Конституционната реформа в Русия, предложена от президента Владимир Путин в годишното му послание от 15 януари, ще остави неизменни правата и свободите, гарантирани на руските граждани от основния закон. Това заявява пред в. "Росийская газета" Павел Крашениников, който оглавява законодателната комисия в Държавната дума и е съпредседател на работната група, подготвяща поправки в конституцията.
Групата ще разработи и ще оформи юридически механизма за общоруско гласуване по предвижданите промени, отбелязва депутатът. Путин подчертал на съвещание с експертите, че смисълът на поправките е да увеличат ролята на гражданското общество в Русия и на политическите партии, предава БТА.
Русия остава президентска република, но ще стане по-отворена страна. Очаква се дейността на силовите органи да стане "по-прозрачна и подотчетна на обществото". Щом в основния закон бъдат затвърдени социалните ангажименти на държавата, "никой вече не ще може да ощети тези интереси на гражданите, позовавайки се на моментните финансови трудности", уверява Крашениников.
Стремежът е поправките да осигурят приоритет на конституцията най-вече в защитата на гражданските права. Това означава, че нормите на международното право могат да действат в Русия само в онази част, в която не противоречат на нашата конституция, изтъква събеседникът на московския официоз.
Не се ли крие в юридическите "подробности" антиконституционен "дявол", пита се политологът Георгий Бовт, чийто коментар помества на сайта си радио "Бизнес Еф Ем".
"Русия може да влиза в нови договори, чиито норми са в противоречие с националните закони. И ако тя подпише такъв договор (. . . ), значи нормата на договора получава приоритет пред националния закон. Иначе смисълът да водиш международни преговори с такава страна силно се променя", посочва аналитикът.
Авторът изброява и други проблемни според него моменти от предстоящата реформа в руската власт, засягащи по-специално отношенията между парламента и правителството. "Какъв механизъм ще попречи например парламентарната опозиция, пък и не опозицията, да натрапи на премиера министри, които той не иска да види? И ще може ли премиерът да прокара хора, които не иска да види парламентът, но иска да ги види примерно президентът?", пита той.
"В една класическа парламентарна република всички тези механизми са напълно ясни и изпипани в десетки страни, ами у нас как ще стане?", недоумява руският експерт.
Предложенията за промени в основния закон на Русия представляват "лозунги, предупреждения, аванси или обещания, адресирани до различни групи от електората" преди изборите за нов парламент през 2021 г., пише "Независимая газета".
Властовата система обаче става същата и дори под сурдинка отнема някои пълномощия от Конституционния съд. Изобщо конституцията не е много подходящ инструмент за подобни политически операции.
На това отгоре всичко ще се приема бързешком, без сериозни дискусии, без реален политически диалог. Разбира се, че няма основания да наречем всичко това конституционна реформа. Виждаме една политическа предизборна маневра. И много жалко, наистина, че като едно от средствата за нея е избрана конституцията, добавя изданието.
Руската опозиция не намери как да отвърне на президентското предложение за промени в конституцията, пише "Комерсант".
Извънпарламентарната опозиционна партия "Яблоко" заяви вчера, че създава съвет за разработка на алтернативни поправки и ще настоява те да бъдат разгледани на референдум. Друг опозиционер - Алексей Навални - нарече сегашната конституция "отвратителна", защото съдържа "механизъм за узурпиране на властта", а живеещият в изгнание бивш олигарх Михаил Ходорковски предложи да се свика конституционно събрание, отбелязва вестникът.
Руският "режим повежда решително настъпление, а опозицията се обърка и направи грешка", коментира политологът Абас Галямов. Налага се впечатлението, че "опозицията сама не може да схване какво трябва да прави - да отстоява ли конституцията, да не я ли отстоява, да зове за спазването й или да предложи свой вариант", обобщава колегата му Алексей Макаркин.
Според източници на "Известия" общоруско гласуване за конституционните промени може да бъде насрочено до май тази година.
"Първото впечатление от събитията е следното: Путин е с нас за вечни времена", коментира автор на "Ведомости".
"Преобладава усещането, че всичко ще закостенее (тъй, както се движи)" - предвижданата реформа "ще бетонира режима още повече и ще намали възможностите за политическа ротация на елитите" в Русия", смята той.
"Путин се престраши да направи промени, всъщност, за да защити режима от промени", заключава наблюдателят на "Ведомости".
