Загубите по ВиК мрежите са над 60%, но няма опасност България да пресъхне поне до 2035 г.
Надали има по-нагледен и буквален пример за поговорката “Вода гази, жаден ход” от ситуацията в България.
Защото вода има, но тя се пилее. Доказателство са данните на КЕВР, че загубите на ВиК дружествата в държавата са средно около 60%, а някъде стигат и над 80 на сто. А значимите язовири в България са пълни 55,9% към 8 януари 2020 г., показват данни на министерството на околната среда. Спрямо края на ноември водата се е увеличила с 42,5 млн. кубични метра, но в сравнение с края на септември количеството е паднало с 86,6 млн.
България не би трябвало да изпитва затруднения да покрие нуждите си от вода до 2035 г. дори и в случай на екстремно засушаване, се казва в националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в България, разработена от екоминистерството още през 2012 г.
В изготвения анализ за потреблението и бъдещите нужди от вода са представени три варианта за климатични промени - оптимистичен, реалистичен и песимистичен. Водните ресурси в страната ще са достатъчни, независимо кой от сценариите се сбъдне, твърди прогнозата.
Отбелязва се обаче, че в използваните климатични модели много от процесите в природата все още не са взети предвид - като например влиянието на облачните системи върху парниковия ефект или усвояването на въглеродния диоксид от океаните.
Така или иначе, при оптимистичния сценарий, важащ за периода до 2035 г., се проектира едно от най-слабите повишения на годишните температури в Западна България – между 1,7 и 2,8 градуса по Целзий в края на сегашното столетие, което предполага и слаба промяна в годишните валежи.
Реалистичният сценарий е изготвен на базата на няколко модела. За 2021 г. се предполага, че температурата на въздуха ще се повиши с 1 до 1,5 градуса над климатичните норми спрямо 1961 - 1990 г., а средногодишното редуциране на валежите спрямо нормата ще бъде с 4 - 7%. Спадането се очаква да продължи и през 2035 г., през която между 9 и 14% от валежите ще са по-ниско от нормата, а затоплянето може да бъде по-високо от 2 градуса.
През 2021 г. уязвимите
зони с годишен валеж
под 500 милиметра
са в Крайдунавския район
- между общините Лом и Козлодуй, Оряхово и Никопол; в Североизточна България – Тервел, Крушаре, Каварна и Шабла; в Югоизточна България – Несебър и Поморие; в Тракийската низина – Пловдив, Пазарджик, Стамболийски и Съединение; в Югозападна България – Драгоман, Брезник, Ковачевци, Земен, Кюстендил и общините в Струмската долина, както и Софийското поле.
През 2035 г. тези зони се увеличават, като годишният валеж намалява под 450 мм. Софийското поле отново се включва в тях, а най-силно уязвими през летния сезон на 2035 г. с валеж под 80 мм ще бъдат Шабла, Каварна, Бяла, Приморско, Царево, Болярово, Любимец, Свиленград, Стамболово, Маджарово, Ивайловград, Симитли, Кресна, Струмяни, Сандански и Петрич.
Песимистичният сценарий предвижда най-силно затопляне с над 5 градуса. Валежите ще намалеят с повече от 15%, което в комбинация с по-високите температури се очаква да оказва негативно влияние върху водосборите и екосистемите.
Положителната прогноза, че водата ще стигне във всяка една от тези ситуации, отчита дори това, че средното дневно водопотребление на човек би трябвало да се е увеличило, макар и с малко, тъй като се очаква нарастване на жизнения стандарт на населението.
Още през 2012 г. е предсказано, че
режим на водата е
възможно да бъде въведен
не само в селища без достъп до питейни язовири, но и в такива, които имат достъп, но са с проблеми във водопреносната мрежа като течове и аварии.
Именно затова сред необходимите мерки е посочено и изграждането на подходящи съоръжения.
“Гарантирането на достатъчен воден ресурс и предотвратяването на водните режими е изключително важно за страна като България, тъй като страната е своеобразен рекордьор по загубите на вода при общественото водоснабдяване (ВиК) и напоителните системи. През 2008 г. те са над 60%”, е записано в стратегията. Днес, 12 години по-късно, загубите не са намалели изобщо и продължават да държат ниво от 61%. По данни на КЕВР те са най-много при ВиК в Добрич, Сливен, Шумен, Монтана и Перник - над 75%, като в Добрич дори надхвърлят 85 на сто.
Според водния експерт Асен Личев, който е шеф на дирекция “Управление на водите” в МОСВ по времето, когато е писана стратегията, периодът оттогава досега е твърде кратък, за да могат да се правят изводи кой точно сценарий се е сбъднал.
И макар 2012 г. да звучи далече в миналото, стратегията все още важи и няма изискване за нейното актуализиране. По думите на Личев проблемът в управлението на водите не е, че няма план за действие - има и за управление на речните басейни, и за риска от наводнение за четирите района - Дунавски, Черноморски, Източнобеломорски и Западнобеломорски. “Общият проблем на управлението на водния сектор е, че имаме много баби, а хилаво бебе.
Смесват се отговорностите
за управление на водите
и водностопанските системи. Плановете съответстват на европейските директиви, но нямат финансова обезпеченост”, твърди той.
Освен това Личев изтъква, че въпреки че стратегията е приета от Народното събрание по време на първия мандат на Бойко Борисов, премиерът поиска да се разработи такава във връзка с борба със сушата. Това говори, че управляващите изобщо не си спомнят за вече наличните планове.
В плановете на четирите басейнови дирекции вече са набелязани мерки за справяне със сушата или при криза за питейно-битовото водоснабдяване.
Основните мерки са две. Едната е изграждане на язовири за улавяне на водите от пролетното пълноводие, за за което отговаря Министерството на околната среда и водите. Но в последните 30 г. е построен само един нов язовир за питейна вода - “Пловдивци” край Рудозем, който бе открит през 2018 г.
Втората мярка е реконструкция на водопроводни мрежи, подходящо зониране и оборудване с необходимите съоръжения и арматури, осигуряващи ползване с минимални загуби. Това засяга основно осъществяването на националната политика за повишаване качеството на питейното водоснабдяване, което би трябвало да се прави от министерството на регионалното развитие.
Средства на регионалното ведомство се отпускат от програма “Околна среда”. Според Личев изпълнението на тази мярка се дължи и на политиката, която се провеждаше от началото на оперативната програма - предимно да се финансират пречиствателни станции. Стигало се е и до парадокси да дават пари за канализация на населени места с под 10 хил. жители, където никой не иска да се върже. Затова преди години от Брюксел заявиха, че това, което е направено и не е било приоритетно, ще се плати от бюджета.
Общи мерки, залегнали в стратегията против сушата, обхващащи цялото население и всички отрасли на икономиката, са борбата с ерозията и намаляването на количествата на оттичащата се неизползвана вода. Тук влиза и създаване и отглеждане на смесени иглолистни и широколистни гори, на трайни земеделски култури на ерозирани земи - овощни видове, малини, къпини, лозя и други. Това било подходящо да се прави върху наклонени ерозирали терени на водосборите на язовирите. Други дейности са възстановяване на тревата на ливади и пасища в полупланински и планински региони, техническа борба с ерозията по деретата и реките, изграждане на каменни прагове, създаване на нови полезащитни пояси в Северна България.
Втората обща мярка е предотвратяване на горски пожари и забрана за палене на стърнища и гори. Тук от програма “Околна среда” екоминистерството финансира оборудване.
Третата мярка е залесяване на ерозирали площи с подходящи дървета, в което влизат сухоустойчиви видове като корков дъб, кедри, кипариси - до 5 хил. дка годишно.
Въпреки че тази година има по-малко валежи,
воден стрес в
България няма
Това е индикатор за оценка как общото потребление се отразява на водния ресурс и представлява съотношението на общото средногодишно иззето количество прясна вода спрямо ресурсите. При стойности на този процент между 0 и 10% няма данни за воден стрес, от 10 до 20% - нисък воден стрес, при 20 - 40% - среден, при 40 - 80% - висок, и при над 80% - много висок воден стрес.
По данни на Световния институт за ресурсите от миналата година 17 страни в света са подложени на свръхвисок воден стрес. В тази класация България се намира на 54-а позиция, но тук не са взети предвид ресурсите на река Дунав, които са 5-6 пъти повече от тези във вътрешните води, обяснява Личев. Според него, ако използваме ресурсите на реката ефективно, в следващите 20 до 50 години България ще е с нисък риск на воден стрес.
Според стратегията за разглеждания период до 2035 г. без прехвърляне на водни количества от други басейни със среден воден стрес могат да бъдат Източнобеломорския и Черноморския район, а с нисък - Западнобеломорския и Дунавския (без река Дунав). Общо за страната според данните ще има нисък воден стрес (18%).
Ако се вземе предвид и външният приток от река Дунав, който е 88,679 милиарда кубични метра, процентът на прогнозното количество на иззетите води през 2035 г. е 3,8% без АЕЦ, а ако се включи и той, стават 6,7%. Което отново показва, че няма данни за воден стрес в България.
Според Личев е напълно задължително
да се построят
нови язовири
на места,
където ежегодно
се въвеждат режими
Преди дни регионалното министерство заяви, че 315 хил. души в България са на воден режим - главно в областите Плевен, Ловеч и Троян. Там например трябва да се построи язовир “Черни Осъм”. Освен това има готови язовири, които могат да се приспособят за водоснабдяване - например “Въча” за Пазарджик и Пловдив, които в момента се снабдяват от подземни води от терасите на река Марица.
Това крие рискове за качеството на водите, а Пловдив е една от най-натоварените с промишленост и земеделие общини. Язовир “Цонево” също не се използва за нищо, а може да служи за водоснабдяване на Варна и Добрич, които използват дълбоки сондажи с много стари помпи, заради което се получават огромни загуби, а в същото време цената на водата е над 3 лв. за кубик.
В стратегията се твърди още, че у нас има и минерални води, които при липса на други алтернативи също могат да се използват за водоснабдяване. Те са с ниска степен на уязвимост от човешки действия. В България има установени над 200 находища и проявления на минерални води.
Няма единен
орган за водата
Две министерства си делят отговорността,
а собствеността на язовири и ВиК може и да е общинска
В България няма единен държаван орган, който да отговаря за водата.
Годишните и месечните графици за използване на язовирите се утвърждават от Министерството на околната среда и водите. Годишните графици се изготвят въз основа на прогнозите на Националния институт по метрология и хидрология, както и на наличния обем.
Екоминистерството отговаря за водите в язовирите, но с тяхната техническа експлоатация се занимава Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която е с принципал Министерството на икономиката. Тя наблюдава язовирните стени и съоръженията към тях.
Собствеността на язовирите също е раздробена - има държавни, общински и такива, които са дадени за стопанисване от частници. НЕК също има предадени за стопанисване от държавата големи язовири и каскади, които служат за осигуряване на електроенергия.
Едва през миналата година бе създадена държавна компания, която да поеме собствеността на язовирите, но тя все още не е започнала дейността си ефективно.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството пък изпълнява проекти по програма “Околна среда” за водните цикли, свързани с ВиК инфраструктурата.
Самите водни дружества също са с различна собственост - има общински, държавни и такива, при които общината и държавата са съсобственици. Когато са държавни, техен принципал е регионалното министерство.
Преди края на всеки месец ВиК операторът подава заявка към МОСВ за плановете за следващия месец. Подават се 3 числа - за водоснабдяване на населението, за промишлени нужди, ако има такива, и за екологичния отток на реките. По закон приоритет е водоснабдяването на населението и “осигуряване на надеждност и качественост на тази услуга”.
ВиК операторът не е длъжен да осигурява промишлеността с вода, но има интерес, защото събира приходи. А предприятията плащат водата на доста по-висока цена, отколкото е тази за населението.
“Студена” е единственото изключение измежду всички язовири в България, имайки едногодишен изравнител. Затова и само за него е предвидено да осигурява водата за минимален отток на реката, след като е осигурено питейно-битовото водоснабдяване на населението.
Когато изтече съответната година, ВиК операторите представят информация в съответната басейнова дирекция. В България има четири района за басейново управление - Дунавски, Черноморски, Източнобеломорски и Западнобеломорски. Басейновите дирекции са към екоминистерството. Те могат да проверяват какви количества са ползвани от всеки водоизточник, ако се отправи сигнал към тях.
23 от 45 важни язовира
пълни под 50%, от тях
4 са за питейни нужди
23 от 45 комплексни и значими язовира в България в момента са пълни под 50%. В сравнение с миналия месец нисководните язовири са намалели с 3, става ясно от графиците за използването им за декември и януари. Те са одобрени от екоминистерството.
За “Дяково” край Дупница, “Асеновец” край Сливен и “Ястребино” на територията на общините Омуртаг и Асеново мерки се приложиха още в края на ноември, когато министерството забрани водата от тях да се използва за други цели освен за питейно-битово снабдяване. Към края на декември, откогато са актуалните данни, нивото на “Ястребино” не се е променило, докато на останалите два е намаляло още повече – от 13,1 на 12,892 млн. куб. м за “Дяково” и от 9,709 на 8,8 за “Асеновец”.
През декември от язовирите, които се използват за снабдяване на хората, с ниво под 50% беше и “Бели Искър”, който се намира на около 75 км от София и осигурява близо 20% от питейната вода за столицата. Сега обаче водата в него се е увеличила с над 1 млн. куб. метра до 8,774 млн., като общият му обем е 15,1 млн.
Така че единственият друг язовир с нисък обем, който се ползва за питейни нужди, остава “Студена”. Неговото ниво според графика е паднало от 4,484 до 3,925 млн. куб. м в рамките на месец.
Има още 6 основни язовира, които снабдяват големи населени места с вода. Това са “Йовковци”, “Среченска бара”, “Камчия”, “Ясна поляна”, “Ново Паничарево” и “Боровица”. “Среченска бара” и “Ново Паничарево” не са от значимите. Останалите са в добро състояние, въпреки че водата в “Камчия” край Бургас е намаляла с 5 млн. куб. метра. В “Боровица” до Кърджали пък са постъпили още 2 и нивото е почти напълно запълнено, а в “Ясна поляна” до Приморско са дошли още 1,5.
Останалите язовири, пълни под 50%, се използват основно за промишлени цели или за напояване. Това са “Кула”, “Рабиша”, “Огоста”, “Сопот”, “Горни Дъбник”, “Бели Лом”, “Съединение”, “Порой”, “Ахелой”, “Копринка”, “Жребчево”, “Домлян”, “Пясъчник”, “Тополница”, “Тракиец”, “Карагьол”, “Калин”, “Съединение”, “Георги Трайков”.
Макар “Тича” край Шумен да е с обем над половината - 171,948 от 311,8 млн. куб. метра, в графика е записано, че водните дружества в Шумен и Търговище трябва да предприемат действия за включването на алтернативни източници на водоснабдяване, за да се осигурят нуждите на населението. Нивото на язовира за месец е намаляло с около 6 млн. куб. метра.
