есента на 1956 г. избухва унгарската революция, която продължава от 23 октомври до 10 ноември 1956 г.
От ръководството на комсомола в университета решават, че всички постъпващи аспиранти и асистенти подлежат на проверка за благонадеждност. Съобщават на Сендов, че всички изпити, които е положил, не се признават и е свободен да си ходи. Той отива учител в Бобошево, после още една година даскалува в Елин Пелин. И тогава професори от университета начело с Благовест Долапчиев решават, че трябва да направят нещо за талантливия младеж.
Обявяват конкурс при акад. Никола Обрешков, доайена на математиците, когото още цитират по целия свят. Стендов му става асистент и започва да работи в неговата област.
Отива в Москва,
там за първи път
вижда компютър
Изкарва една година стаж - освен курсовете по компютри слуша и курсове по математика. Освен това посещава и семинара на акад. Андрей Колмогоров, който тогава е математик номер 1 в света.
След като се връща, Тодор Живков го кани да изнесе лекции за кибернетиката на Политбюро. Всъщност чете лекциите пред целия Централен комитет на БКП. Всички слушат, водят си бележки е даже задават въпроси задават. Живков седи на първия ред.
През 1967 г. Сендов присъства на академичен съвет на Висшата партийна школа, там е и Тодор Живков. Той каза, че ще купят голяма машина за някакъв завод в Стара Загора. И започва да обяснява как заводът ще бъде управляван модерно.
Сендов казва: “Другарю Живков, глупаво е такава машина да отива в завод. Трябва да я дадете във Факултета по математика, за да обучаваме студентите, които ще работят сетне на такива машини. Сега
тя ще бъде само
едно скъпо
украшение там...”
“Как може? Това са пари на завода!”, реагира Живков. “Това са пари на държавата”, казва Сендов. Заседанието приключва и на излизане всички вървят далече от Сендов, защото сигурно са смятали, че “него вече го няма”.
След време обаче Живков казва на шефа на Висшата партийна школа Ганчо Ганчев за Сендов: “Ганчо, имаш там едно момче, което не иска да ми се хареса, а говори това, което мисли. Всички други говориха само за да ми се харесат. Да го пазиш това момче!”.
Така пътят на акад. Благовест Сендов в науката е открит...
Само за 15 години благодарение на изключителните си качества той изминава пътя от асистент, доцент (1963), професор (1968), декан на Математическия факултет (1970-1973) до ректор (1973-1979) на СУ. Междувременно през 1964 г. става кандидат на науките, а през 1967 г. доктор на математическите науки.
Сендов е най-младият доктор на науките, най-младият професор, най-младият ректор по онова време.
Не по-малко успешна е кариерата му в БАН - старши математик (1961-1963), ръководител на секция “Числени методи” (1967-1970), зам.-директор на Института по математика с изчислителен център (1967-1970), зам.-председател и главен научен секретар (1982-1988) и председател (1988-1991) на БАН. Междувременно става член-кореспондент (1974) и академик (1981).
Поклонението на Благовест Сендов ще бъде на 23 януари 2020 г., четвъртък ,от 11 часа в Народното събрание
n За политическата и дипломатическата кариера на акад. Сендов четете в следващ брой на "24 часа"
Той бе емблематична фигура,
в сряда бяхме заедно
Акад. Благовест Сендов е емблематична фигура за БАН. Той е световноизвестен учен математик, допринесъл значително в много класически области на математиката. Това каза председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски по повод кончината на акад. Благовест Сендов.
“Той беше пионерът на развитието на теорията на апроксимациите, един от първите математици, които показаха как математиката може да се използва и в биологията в съвместната си работа с акад. Румен Цанев. Освен блестящ учен, известен по целия свят, акад. Благовест Сендов беше държавник и общественик с принос в образованието. Спомняме си неговата т.нар. проблемна група по образование през 80-те години с използването на новите технологии”, каза още акад. Ревалски.
За бившия председател на Народното събрание, председател на БАН, ректор на Софийския университет, посланик в Япония, акад. Ревалски допълни, че винаги е бил с активно обществено присъствие по различни въпроси. “Беше патриот, българин до мозъка на костите си, огромна е загубата за нас”, с мъка добави акад. Ревалски. Акад. Благовест Сендов е бил деликатен и фин човек, който не налагал непременно своето мнение. “Той въведе сегашната система във висшето образование - бакалавър, магистър, доктор”, каза още акад. Ревалски. Той обясни, че все още изживява емоционално случилото се. С акад. Сендов в сряда били заедно.
Помните ли сендовчетата?
Акад. Благовест Сендов е известен и с образователния експеримент “Проблемна група по образованието”, наричан разговорно Сендовската система, който той инициира, докато е ректор на Софийския университет. Новата образователна система първоначално е въведена експериментално в 30 училища след решение на пленум по образованието през 1979 г. Децата от ПГО бяха наречени сендовчета.
Проблемната група по образованието беше един новаторски проект, в който са ангажирани много учени и педагози, като основна роля имат проф. Мирослав Янакиев, доц. Розалина Новачкова и проф. Георги Ангушев. Името на ПГО бързо се прочу и с новия буквар, в създаването на който дейно участие вземат Валери Петров и Доньо Донев.
Обучението се провежда целодневно. На обед от 12 до 14 ч децата почиват, като в училищата има помещения, в които малките сендовчета, след като се наобядват в стола, отиват да спят и после отново влизат в класните стаи. Следобед имат редовни занятия, но по-леки, като рисуване, трудово и т.н. Изключително много се държи на спорта. Физкултурните занимания се провеждат в следобедните часове и се набляга на спортове, нужни за физическото развитие на децата.
Чантите се носят в понеделник и в петък се връщат у дома, и вместо да учи вкъщи, детето учи в училище. Това облекчава родителите и възпитава детето в системност и отговорност. До V клас учениците не са писмено оценявани, за да не се учат на бележкарство, а на любознателност.
