Конструкция от метал и стъкло ще бъде вдигната върху тайния вход на крепостта
Десетки дойдоха на първото обществено обсъждане за най-важния обект на 8000 г.
Обещахме, че за всеки значим проект ще питаме пловдивчани, заяви кметът Здравко Димитров
Реставрацията на Небет тепе - най-старото място в Пловдив, където животът се е зародил преди 8000 години, предизвика бурни спорове сред археолози, архитекти, историци и граждани. Младежи реагираха, когато разбраха, че след консервацията емблематичното място ще бъде с контролиран достъп.
Това стана на първото обществено обсъждане, обещано от новата местна власт. То бе във вторник пред препълнена зала. Пловдивската община кандидатства за 9,8 млн. лева, за да превърне акропола на Пловдив и Източната порта на Филипопол в туристически атракции.
“Небет тепе е изключително отговорен обект.
В него се
съдържат
всички културни
пластове
и трябва да
се пипа много
внимателно”,
категоричен е директорът на археологическия музей доц. Костадин Кисьов, който присъства на представянето. Обещахме за всеки значим проект да питаме пловдивчани, така ще е и занапред, каза кметът Здравко Димитров.
Арх. Жана Джугаланова обясни, че идейният проект предвижда да се постави конструкция от метал и стъкло над тайния вход на крепостта, за да предпази археологическите структури от дъждове и снегове. Римската кула от средата на I век пък щяла да бъде леко вдигната, но без сериозна намеса. Планирано е всички останки да бъдат консервирани и експонирани до нивата, на които са в момента. Към комплекса ще има обслужваща сграда с помпена станция, както и информационен център.
В Небет тепе може да се проследи целият живот от праистория, Античност и Средновековие. Там могат да се видят така наречените циклопски градежи, които са изключително стари. Джугаланова обясни, че
проектът е
изготвен през
2011 г.,
но поради различни причини не е получил реализация. По думите ѝ най-ранните градежи са от бронзовата епоха, следвани от тези през елинизма и римско време. Част от намерените находки ще бъдат експонирани. Нямало обаче запазени на място останки от царския дворец.
“Целта на проекта е консервация, защита и изявяване на паметника в градския силует”, посочи Джугаланова. Всъщност основен автор на разработката е арх. Румяна Пройкова, но тя отсъстваше.
Главният архитект на Пловдив Димитър Ахрянов подчерта, че проектът предвижда много фина намеса, която ще се изразява в консервиране на древните зидове.
Съществуващата кула, за която преди години се разрази истинска война, че ще бъде възстановена бутафорно, няма да се пипа. “Тя ще бъде леко повдигната чрез консервиране. Но има нужда и от укрепване”, допълни арх. Жана Джугаланова. По думите ѝ там ще бъде направена
площадка с
панорама към
съвременния
Пловдив
За изследователите на древното минало това е един от най-важните обекти в България. Първите поселения се появяват именно там. Това е и причината пловдивчани да са особено чувствителни как ще изглежда след реставрацията Небет тепе, което е част от Трихълмието.
Община Пловдив кандидатства с проект “По крепостните стени на Филипопол” на стойност 9,8 млн. лева. Освен Небет тепе той включва и Източната порта. Средствата са
безвъзмездна
финансова
помощ за
туристически
атракции
По мнение на присъстващи Джугаланова не успя да представи убедително проекта и това отприщи негодувание. На моменти тя сричаше, повече разказваше история, а хората искаха да узнаят какво ще се прави на хълма. Слайдовете, които показваше на мултимедия, на моменти изчезваха.
Консервации на Небет тепе са правени между 1967 и 1971 г. Голяма част от структурите обаче не са пипнати и са подложени на разрушения.
Шефът на катедра “История и археология” в Пловдивския университет доц. Георги Митрев пръв реагира. “Тук се говори за реставрация, а такава вече е извършвана през миналия век. Архитектите добре да се замислят как ще действат”, призова той. И припомни, че преди 10-ина години са били откраднати оловните листове, които са разграничавали оригиналните от надградените крепостни стени.
Митрев твърди, че голяма част от обекта още не е проучена. Историкът призова
да се смекчи
малко
намерението за
звук и светлина
по подобие на Царевец.
“Напълно уместно е казаното. Все пак това е идеен проект, който ще бъде актуализиран. Общественото обсъждане е за това - да чуем мнения”, отвърна арх. Джугаланова.
Коя е най-старата структура, която ще се възстанови, попита гражданинът Атанас Чакъров. Беше му отворено, че нищо няма да се възстановява, а ще се запазят елементи, датирани от VI в. пр. Хр. Джугаланова допълни, че Небет тепе е сложна структура и между самите археолози няма единомислие. “За да стигнат до най-древните нива, те са разрушили по-горни пластове”, посочи тя.
Въпросът с достъпа до обекта възпламени залата. Архитектката каза, че пректът предвижда платен вход. “Заграждението на Небет тепе е спорен въпрос”, включи се главният архитект Димитър Ахрянов. Наложи се кметът Здравко Димитров да внася спокойствие. Той каза, че
не може да има
билетчета, след
като държавата
е предоставила
този паметник на
общината
Част от присъстващите обаче припомниха, че на Акропола в Атина и Колизея в Рим достъпът е платен.
“Проектът има много слабости. Направен е на базата на стара разработка от 70-те години на миналия век. Не са включени новите разкрития от югозападния ъгъл на крепостната стена. Беше представен слабо”, заяви директорът на археологическия музей в Пловдив доц. Костадин Кисьов. Според него специалистите, които са присъствали - архитекти и археолози, не са разбрали какви ще са основните акценти на реставрацията. Единствено било обяснено, че няма да има надграждане на съществуващите археологически структури.
