Докато бе управител на БНБ, разреши валутните сделки
Родиха се първите български банки
Поведе битката за независимост на централната банка
Отстраниха го тези, които искаха да отпушат кредитирането, за да спечелят
На 15 януари, малко повече от месец след 97-ия си рожден ден, от земния свят на парите си отиде топбанкерът - една от емблемите на прехода, Тодор Вълчев. Тези, които го виждаха през последните години, бяха впечатлени от бистрия му ум, елегантния костюм, изправената походка.
На 9 януари 1991 г. Седмото велико народно събрание избира Тодор Вълчев за гуверньор на БНБ.
Решението е взето единодушно - с гласовете и на СДС, и на БСП, във време, в което всички са рязко разделени на сини, червени и оранжеви.
Така достолепният, фин и ерудиран професор д-р оглавява централната банка - до 24 януари на размирната за финансовата ни система 1996 година.
Мандатът на
професора се оказва
не по-малко бурен
от политическите страсти, бушуващи навън, включително и пред сградата на централната ни банка.
Това са годините, в които БНБ прави първите си опити да защити независимостта си от политиката и да запази стойността на лева.
Дотогава на всички финансово грамотни хора е станало ясно, че прословутият златен стандарт се е оказал фактически неуправляема парична и валутна система, която не позволява регулация на количеството златни пари в обращение.
Отговорът с какво да бъде заменен вече е даден 11 години по-рано - в книга на професора от БАН Тодор Вълчев, озаглавена “Краят на златно-доларовия стандарт”.
Вече като управител на БНБ авторът ѝ ще опита да провери и на практика описаното в труда си. И макар и бавно, и трудно, да докаже, че е прав.
“Точно Тодор Вълчев имаше решаващ принос за трансформацията на паричната система. Неговият категоричен отговор на
сакралния въпрос
златото пари ли е, доведе
до разрешаването на валутните сделки. Така лека-полека, макар и плахо в началото, се стига до решението извънпланово, надпланово, изобщо някак да има нормален валутен пазар”, спомни си наскоро подуправителят на централната банка от това време Емил Хърсев.
Практическия смисъл от това решение може да обясни всеки шеф на все още държавните фирми у нас тогава. Преди това предприятията изнасят, получават валута, тя отива във валутния резерв, а те получават левове, с които нищо не могат да си купят.
И ако някой си мисли, че това решение е наложено със силата на йерархичната власт и без аргументи от управителя на БНБ, се лъже.
Всички, работили с проф. Вълчев, разказват, че
той е бил най-мъдрият,
най-опитният, балансьорът
Стегнат, сериозен, задълбочен и твърд и едновременно с това готов да чуе всеки, сдържан и възпитан, спомнят си за него хора, работили в централната банка по това време.
“Хиляди пъти сме били не просто на различно мнение, а на диаметрално противоположно мнение. Но винаги е имало уважение, наложено от Вълчев. И културна дискусия, в която надделяват единствено аргументите”, споделял е Хърсев.
“Винаги съм твърдял, че експанзията, която един човек прави, не трябва да надхвърля възможностите му. Не трябва да потъва в дългове, защото настъпват периоди на смущение и тогава тези, които са задлъжнели, не могат да изплуват”, разказвал е Тодор Вълчев пред “24 часа”.
Точно такъв стил на
управление той
налага и в БНБ
И до днес остава спорен въпросът защо Вълчев не получи втори мандат като гуверньор. Негови колеги са категорични, че той е бил отстранен от хора, чиято цел е да отпушат кредитирането и да спечелят от това.
Резултатът е исторически факт - банковата система се превръща в колос на глинени крака, курсът удря 3000 лева за долар, а някои трупат печалба от това. Цената платиха всички българи.
Години след това бленуваните от него независимост на централната ни банка и стабилност на финансовата система са факт.
Личният живот на проф. Вълчев е не само дълъг, а и наситен на събития и щастлив. Със съпругата си Лилия двамата имат над 60 години щастлив брак, изграден върху една голяма любов. 95-ият рожден ден на професора се оказа тъжен - красивата Лилия почина малко преди това.
Затова пък последния си личен празник на тази земя - 97-и поред, Тодор Вълчев по традиция
посрещна в къща,
пълна с голямото му
семейство
И с много ценен подарък - внуците му Ян и Тодор Яневи и техните жени го зарадваха с още 3-ма правнуци.
Към наследниците си - дъщерята Елена, двама внуци и правнуци, Вълчев е пестелив откъм съвети. Но никога не забравя и на всеки напомня желязното правило, че в рода Вълчеви разводи няма. А семейната любов трябва да се допълва от чувството за отговорност и дълг.
С право Вълчев се гордее с това, че и днес и в централната банка е така.
“В БНБ предшестващите управители са на почит. Такава е традицията. Всеки от управителите на банката преди мен и след мен си има образ и лице. И няма защо да повтаря определена фигура”, смяташе той.
“Обикновено в края
на живота си човек си
прави равносметка и тя
рядко е благоприятна”,
сподели проф. Тодор Вълчев пред “24 часа” в навечерието на 88-ия си рожден ден. Може би това бе първата му грешна сметка. Защото всички останали са на плюс.
“С богатия опит и професионализма си проф. Вълчев остави значима следа в историята на централната банка по време на мандата си от 9 януари 1991 до 24 януари 1996 г. Той допринесе за утвърждаването ѝ като стабилна и ефективна институция в изпълнения с предизвикателства политически и икономически живот през периода на неговото управление”, написаха в официално съобщение за смъртта му от БНБ.
Поклонението ще е на 20 януари, понеделник, от 12 ч в църквата “Св. София”.
“24 часа” изказва съболезнования на семейството на проф. Тодор Вълчев
