Многослойният кадастър дава информация какво може да правим на всеки земеделски или горски терен
Човек наследява горски имот или го купува. Но се оказва, че първото нещо, което му е хрумнало да прави с този горски масив - да добива дървесина, е невъзможно. Защото по-голямата част от гората попада в такава лесоустройствена категория, че на нея не може да се извършва друга сеч освен санитарна.
Друг случай. Купува земеделска земя висока категория, рекламирана като първокласна и плодородна, с ясното решение, че ще прави голям овощен масив. Но се оказва, че една трета от нея попада в защитена зона по “Натура 2000” и за нея е издадена заповед на екоминистъра. По силата на тази заповед в площта на защитената зона
не може да
се сади нищо
повече от
двугодишни
земеделски
култури,
а при разораването трябва да се спазват ограничения, които не му вършат работа за овошките.
Всички тези неприятни случаи може лесно да бъдат избегнати, ако хората знаеха и най-вече умееха да правят елементарни справки в кадастрално-административната информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Става въпрос за цифрови карти, които позволяват да се селектират определени места от територията на страната и да се уголемяват до степен човек да може да види къде са разположени дори
тротоарите и
бордюрите
на улиците
в населените места. Или например да види точното разположение на апартамент в многофамилна многоетажна жилищна сграда.
Наистина, наслагването на много слоеве карти с различни специализирани теми, данни и информация един върху друг прави управлението им през интернет по-бавно и за целта е необходима добра интернет връзка. Освен това трябва да се има предвид, че колкото повече хора влизат да правят справка, толкова повече се затрудняват управлението на картите и тяхната визуализация.
Но човек има възможността да изключва и да включва всеки желан слой и така да избере само онази или онези карти, които му вършат работа в момента.
Кадастралната карта е основната. Върху нея може да се сложат аерофотографските снимки на страната, които покриват цялата ѝ територия.
Кадастралната карта позволява да се видят номерата на заповедите, с които са утвърдени кадастрите на всеки терен или имот. Тези заповеди на изпълнителния директор на агенцията са публикувани в “Държавен вестник”.
Картите не се изработват само от агенцията. Например картата на защитените зони от екологичната мрежа “Натура 2000” са правени от Министерството на околната среда и водите и се управляват от ведомството. Те може да се видят и на сайта на МОСВ, но смисълът да се ползва многослойният кадастър е в това, че човек често не може да се ориентира къде точно върху картата се намира.
Когато картата по “Натура 2000” се съвмести с информационно-административната карта на страната, по имената на селищата и топонимията се вижда къде точно се намира мястото.
В този слой човек може сам да си направи справка дали негов или нечий друг имот
попада в
защитена зона
От това зависи дали този имот е разрешен за една или друга земеделска дейност.
Тази карта служи и на Държавен фонд “Земеделие”, когато определя агроекологичните плащания. Това са своеобразни обезщетения за собствениците на земеделски земи, на които е забранена една или друга земеделска дейност.
Друг полезен слой в системата е лесоустройственият. Ако човек има документи за собственост на гора, може да види в каква лесоустройствена категория попада неговата гора или части от нея. От това също зависи какви дейности може да извършва в своята собственост. Например каква сеч е разрешена и каква - забранена, какви програми за залесяване се предвиждат, каква е актуалната гъстота на тази гора.
Може да се направи справка за всеки един имот, включително и в урбанизирани територии. Например човек може да види дали
зелените площи
в неговия
квартал
са общинска публична или общинска частна собственост, или например са частна собственост на физическо лице или фирма.
Друг интересен слой е този на Черноморското крайбрежие. Задължението да го поддържа е на самата агенция и произтича от член 6 на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. На тази карта се виждат всички обекти, които са споменати в закон: плажове, дюни, лимани, езера, лагуни, влажни зони, брегозащитни и брегоукрепителни съоръжения.
На картата ясно личи докъде се простира пясъкът,
къде има дюни,
къде са границите на различните видове собственост на имоти. Те са в различни цветове: зеленото са горските територии, розовото и лилавото – защитените територии, жълтото са земеделските земи и т.н. С различни цветове се означават лагуните и лиманите, бреговата линия, скалите, брегоукрепителните съоръжения и др.
Има също слой с основните геодезически мрежи. Този слой е тясно специализиран и се ползва само от правоспособните геодезисти. Когато мерят, те трябва да привържат своя GPS към определени точки, защото различните GPS системи имат различна точност. Например точност до 5 метра се смята за достатъчна за земеделски дейности - когато например с помощта на дрон и навигация ще се пръска определен терен.
Но за нуждите на кадастъра се изисква точност до 30 сантиметра, а такова измерване може да се направи само ако земемерът се привързва към точка от геодезическата мрежа.
Има и слой
едромащабна
топографска
карта,
на който основно се виждат релефът и неговото сечение. Когато опитен човек погледне такава карта, веднага вижда на каква надморска височина се намира и какъв е околният релеф.
92% от България вече са с кадастрални карти
Голяма част от територията на страната вече е покрита с цифрови кадастрални карти.
С преобразуване на картите на възстановената собственост вече са направени цифрови кадастрални карти на почти цялата неурбанизирана територия на страната – земеделските и горските територии. Набрана е информация за над 17 млн. недвижими имота. С одобрени карти на възстановената собственост са 986 населени места, в т.ч. всички областни градове и 130 общински центъра.
За урбанизираните територии, т.е. населените места, има готови и утвърдени кадастрални карти на над 30% от тях, които обаче покриват далеч по-голям процент от населението на страната. Тъй като това са карти на областните центрове, по-големите общини, курортните места – навсякъде, където по принцип се извършва огромен дял от имотните сделки в страната.
Първенци са област София, София-град, област Русе, област Ловеч и област Силистра. В момента има сключени договори за много други общински центрове. Така до края на 2020 г. непокрити с кадастрални карти ще са единствено малки села.
Глобалното покритие на цялата площ на България от 111 хиляди квадратни километра с утвърдени кадастрални карти е 92% от територията на страната.
