Медицинската сестра от Бяла Слатина недоволна, че научи за съдебно решение в нейна полза от медиите. Тя обаче не вярва, че ще получи нещо
Това е второ дело, спечелено от един от 6-имата осъдени в Либия български медици - първа бе Нася Ненова
Софийският градски съд осъди 12 либийски офицери да заплатят 500 хил. лв. за неимуществени вреди, причинени на медицинската сестра Валя Червеняшка.
Съдебният състав прие за безспорно установено по делото, че
Червеняшка е
била изтезавана
за изтръгване на
самопризнания
в периода от 9 февруари 1999 г. до 24 юли 2007 г. Съдът отхвърли обаче като неоснователен и недоказан предявения от Валя иск за имуществени вреди в размер на 55 334,56 лв.
През 1997 г. работилата като медицинска сестра в детското отделение на болницата в Бяла Слатина Червеняшка заминава с много надежди за Либия и веднага започва работа в детската болница в Бенгази. Три месеца след нея в Либия отива и съпругът ѝ Емил Узунов, който също започва работа в джамахирията.
“Заминахме с надеждата да спечелим достатъчно пари, за да можем да издържаме нашите две дъщери да следват висше образование - спомня си Валя. - По това време те вече бяха кандидат-студентки, България пък беше в криза и трудно се намираше работа, камо ли добре платена. Отначало в Либия ни приеха много добре, но няколко месеца по-късно нещата се объркаха тотално.”
Българските медицински сестри и лекари усещат напрежение в работата си в болницата в Бенгази. От либийския медицински персонал непрекъснато им повтарят да работят само с ръкавици, да внимават при процедурите. Българите бързо разбират, че има много деца, заразени със СПИН, но никой не се стряска и не напуска болницата или страната.
През 1999 г. българските медицински сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и палестинският лекар Ашраф ал Хаджудж бяха арестувани в Триполи. Властите
повдигнаха много
обвинения,
включително
заговор срещу
джамахирията
и умишлено заразяване на 400 либийски деца със СПИН.
Впоследствие към обвинените беше присъединен и съпругът на Кристияна Вълчева д-р Здравко Георгиев.
Първоначално делото беше гледано от т. нар. Народен съд в Либия, но през 2000 г. обвиненията в заговор отпаднаха и процесът беше прехвърлен в Бенгази. Там медицинските сестри и палестинският лекар бяха признати за виновни за умишлено заразяване със СПИН и осъдени на смърт, по-лека бе само присъдата на д-р Здравко Георгиев.
През 2007 г. Върховният съд на Либия потвърди заключенията за вина на българските медици и д-р Ашраф, но замени смъртните присъди с доживотен затвор. Освен това разреши наказанието да бъде изтърпяно в България. През юли 2007-а съпругата на тогавашния френски президент Никола Саркози - Сесилия, отиде със самолета си в Либия и доведе българите и палестинския лекар на летище София.
По-късно президентът Георги Първанов ги помилва и те бяха свободни.
През 2012 г. д-р Ашраф получи съдебно решение от холандски съд, който присъди обезщетение от 1 млн. евро заради мъченията, които той е изтърпял по време на процеса за заразяване на либийски деца със СПИН.
През същата година Валя Червеняшка и другите медицински сестри заведоха дела срещу мъчителите си.
Валя Червеняшка разказа пред съда в София, че като медицинска сестра в педиатричната болница “Ал-Фатах” през февруари 1999 г. заедно с колежките си била арестувана от либийската полиция без обяснение за задържането ѝ.
Заедно с други членове на екипа Валя била откарана в полицейско управление в Триполи, където била подложена на изтезания и мъчения с цел изтръгване на самопризнания.
Използваните методи включвали електрошоково въздействие по краката, стъпалата, ръцете, гърдите и интимните части,
побой по
ходилата,
увисване за
ръцете и китките,
задушаване,
бесене
Червеняшка споделя, че била заплашвана със смърт, имало заплахи към членовете на семейството ѝ, заплахи, докато са с вързани очи, че ще бъдат нападнати от кучета, побой, влачене за косата по земята, изгаряне с цигари, поставяне върху телата им на хапещи насекоми, инжектиране на наркотици, лишаване от сън, сетивна изолация, излагане на пламъци и на леденостудени душове, държане в пренаселени и мръсни килии и също излагане на заслепяващи светлини.
Тези методи на разследване били прилагани интензивно около два месеца до получаване на самопризнания от всички, че са причинили смъртта на 393 деца чрез умишлено заразяване с ХИВ вирус, а след това продължили по време на разследването. На основа на изтръгнатите с мъчения самопризнания било изградено обвинението на либийците.
“Не ми се коментира нещо, което не съм видяла черно на бяло.”
Така Валя Червеняшка посрещна в сряда разпространената новина, че Софийският градски съд е осъдил 12 либийски офицери по заведеното от нея дело.
“Някой реши да си направи пиар на наш гръб и побърза да уведоми журналистите за решението на съда, преди аз като ищца да разбера за това решение - каза още Червеняшка. -
Всъщност
отдавна загубих
интерес към това
дело, заведено
още през 2012 г.
Преди мен Нася Ненова от колежките, които бяхме арестувани в Либия и съдени там, също осъди у нас либийските ни мъчители. Но нито получи нещо, нито е удовлетворена от съдебното решение.”
Делото, което заведе Валя Червеняшка срещу либийските си мъчители, веднъж бе прекратено, защото съдът не можа да установи адресите на 12-те офицери от либийската полиция и поради други недостатъци.
А според Червеняшка това, че нашият съд отхвърля иска ѝ за причинени имуществени щети като недоказани, само потвърждава, че нашата съдебна система се нуждае от реформа.
