Само 15% от семействата имат централно парно
Внушителен е броят на българите, които се отопляват на ток - 28,6%
Независимо от мерките за чистотата на въздуха, 53,9% от жилищата в България продължават да се отопляват с дърва и въглища.
Делът на топлофицираните с централно топлоснабдяване е повече от скромен – едва 15,1%, а тези, които се отопляват на ток – най-често климатик, е 28,6%. Газифицираните са пренебрежимо малко – само 2% или не повече от 50 хиляди жилища.
Това описва доклад за изпълнението на действащата до м.г. жилищна стратегия, който регионалното министерство публикува тези дни. Стратегията е била приета през 2004 г. със срок на действие до 2019 г. и в момента ведомството подготвя нова.
На дърва и въглища се греят през зимата 1 милион и 437 хиляди български жилища, като най-малък е този дял в столицата – само 11,7%. Но във всички останали областни градове надхвърля 35%, а в Смолян е дори 90%. Има и един съвсем незначителен дял от жилищата - само 0,5%, които се отопляват с локални парни инсталации на нафта или термопомпи.
Отопляването с дърва и въглища според доклада е без алтернатива за социално слабите домакинства и на практика у нас
70% от бедните
се отопляват по
този начин
Освен в Смолян делът на този вид гориво е доста голям и в области като Видин, Монтана, Ловеч, Силистра и др.
След столицата делът на парното е най-голям в Перник, Плевен и Русе.
Във Варна и Бургас, където също има големи топлофикации, най-предпочитаното за отопление средство през зимата е токът.
Освен от замърсяващото въздуха гориво за отопление българските жилища страдат и от доста
ниска енергийна
ефективност
Съвременна топлоизолация имат само 603 хиляди жилища, което представлява 15,5% от всичките. При това те са разпределени доста неравномерно: от 36,1% в Бургас през 31,9% в столицата до символичните 4,6% във Видин и Монтана. Програмите за саниране на жилищни блокове и новото строителство са добавили в последните години съвсем малък процент към дела на жилищата, чиято изолация отговаря на съвременните стандарти - едва 1,3%.
Значително по-добро е положението със съвременната PVC дограма - близо една трета от жилищата, или 29%, имат такава.
В Бургас и в
София почти
половината са с
нова дограма
и дори във Видин малко над 10% от жилищата имат този вид топлоизолация.
В доклада се цитират данните на Евростат, според които една трета от населението у нас има трудности да отоплява дома си през зимата, а около 25% от бедните домакинства имат разходи за ток, които надхвърлят 20% от разполагаемия им доход и стигат до една трета от него.
В допълнение са правени и собствени проучвания за този доклад, от които излиза, че 28,2% от анкетираните живеят в жилища с влажни стени.
Проблемите с водоснабдяването и канализацията на жилищата в България също не са за пренебрегване. Течаща вода имат средно 97% от българските жилища, като, естествено, процентът е почти 100 в градовете и по-нисък в селата.
Обществената
канализация
обаче обхваща
само 72,5% от
жилищата
У нас има например 660 хиляди жилища, които са на попивни, септични или изгребни ями.
Има и 76 хиляди жилища направо без никакво средство за изхвърляне на отпадната вода и там тя се зауства направо в повърхностно течащи води и така се замърсява природата. Разбивката по области не е в състояние да даде ясна картина къде е така, тъй като подобни жилища има най-вече в селата.
Ако има нещо положително в жилищния фонд в България, то това е неговата възраст.
Средната възраст
на българските
жилища е
около 50 години
и по този показател страната ни далеч не е на последно място в ЕС. Дължи се най-вече на това, че най-масовото строителство у нас е в периода 1971-1990 г. Тогава са изградени 39,6% от съществуващите в момента жилища, общо 1,5 милиона.
От периода 1946-1970 г. у нас в момента са останали 1,3 млн. жилища, което ги прави вторите по дял домове - 33,6%. Строените преди 1945 г. жилища са едва десетина процента, а тези след 1990 г. - 16,5%.
Естествено, разликите между селата и градовете са несравними. В периода 1946-1970 г. строителството в селата и в градовете е почти еднакво, но в селата се строят предимно паянтови жилища.
След това строителството на жилища в селата спада за сметка на градовете. Равносметката днес е, че
9% от жилищата
в България са
негодни за
обитаване
и те се намират предимно в малки градчета и села.
У нас има и доста голям дял необитаеми жилища. По принцип броят на жилищата в България е с около 1 милион по-голям от броя на домакинствата. Почти една трета от жилищата - 31%, са необитаеми. Според анализа причината не е само демографска, а може да се обясни по-скоро с трудовата миграция. С най-голям дял на необитавани жилища например са Софийска и Пернишка област. Там те са съответно 48,2% и 44,9% от всички жилища и причината е очевидна – столицата е “изсмукала” активното население от тези селища и хората са си намерили нов дом в София.
Третата област по висок дял на необитаеми жилища е Бургас – 43,7%. За него обяснението е, че има твърде голям дял ваканционни жилища, чийто статут е за временно ползване по време на лятната почивка.
Феноменът “необитаеми домове” е сравнително нов за България. През 1975 г. например необитаеми в градовете са били едва 3,8% от жилищата. 10 години по-късно са вече 5,6%, а в началото на прехода са стигнали 9%. Следва шоково нарастване, докато се стигне до сегашните стойности. В селата този тренд е бил много по-плавен, тъй като те се обезлюдяват от доста по-отдавна – още от времето на колективизацията и създаването на ТКЗС-тата.
Обитаваме средно по 31 кв. метра
Жилищната площ в България на пръв поглед е напълно достатъчна - имаме средно по 550 жилища на 1000 човека. Така на един българин се падат средно по 31 квадратни метра жилищна площ. В едно нашенско жилище живеят средно по 1,8 човека - в градовете са по двама, а в селата - по 1,5 човека.
В действителност обаче има голяма неравномерност. Обитателите на 327 хиляди жилища, а това са 1,3 милиона българи, живеят по двама и повече от двама в една стая. Близо 85 хиляди от тези домове се обитават от трима и повече от трима души в една стая. Често се среща жилищната площ да е и по-голяма, но хората да не могат например да отопляват всички стаи и да ползват само ограничена квадратура. В доклада пише, че ако в България имаше правна дефиниция като в другите европейски държави, тези хора щяха да попаднат в категорията “бездомни”.
Според анализа около 80 хиляди българи попадат в категорията на хора с остри жилищни нужди, тъй като нямат средства да си купят дом от свободния пазар. Тук обаче е другият феномен - броят на общинските апартаменти, които би трябвало да са за крайно нуждаещи се, през последните години се е стопил до 92 500 жилища, или едва 2,4% от всичките. Почти всички те се намират в градовете, и то в по-големите. Освен това над половината от тях вече са ведомствени и няма как да послужат за нуждаещи се.
Според данни на Националното сдружение на общините в България, цитирани в доклада, 33% от общините у нас вече нямат нито едно общинско жилище, а друга една трета от тях имат резервен фонд, достатъчен за настаняване в кризисни ситуации само до 10 човека.
