Министър Ананиев поиска проверка на лечебните заведения и доставчиците как търгуват онкологичните препарати - проверка на “24 часа” установи, че лекарството, купувано от 129 до 1063 лв., е за лечение на рак на белите дробове
И частните болници да бъдат задължени да правят обществени поръчки при купуването на лекарства, както държавните и общинските.
Такива промени в Закона за обществените поръчки ще предложи здравният министър Кирил Ананиев на финансовия Владислав Горанов, обяви той в парламента в сряда. Ананиев и шефът на НЗОК д-р Дечо Дечев бяха извикани на спешна срещна с шефката на парламентарната група на ГЕРБ и на здравната комисия Даниела Дариткова. Повод за нея станаха разкрития на Дечев преди дни за източване на здравната каса чрез 7 пъти по-високи цени за лекарства, давани на частни болници.
До този момент в министерството не бяха постъпвали сигнали за подобни разлики, това е първият, обясни Ананиев. И изброи мерките, които ще предприеме по случая, а именно с писмо до НАП ще поиска проверка на болниците и доставчиците за цените, по които се търгуват онкологичните и онкохематологичните лекарства. Ще възложи и на агенцията по лекарства, и на Националния съвет по цени и реинбурсиране на лекарствените продукти да направят проверка на финансовите показатели на болниците при доставката на тези лекарства, които
да бъдат
сравнени с
пределните цени
по позитивния
лекарствен
списък
Д-р Дечев, който хвърли в събота бомбата за източване на НЗОК със скъпи лекарства, каза, че
сигналът дошъл
от производител
на лекарство
с непатентно наименование пеметрексед. То е за лечение при рак на белия дроб, установи “24 часа”. През 2019 г. това лекарство на този конкретен производител, който д-р Дечев не обяви, е закупувано от 29 болници, а НЗОК е заплащала за него от 129 до 1063 лв. Това е примерът за 7 пъти разлика в цените. И все пак най-високата цена не е извън рамките на закона, защото тя не надвишава обявената в Позитивния лекарствен списък, която е и пределна, т.е. е законна, обясни д-р Дечев.
Справка на “24 часа” в сайта на съвета по цени и реимбурсиране показа, че има два лекарствени продукта в ПЛС с пределна цена от 1063,03 лв. И двата са в опаковки от 500 мг. като едното е на английската фирма Accord, а другото на българската “Новамед Трейдинг”. Става въпрос за едно от двете.
За първи път всеки производител получава информация в края на отчетния период колко броя опаковки от даден продукт е платила касата и ако има надвишаване в сумата спрямо предходен период, производителят трябва да я върне на касата. В края на 2019 г. един от производителите на пеметрексед забелязва, че е получил много по-малка сума от тази, която касата е заплатила за един и същи брой опаковки, обясни Дечев.
“И тъй като има разлика, за която той би трябвало да направи отстъпки в края на годината, съвсем логично пита за какво да ги плаща, при положение че получените суми са много по-малко”, обясни шефът на НЗОК как се стигнало до проверки и установяване на казуса.
На производителя били поискани финансови документи, от които било видно, че продавал лекарството на едни и същи цени за всички доставчици. При цените, по които касата обаче плащала, след като този търговец на едро ги е продал на болниците, имало огромна разлика, допълни той.
Дечев обясни, че
НЗОК няма и не
може да иска
информация
на каква цена
доставчикът
купува от
производителя,
защото финансовите отношения са само между нея и болниците. Допълни обаче, че връзка между доставчик и производител нямало, но между него и болница - да.
Подредени по низходящ ред пък, първите 10 болници, поискали от касата най-много пари, били 100% частни, които не провеждали обществени поръчки. Когато формата на закупуване била чрез търг обаче, тогава цената е значително по-ниска.
Това беше връзката с промяната в ЗОП през 2016 г., когато се даде възможност на определени лечебни заведения да не провеждат обществени поръчки, допълни Дечев.
Промените в ЗОП частните болници да не провеждат обществени поръчки са направени във връзка с евродиректива, обясни от своя страна Дариткова. Тя допълни, че промяната е внесена между двете четения на закона и е приета почти консенсусно.
Такъв текст не е имало като предложение на вносителя, обясни и Ананиев. Според стенограма при гледането на проектозакона на второ четене вносител на промяната е депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов. (Какво казва той - виж на 19-а стр.)
Ананиев допълни, че текстът в директивата не е ясен и не може да се тълкува еднозначно и затова през 2016 г. парламентът може би е приел тълкуванието, че не се отнася за частните болници. В момента обаче тече процедура от Еврокомисията, която ни поставя 2 въпроса и единият е да се въведе ЗОП да се прилага и за частните лечебни заведения, допълни министърът.
Частните болници да правят търгове за плащания с публични средства, ще поискат от ДПС
“Още през 2014 г. имаше искане от частните болници да бъдат извадени от списъка с обектите, които провеждат обществени поръчки. Тогава аргументите им бяха, че те управляват по-добре своя ресурс и активите си от държавните болници. Но не стигна време тези аргументи да бъдат обсъждани подробно, защото приключи мандатът на 42-ото НС.” Това каза пред “24 часа” депутатът от ДПС и член на парламентарната здравна комисия д-р Нигяр Джафер.
По думите ѝ внесените 2 г. по-късно промени, които все пак изключват частните болници от изискването за ОП, станали под претекст за равнопоставеност между болниците, а се постигнало точно обратното. Не е ясно и точно на база какво изискване във въпросната евродиректива, с която трябвало да се синхронизира българския закон, е направена тази промяна, тъй като тя била за това да са изписани субектите, които ще провеждат процедури по общественни поръчки.
Затова от ДПС ще внесат текст за промяна, според който, когато частните болници искат НЗОК да заплаща за закупени от тях лекарства, тогава да са задължени да провеждат обществени търгове, тъй като това са публични средства.
“Фактът, че след законовите промени през 2019 г. са договорени отстъпки при лекарствата от 216 млн. лв., които фармаиндустрията е върнала в бюджета на касата, както и че излязоха тези данни за един и същи медикамент, плащан с такава голяма разлика, показва, че трябва се върви в тази посока. Но системата с всички проблеми, които следват един след друг, показва, че има нужда от реформа, от смели стъпки, включително непопулярни, които да се предприемат след консенсус между политическите сили, експертите, съсловието и пациентите. Трябва да се спре със замитането на проблемите”, каза още Джафер.
"Концентрирани в този разговор за цените на лекарствата, които се заплащат от здравната каса обаче, пропускаме много важна част от другите акценти в изявлението, което направи на д-р Дечев миналата седмица. Той фиксира много други проблеми, които са сериозни. Един от тях е поставянето на касата като обществена организация пред свършен факт, за който даде пример с 50-те млн. лв., които бяха обещани за заплати на медицинските сестри. Няма законова разпоредба, която да задължава касата да дава пари за заплати, а беше накарана да ги извади от резерва, каза още д-р Джафер.
Отказът от реформи е основен проблем на здравната система, посочи още тя и обърна внимание на факта, че няма причина към днешна дата все още у нас да липсва единна информационна система, електронно здравеопазване, медицински стандарти, правила за добра медицинска практика и фармако-терапевтични ръководства.
