Преди 15 000 години водата по повърхността на Тибетското плато замръзва и става част от по-голям глетчер, вече образувал се в същия район на Земята по това време. Още тогава в дебрите на синия лед се консервират милиони микроорганизми, много от които с времето умират, а единственото доказателство, че някога са били там - техният геном - бавно се разгражда, пише life.dir.bg.
За да проверят как протича този процес за милиони непознати организми, през 2015 г. американски и китайски учени пускат сонда в един от ледниците на азиатското плато. Днес, пет години по-късно, резултатите от този научен труд са налице, а само преди дни данните от него бяха публикувани в предварителен доклад на сайта bioRxiv.
От документа става ясно, че на дълбочина от 50 метра екипът е открил 28 групи от различни древни вируси, абсолютно непознати на науката до днес. Доказателството за наличието на микроорганизмите дава поглед на учените към един доскоро смятан за безследно изчезнал свят. Данните за генома на тези микроби е много вероятно да дадат ценна информация, дори прогноза за това кои организми биха оцелели в ерата на Глобалното затопляне и в случай, че на Земята настъпи нов ледников период.
"Вирусите, открити в "порите" на глетчери са много малко изследвани от науката, просто защото са твърде микроскопични.", казва Скот Роджърс, професор в Щатският университет Боулинг Грийн и автор на книгата "Размразяване на дребните микроби: Новите геноми в един по-топъл свят". Той допълва, че биомасата на тези организми е толкова миниатюрна в сравнение с площта на ледниците, че всичко на повърхността им е милиони пъти по-мащабно от това, открито във вътрешността им.
Откритието идва във време, в което Глобалното затопляне все повече затруднява работата на учените. Топенето на арктическите ледове "пуска на свобода" милиони неизвестни микроби и вируси, което от една страна е голяма загуба за науката, а от друга - би могло да представлява опасност за човечеството.
В най-лошия случай този процес на затопляне на Земята може да разпространи нови вируси и патогени по повърхността ѝ. За последен път това се случи през 2016 г. в Сибир, където Антракс уби повече от две хиляди елена и вкара в болница 96 души.
