В годишното си обръщение към парламента на Русия вчера президентът Владимир Путин обяви реформа във властовата система на страната - отказ от сегашната "суперпрезидентска" власт и създаване на президентско-парламентарна република, пише в. "Комерсант".
След инициативата на Путин правителството на Дмитрий Медведев изненадващо подаде оставка. По-нататъшното развитие ще зависи от това как днешната политическа система ще реагира на изненадващите идеи на Путин. Няма признаци той предварително да ги е обсъждал с други играчи, отбелязва "Комерсант".
Политологът Фьодор Лукянов изтъква в официоза "Росийская газета", че в посланието си Путин е отредил сравнително малко място на външната политика.
За разлика от обръщението си през 2018 г., когато представи нови руски оръжия, президентът подчерта, че всички тези военни възможности са средство, а не цел. Основната задача е изпълнена - Русия е затвърдила мястото си във висшата лига, гарантирала е успешно своята сигурност. И трябва двойно по-енергично отпреди да се залови със собствените си работи - със своето развитие, обобщава експертът изводите си от документа.
Предложените от Путин конституционни промени са необходими като повеля на времето, но това не бива да става мода, заявява бившият премиер на Русия Сергей Степашин пред в. "Комсомолская правда". В Съветския съюз конституциите се меняха доста често, но хората не заживяха по-добре, напомня той.
Повечето поправки, предложени от руския лидер, не променят нищо и оставят непокътнат "самодържавния характер на властта в путинска Русия", пише в. "Ежедневний журнал".
Единствено значима промяна изданието нарича перспективата да бъде ликвидиран мразеният от всички улрапатриоти конституционен текст, предвиждащ приоритет на международното право пред руското законодателство. Путиновото послание обаче не съдържа "никакви признаци за широко анонсираната борба с бедността" в Русия, се казва в статията.
Според досегашния министър на икономическото развитие Максим Орешкин мерките, предложени от Путин в обръщението, ще позволят през 2020 г. броят на бедните в Русия да бъде намален с 10 на сто. "Останалите 90 процента бедстващи очевидно ще почакат", пише в. "Свободная преса".
Предлаганите мерки са назрели отдавна - мнозина в Русия "се страхуват да раждат деца, защото липсва сигурност в утрешния ден. Няма гаранции, че парите ще им стигнат за дрехи и храна, за образование и създаване на условия за достоен живот на детето и на цялото семейство", констатира пред в. "Известия" руският сенатор Любов Глебова.
Лансираната от Путин конституционна реформа води до управляема политическа дестабилизация в Русия. Спешната оставка на кабинета Медведев показа, че Кремъл се надява да управлява и занапред развиващата се криза, пише в. "Независимая газета".
В Русия стартира преход на властта, в резултат от който според повечето експерти Путин ще може да се оттегли от днешния си пост, но все пак да остане на държавното кормило, смята всекидневникът.
Още няма яснота къде е мястото на самия Путин в новата конфигурация, пише в. "Новая газета".
Ако се запази сегашната забрана за повече от два президентски мандата поред и ако бъдат отслабени президентските пълномощия, Путин ще може да претендира за длъжността премиер и да оглави бъдещия Държавен съвет, предполага изданието.
Според него авторите на проекта за нова конституция се стремят властта в Русия да не се концентрира в ръцете на единствения приемник на сегашния президент, съответно "да се избегне война за званието приемник" на Путин.
Печатът обсъжда версии за оставката на досегашното руско правителство. Според сп. "Форбс" Путин е бил недоволен от кабинета на Медведев заради работата му по т. нар. национални проекти от 2018 г., пише електронното издание "Лента". Проектите включват разработки в три насоки - "Човешки капитал", "Комфортна среда за живот" и "Икономически растеж".
Според неназован федерален служител, говорил пред "Форбс", Путин лично е взел решението за оставка на правителството и министрите не са очаквали подобно развитие.
Засега не е ясно дали последните оставки в Русия означават разцепление във върхушката на руската йерархия или са част от съгласуван, но все още неясен план на Путин за промени в политическата система на страната, цитира "Комерсант" коментар от "Ню Йорк таймс".
Престижът на Дмитрий Медведев сред населението на Русия отдавна е много нисък, посочва швейцарският "Нойе цюрихер цайтунг".
Според анализатори Медведев може да е уволнен от Путин, станал очевидец на най-мащабните почти от 10 години улични протести през лятото, когато жителите на Русия усетиха хроничните икономически проблеми и спада на жизненото равнище, пише в. "Уолстрийт джърнъл".
Вчера Владимир Путин внесе в парламента кандидатурата на ръководителя на Федералната данъчна служба Михаил Мишустин за министър-председател. Опозиционерът Сергей Митрохин прогнозира пред в. "Московская газета", че Путин ще сложи начело на кабинета "човека, който по-късно ще стане президент".
Путин има нужда от президент, когото да контролира, "който, от една страна, да не хвърли някой къч, а от друга - да не провали решаването на някакви важни задачи", обяснява Митрохин.
Засега Медведев е "най-реалният кандидат" за президентския пост в Русия след 2024 г., когато изтича сегашният мандат на Путин, смята обаче британският анализатор Владимир Пастухов, говорил пред радио "Ехото на Москва". Според него нещата в Русия "като цяло се движат по сценария, договорен може би за много години напред още през 2011 г.", преди Медведев "да върне" на Путин президентското кресло.
Путин "заплита ситуацията" и измисля "още нови гатанки за уморените си сънародници и за любопитстващите чужденци" - например защо праща Медведев в Съвета за сигурност и какво означава номинацията на данъчния шеф за "приемник" на досегашния премиер, пише онлайн изданието "Грани".
Това най-вероятно не означава на практика нищо. Мистериозните рокади в екипа на Путин целят само той да задържи властта - "ето я цялата наша днешна Византия с нейните хитроумни чекистки технологии", коментира "Грани".
"Основна цел според мен е да се рестартира системата", твърди обаче наблюдателят Сергей Марков пред в. "Вечерняя Москва".
Според него новото правителство ще означава смяна на икономическия курс, която ще предизвика икономически растеж в Русия.
Досегашният уж либерален, но всъщност твърд монетарен курс на руското правителство във вътрешната икономика доведе до масово оттичане на капитали, свиване и обедняване на вътрешния пазар. След оттеглянето на кабинета Медведев ще срещнат проблеми и банкерите в Русия, а и не само те, предупреждава "Евразия дейли".
Според електронния вестник държавата ще принуди големите руски финансови учреждения и компании, например "Сбербанк" и "Газпром", да станат по-внимателни към нуждите на гражданите, а финансовия блок в правителството - "да планира доходите в хазната не с оглед прогнозите за доходността на американските облигации, а в светлината на перспективите вътрешното търсене да нарасне заради повишена покупателна способност на населението".
