Различията между САЩ и Европа по иранския въпрос изглеждат по-дълбоки от всякога след рязкото покачване на напрежението в последните дни, но Париж, Лондон и Берлин биха могли да се опитат да използват факта, че Доналд Тръмп открехна вратата за дипломацията.
"В последните три години пропастта продължава да се задълбочава", отбелязва Бенжамен Хадад, френски изследовател от "Атлантически съвет" - мозъчен тръст във Вашингтон.
След смъртта на влиятелния ирански генерал Касем Солеймани при американски въздушен удар и преди ответните атаки на Техеран срещу бази с американски военни в Ирак американският държавен секретар Майк Помпейо се отказа от дипломатическите клишета и упрекна европейците, че не са били "толкова полезни", колкото е очаквал, в подкрепата си за САЩ. Франция "просто не е права", отвърна той на френска министърка, заявила, че светът "е станал по-опасен" след смъртта на Солеймани.
В сряда, в изказването си, чиято цел бе да се постави началото на етап на успокояване, американският президент тържествено поиска подкрепата на европейските съюзници, които не престава да критикува.
Той изиска две неща: съюзниците да постъпят като САЩ и да излязат от споразумението за иранската ядрена програма, също така да увеличат военните си усилия в Близкия изток.
По първото искане отговорът изглежда категоричен и той е "не".
Докато милиардерът републиканец говореше от Белия дом, неговият най-близък съюзник в Европа Борис Джонсън уверяваше за пореден път иранския президент Хасан Рохани в "трайната ангажираност на Обединеното кралство" към споразумението от Виена.
Призив към НАТО
Споразумението, подписано с Иран през 2015 г. от Германия, Китай, САЩ, Франция, Русия и Великобритания, остава "най-добрата рамка, с която разполагаме в момента", за да се попречи на Техеран да се сдобие с атомна бомба, смята британският премиер. Доналд Тръмп обаче се изтегли от него именно понеже смяташе, че то не може да постигне тази цел.
На същото мнение е и Европейският съюз, въпреки че споразумението на практика е все по-застрашено след възстановяването на американски санкции и постепенният отказ на Ислямската република да изпълнява задълженията си по него.
"Струва ми се немислимо европейските съюзници да се хвърлят след Тръмп в пропастта, където той изглежда ни води", казва за АФП Рейчъл Ризо, специалистка по трансатлантическа сигурност в друг мозъчен тръст - Центъра за нова американска сигурност.
Според нея Вашингтон и европейците са на диаметрално противоположни позиции по този въпрос, като напрежението между тях заплашва да се задълбочи още повече, преди евентуално да настъпи разведряване на обстановката.
Защото всъщност според мнозина лидери от Стария континент ескалацията в Близкия изток е резултат точно от изтеглянето на американците от иранското споразумение, което те така и не приеха.
Второто искане на Доналд Тръмп беше отправено към НАТО, от която той поиска да се ангажира "много повече" в района.
Европейците "ще оценят иронията на един президент, който не престана да критикува Атлантическия алианс и неговите членове, а се обръща към тях, когато е изправен пред криза", отбелязва Джули Смит от американската неправителствена организация "Германски фонд Маршал".
"Между чука и наковалнята"
Въпросът е дали те ще искат, при положение че ситуацията е по-напрегната от всякога, а също дали ще имат капацитета за това.
"Те обаче трябва да погледнат много сериозно на това искане", за да не се окажат в същото положение като в Сирия, когато обявеното от Доналд Тръмп изтегляне на американците ги изненада, макар че той ясно заяви намеренията си много преди това, обяснява пред АФП Бенжамен Хадад.
Джули Смит отбелязва, че европейците, загрижени едновременно да не конфронтират твърде открито с американския си съюзник и да не скъсат окончателно връзките си с Техеран, "са между чука и наковалнята".
При все това речта на Доналд Тръмп остави известна вратичка за дипломация. Той отново заяви, че е готов да преговаря по ново споразумение с Иран и изтъкна по безпрецедентен начин общите интереси на американците и иранците в борбата срещу джихадистката групировка "Ислямска държава".
"Налице е, колкото и да е парадоксално, по-интригуваща възможност, отколкото пред септември", каза Бенжамен Хадад. Тогава една среща между Тръмп и Рохани, подготвена от френския президент Еманюел Макрон, изглеждаше съвсем възможна в ООН, преди планът да пропадне.
Според експерта след "крайно бруталното, но много навременно" ликвидиране на Солеймани, "се наблюдава различна динамика от американска страна, Тръмп е останал с впечатлението, че е отбелязал точка, че от позиция на силата е установил по-благоприятни отношения с Иран".
"Макрон е в идеална позиция да изиграе ролята на посредник, но в крайна сметка това ще зависи от Вашингтон и Техеран", допълва той.
/От БТА/
