Интензивна дипломатическа комуникация доведе до примирие между двете основни сили в Либия - Правителството на националното съгласие /ПНС/ в Триполи и базирания в Тобрук генерал Халифа Хафтар. В центъра на тази дипломация бяха Турция и Русия, чиито президенти Реджеп Тайип Ердоган и Владимир Путин отправиха призив за спиране на огъня по време на двустранна среща на 8 януари в Истанбул.
Дипломатическият трафик включваше също участие и на други имащи отношение страни, в това число Германия и Италия, които изиграха активна и позитивна роля в усилията за постигане на примирие, така че мирна конференция може да се състои в Берлин в близко бъдеще.
Германският канцлер Ангела Меркел имаше много важен разговор с Путин в Москва на 11 януари, на която тя изрази своята готовност да организира среща /за Либия - бел.ред./ на равнище лидери под егидата на ООН. Тя, естествено, приветства усилията за примирие за тази цел.
Италия, която има сериозни връзки с Либия, също играе важна роля в този процес. Италианското правителство е една от малкото сили, които имат добри отношения и с двата враждуващи лагера в Либия. Забележително бе също, че Италия не подписа заключителната декларация от срещата за Либия в Египет. Декларацията, подписана от Франция, Гърция, кипърската гръцка страна /Република Кипър - бел.ред./ и Египет, обвини Турция за ескалацията в Либия.
Италианският премиер Джузепе Конте се очаква да бъде в Турция на 13 януари, за да обсъди последните събития в Либия. Италия желае да участва наред с Турция и Русия, превърнали се в двете основни влиятелни сили в Либия.
След всичко казано няма съмнение, че ключовият фактор беше Русия, тъй като тя успя да убеди Хафтар да спазва примирието. На пресконференция с Меркел Путин подчерта, че продължаването на кризата в Либия подкопава сигурността и стабилността не само в този район, но има също негативни отражения за Европа чрез нелегална миграция, контрабанда, трафик на оръжия и наркотици.
"От решаващо значение е да се сложи край на въоръжената конфронтация между Либийската национална армия на маршал Хафтар и Правителството на националното съгласие на Файез ел Сарадж, за да се установи примирие и да се предприемат стъпки за подновяване на политическия процес с крайна цел преодоляване на разцеплението в страната и формиране на национални държавни институции", каза той, посочвайки политическата цел на Москва.
На въпрос за присъствието на руски наемници, принадлежащи към групата Вагнер, Путин категорично дистанцира Русия от действията на тази група и каза, че те не представляват Русия.
Ролята на Турция също бе доста важна. Не би било преувеличено да се определи включването на Турция в случая Либия като решаващ фактор, предизвикал промяна в развитието на ситуацията. След подписването на два меморандума за разбирателство с ПНС, турското правителство получи одобрение от парламента за разполагане на войници в Либия. Малка група войници вече е изпратена, както посочи Ердоган.
Концепцията на Турция бе да може да наруши неравновесното съотношение на силите на либийска територия, което бе в ущърб на правителството в Триполи, и да упражни натиск за политически пробив след примирието. Фактически турската стратегия действа добре досега, тъй Хафтар прие призива за примирие.
Трябва да се отбележи, че едно съвсем скорошно изявление на Турция за Хафтар имаше важно значение за това базираният в Тобрук генерал да спре военните действия. На пресконференция на 11 януари външният министър Мевлют Чавушоглу призна ролята на Хафтар в днешна и бъдеща Либия, като каза: "Не може да става въпрос ние да игнорираме Хафтар. Той също е действащ фактор в Либия". Това послание открито казва, че Турция не изключва влияние и роля на Хафтар в бъдещето на Либия.
С обявеното примирие и започналото му прилагане без големи нарушения през първия ден въпросите ще се съсредоточат върху това как страните ще поддържат процеса. Внимателно ще се следи дали Турция ще продължи да разполага войски в Либия или ще прекрати разполагането след примирието.
За момента мащабно разполагане от Турция не би трябвало да се очаква. Турция успешно използва военното си навлизане в Либия, за да постигне спиране на огъня с надеждата, че скоро в Берлин ще бъде сложено началото на мирен процес.
Успехът на примирието и лидерската среща за мир ще определят развитието на нещата в Либия.
