Шефът на НЗОК критикува Ананиев и екипа му за закон, приет при министър Петър Москов
Напуска поста на 12 март, тогава изтича мандатът, за който той поел ангажимент
Лобистки текстове в закон забраняват на здравната каса да иска финансови показатели от частните болници, докато държавните и общинските отчитат как са похарчили парите си. Те били прокарани от здравния министър Кирил Ананиев и екипа му.
Това обвинение отправи шефът на здравната каса д-р Дечо Дечев.
“Второто нещо, което направиха -
извадиха
частните
болници от
задължителните
обществени
поръчки,
които се провеждат, когато се харчи обществен ресурс. Това доведе до огромни девиации. Примерно едно и също конкретно лекарство на един и същи производител, когато се отчита от държавна и общинска болница, се заплаща от касата на 150 лв., а когато се отчита от частна, го плащаме на цена от 1050 лв. Разликата е 7 пъти”, описа д-р Дечев.
“Всеки греши, но разумният човек си вади изводи и не повтаря грешките си. Ние обаче един път пипаме котлона, втори път, трети път - животно да беше, щеше да се научи, че котлонът пари. Ние обаче не се научихме”, коментира гневно той пред “Дарик”.
Промените в закона, атакувани от Дечев, са обнародвани на 15 април 2016 г., показа справка на “24 часа”. Тогава здравен министър е Петър Москов. Според тях, ако лечебно заведение е с над 50% държавна или общинска собственост, задължително прави търгове за лекарства, медицински изделия и т.н. Ако е с над 2/3 частен капитал, не прави.
Управителят на НЗОК остро критикува и случая с обещаните 50 млн. лева от бюджета за заплати на протестиращите медицински сестри, като заключи, че отново “каруцата беше поставена пред коня”.
“Най-парадоксалното е, че това го предлагат хора, на които професионалният живот е минал в правене на бюджети. Именно те трябваше да знаят, че това е невъзможно да се случи в един модел, в който приходите на една болница се получават на база дейност. Оказа се, че няма как да се дадат тези 50 млн. лева и беше казано - да ги даде касата. Но как НЗОК да ги даде? Единственият начин е, като се повишат цени на определени дейности. Повишиха се цени, това не доведе до нищо и след 3 месеца тръснахме друга идея, без касата да знае - увеличаваме цени на клинични пътеки, даваме 200 милиона и поставяме фонда пред свършен факт”, заяви Дечев. Според него така реално се наказват работещите болници.
Д-р Дечев пое управлението на касата след освобождаването на проф. Камен Плочев. Мандатът му изтича след 2 месеца и той даде да се разбере, че не желае да остава начело на НЗОК.
Според него се налага “основен ремонт” на институцията, която по думите му не е адекватна на промените, настъпили в последните 20 години.
6 районни каси
за цялата страна
са достатъчни,
а не 28,
както е в момента, посочи Дечев. Но една година преди парламентарни избори такава ревизия била невъзможна.
“Вече можем да говорим за една организирана система за отчитане на дейности, които са извършени или в по-малък обем, или изобщо не са извършени. Нужна е
ревизия на броя
на болниците
Ако съществуващият ресурс се инвестира в по-малък брой лечебни заведения, отколкото са тези 387, с които касата в момента има договор, парите ще бъдат достатъчни, без да се нарушават достъпът и качеството на лечението. А екипът на МЗ и тази година не успя да свърши националната информационна система. За пореден път и тази година се провали внедряването на електронната борса за лекарствата, за пореден път и тази година темата за промяна на осигурителния модел бе отложена”, продължи с острите критики той.
Много тревожно било положението с медицинските стандарти, правилата, по които се работи. “Фармако-терапевтични ръководства, които определят унисона на терапиите - също нищо не се направи”, изреди още Дечев. А всички тези неща са извън дейността на НЗОК, напомни той.
За да се случи промяната в правилната посока, трябва да има унисон в действията на екипа на касата с екипа на министерството, посочи шефът на касата, визирайки, че сега такъв няма.
“Аз си отивам на 12 март, защото ангажиментът, който съм поел, е за един мандат, който изтича тогава”, обяви Дечев оттеглянето си от поста.
Бави се пускането в “Държавен вестник” на рамковия договор
Националният рамков договор (НРД) за медицински дейности, който регламентира отношенията на джипитата, специалистите и болниците със здравната каса, все още не е обнародван в “Държавен вестник”, установи “24 часа”.
Това затруднява работата на изпълнителите на медицинска помощ, тъй като с НРД бяха направени редица промени в сектора, които на практика не могат да заработят, докато договорът не се обнародва.
Една от тях е разписването на стандартите за работна заплата в болниците. За тях бе определено, че лечебните заведения ще заделят 50% от приходите си по клинични пътеки, 80% от които, разпределeни в съотношение 1,6:1, ще бъдат съответно за лекари и професионалистите по здравни грижи (медицински сестри, лаборанти, акушери).
Именно това обаче е и причината за забавянето. За да може текстовете, уреждащи разпределението, да влязат в НРД, те трябва да са приети в закон, което наложи да се правят промени в сега действащите разпоредби.
Въпреки че обещанията стандартът за разпределението на заплатите да залегне в НРД 2020 бяха дадени поне месец преди подписването му на 23 декември, необходимите законови промени бяха подготвени едва след Нова година. Миналата седмица Министерският съвет вкара в парламента законопроект за промени в Закона за лечебните заведения, през който се променя и Законът за здравното осигуряване. Именно там е залегнал и необходимият текст за заплатите, но тепърва проектът ще се разглежда от депутатите в ресорната комисия, а след това и в пленарната зала. Парламентът стартира тази сряда новата си сесия след ваканцията за Коледа и Нова година. Не е ясно колко време ще отнеме приемането на две четения на проекта, преди да може да се обнародват и новият закон, и рамковият договор и съответно да започнат да се прилагат.
