Дребни промени, но без радикални отклонения - така може би ще изглеждат отношенията между Сърбия и Русия.
Това, което може да остави Сърбия "вързана" за Кремъл, е преди всичко косовският проблем, чието решение още не се вижда и който с години, ако не и с десетилетия е "тайната връзка", която държи двете държави една до друга.
Като се има предвид, че и Москва е в незавидна ситуация /не твърде блестящи отношения с ЕС, а особено със САЩ/, за нея Сърбия е единствената в Западните Балкани, която й протяга "приятелска ръка", но все по-често се поставя въпросът докога ще бъде така. Това питат и Америка, и ЕС, който често споменава близките отношения между двете страни, на които не гледа благосклонно.
Доколко е реално Сърбия да се дистанцира от Русия, дали ще намали темпото при изтъкването на това приятелство или още не е дошло времето за отпускане на руската "стоманена хватка", както я наричат мнозина? Каква роля във всичко това има косовският проблем?
Както казва за "Блиц" Игор Новакович от сръбската неправителствена организация ISAC Fund, не се очаква някакво радикално отклонение, особено като се има предвид, че косовският въпрос още стои отворен, и че Русия подкрепя и помага на Сърбия във връзка с него в международните институции, и както пишат чужди медии, й помага и в оттеглянето на признанията на косовската независимост.
"Фактически имаме ситуация, която продължава повече от 11 години, през които Русия подкрепа Сърбия, и то много активно, особено в Съвета за сигурност на ООН, и това може би определя техните отношения повече от всичко друго", казва той за "Блиц".
Новакович посочва, че още едно нещо, което трябва да се има предвид, и което няма да позволи отдалечаване от Москва, са парламентарните избори в Сърбия.
"Всички политически сили тук обичат да "кокетират" с Русия, от управляващите до по-голямата част от опозицията", посочва той, като подчертава, че според него е малко вероятно 2020 г. да бъде повратна точка в отношенията между Русия и Сърбия.
Според Милан Игрутинович от Института за европейски проучвания обаче отказът от по-нататъшни покупки на въоръжение от Русия е възможен предвестник на "тактическо изместване" между Сърбия и Русия и е твърде възможно то да е свързано с предупрежденията от страна на САЩ.
"Косовският въпрос е едно от важните неща, но не и единственото. Ще видим как стоят нещата и с "Турски поток", като се има предвид и силното енергийно лоби, но и фактът, че ние получаваме руски газ през Унгария и че сме напълно зависими от Русия в този смисъл. Става дума за пари, но и за политически интереси, което прави отношенията Белград-Москва твърде специфични", пояснява той за "Блиц".
Роля във всичко това играе и Америка, която се смята за спонсор на косовската независимост и която, особено в последно време, изглежда твърде активна в усилията за намирането на някакво решение. Докъде стига тази роля, свидетелства и фактът, че САЩ назначиха двама пратеници, Матю Палмър за Западните Балкани и американския посланик в Германия Ричард Гренел за диалога между Белград и Прищина.
Трябва да се спомене още че САЩ, за разлика от преди, не бяха категорично против промяната на границите като едно от възможните решения.
"Не вярвам да се внесат структурни изменения в отношенията на Сърбия и Русия, макар че САЩ имат интерес това да стане и не го държат в тайна. Нещо повече, Америка тълкува отношенията между Белград и Прищина през призмата на руското влияние и затова за тях е важно проблемът да се реши. Затова дори се съгласиха да говорят за промяна на граници, за да го използват за отдалечаване на Сърбия от Русия", казва Игрутинович, подчертавайки, че все пак Балканите не са във фокуса нито на Русия, нито на Америка, и не трябва да се хранят илюзии за това.
Бившият служител в Пентагона, а сега директор на Центъра за дипломация и глобална политика "Пен-Байдън" Майкъл Карпентър смята, че не може да се очаква сръбското ръководство да се откаже от близките връзки с Русия, поне в близко бъдеще.
"При определени обстоятелства обаче мисля, че е възможно Сърбия да следва финландския модел на политическо развитие и да отдели историческите и културните връзки, от една страна, и политическите и военните, от друга. Финландският модел по същество включва три неща: реформа на политическите институции с цел засилване на върховенството на закона и демократичните норми, пълна интеграция с ЕС /но не и с НАТО/ и поддържане на близки културни отношения и отношения с хората в Русия, противопоставяйки се същевременно на клептократично-авторитарния модел на развитие на Кремъл", казва Карпентър за "Блиц".
