- Вижте как изглежда третият пореден проект на бизнесмена Димитър Георгиев
Козметичният бос и почетен консул на Украйна в Пловдив Димитър Георгиев беше посъветван да не вдига център с жилища, хотел и галерии върху антиките в сърцето на Пловдив, а да дари терена. Това стана на голямо обществено обсъждане, организирано от самия бизнесмен.
На него присъстваха Георги Гергов, кметът Здравко Димитров и армия от архитекти. "Бих ви посъветвал да вземете пример от благодетелите братя Чалъкови и Димитър Кудоглу, които са правили дарения на Пловдив", обърна се към собственика на "Розаимпекс" общинският съветник от НФСБ Слави Георгиев. Думите му бяха посрещнати с аплодисменти от част от присъстващите.
"Никой досега не ме е търсил по този повод. 17 години притежавам този имот. Нито един кмет не е разговарял с мен за така наречената "дупка", отвърна Георгиев. Кметът Здравко Димитров коментира, че за замена не може да става дума, а откупуването на терена от общината не е на дневен ред.
Димитър Георгиев представи предпроектното проучване за застрояване на терена от 8 декара в южното подножие на Трихълмието. Проектът му предвижда етажен паркинг, ресторанти, хотелска част, жилища, а самата археология - експонирана под стъклен купол. Автор на разработката е арх. Стефан Добрев, сочен за знаменитост. По негови проекти са направени "Кепитал център" в Пловдив и някои от новите сгради на "Цариградско шосе" при влизане в София.
"Проучили сме най-големите световни образци как да съжителства археология с ново строителство. В Пловдив не предвиждаме етажността да е по-висока от 15 метра", обясни арх. Добрев.
Според архитекти обаче, ако Георгиев реализира инвестиционното си намерение, ще се закрие гледката от южната страна към Трихълмието.
"На терена има ценна археология и целият смисъл е нейното запазване чрез покриване. Тя ще бъде достъпна за пловдивчани. Ще има художествени галерии, музейна част и зала за концерти. Застрояването е до 3 етажа. Пловдив ще се сдобие с модерен център. Предстои съгласуване н Института за паметници на културата. Ще вземем мнението и на хората", обясни пред "24 часа" арх. Добрев. Той уточни, че все още не са пристъпили към проектиране. И добави, че в екипа са привлечени специалисти като проф. Тодор Кръстев, арх. Румяна Пройкова и арх. д-р Жана Стойчева.
Наложило се максимално да намалят височината на бъдещото застрояване. "Това, което предвиждаме, е в рамките на съществуващите постройки на квартала", каза той. Но архитекти го апострофираха от място, че например бъдещата сграда надвишава височината на близката католическа катедрала "Св. Лудвиг" с изключение на камбанарията й.
По думите им от представените чертежи и визуализации се вижда, че целият терен ще бъде застроен с площ от 30 000 кв. м. "Проектът на арх. Добрев е добър, но не е за това място на Пловдив", смята арх. Антоанета Топалова.
Откъм централният булевард "Цар Борис Трети" са предвидени два ресторанта, а над тях - хотелска част. Галериите са откъм ул. "Патиарх Евтимий", а към "Света гора" ще се извиси етажен паркинг за 200 автомобила. Покривите на сградите ще са затревени.
В средата на имота ще е разположена зала със стъклен покрив, под която ще са експонирани антиките. Тя е наречена "Форум". На второто ниво е предвидена зала за концерти.
Димитър Георгиев обясни, че целта му е не да построи нещо, още по-малко да руши археология. "Това, което ни се иска, вече е направено на други места по света. У нас ще се реализира за първи път", каза инвеститорът. По думите му са минали 45 г. от първите археологически проучвания на имота. Това е най-богатият античен квартал на Филипопол.
"Закупих терена от 8 дка, беше една буренясала дупка, със стърчащи бетони. Изчистихме го и в продължение на 7 г. финансирах археологически разкопки", каза бизнесменът. Така се родил първият му проект "Централ Пловдив", който предвиждаше вдигане на кула, която да качва хора от подножието до върха. Проектът срещна лют отпор. Вторият му идеен проект предвиждаше по-ниско застрояване, но отново срещна обструкции. Министерството на културата отказа да съгласува подробния устройствен план.
"Решихме да възложим на трети колектив в лицето на арх. Стефан Добрев. Моята мечта е "Централ Пловдив" да стане културен център. Разчитам на вас", каза Георгиев.
Археологът Жени Танкова припомни, че става въпрос за уникален обект, чиито проучвания са били финансирани от инвеститора. "Разкрихме сектори от 4 антични улици и цял квартал, в който са живели богатите аристократи на Филипопол. Установихме 6 строителни периода, като най-ранният е от епохата на елинизма, а най-късният - от византийско време", припомни тя. Открита е обществена сграда от гръко-римския пантеон, с богато оформени елементи. "Ако на това място беше построен музей на тракийското изкуство, нямаше да разкрием тези чудеса", приключи археоложката.
След това думата взеха архитектите и настана бурна дискусия. Арх. Вили Раева, дългогодишен служител в Института за паметниците на културата, призова общината да предложи на собственика друг терен, а тя да се заеме с построяването на музей на тракийското изкуство на същото място. И припомни, че вече има такава практика - градската управа си откупи продадения преди много години Римски форум.
Арх. Петкана Бакалова предупреди да не се допусне грешката с Голямата базилика и да се закрие визуализацията към Трихълмието с новата сграда на Георгиев. Според нея откъм бул. "Цар Борис Трети" новата постройка ще стига до нивото на Античния театър. Бакалова също призова общината да поеме грижата за този терен с богата археология.
"За първи път в Пловдив, а може би и в България частен инвеститор кани архитектурната гилдия и гражданите да обсъдят инвестиционните му намерения за знаков обект. Г-н Георгиев заслужава признателност и благодарност", каза арх. Антоанета Топалова. И посочи, че оценката в масовите случаи е субективна. "За мен обекти като "Кепитал сити" и Голямата базилика са в брутално несъответствие с околната среда, докато за други колеги са върхови", посочи Топалова, бивш главен архитект на Пловдив. Според нея в случая са налице точният инвеститор и амбициозният проектант. Тяхното предложение обаче било в конфликт със средата. Подобно изказване направи и арх. Величко Куртев. След това взе думата общинският съветник Слави Георгиев. Преди да отправи предложението си към Георгиев да дари имота, той каза, че би било кощунствено да се строи дори сламена колиба върху такава ценна археология.
Авторът на предпроектното проучване арх. Добрев повтори, че са взели най-добрите европейски примери.
"На мен проектът ми харесва. Нищо не пречи на Пловдив да има нещо модерно. Не искам да гледам тази язва още дълги години в центъра на града. Ако имотът се върне на общината, ще си остане една дупка", каза инж. Василка Георгиева.
Последваха изказвания в подкрепа на проекта. Бившият помощник-ректор на Пловдивския университет, сега продуцент на филми, е сигурен, че Димитър Георгиев ще направи нещо, с което Пловдив да се гордее. "Той е почетен консул на Украйна, бизнесмен, меценат, изнася продукция в 53 държави. Няма да направи нещо лошо за града. Сигурен съм, че ще се вслуша в препоръките", каза Андреев.
Силна защита дръпна и главният архитект на община "Родопи" Атанас Недевски. "Малко хора имат смелостта да излязат пред колегията и да си представят проекта. Изказвам възхищението си към Димитър Георгиев. Гледах си часовника, когато слушах негативните и неадекватни критики от типа "Закривало се тепето", "Не се виждали съседните сгради". Чудя се как Георгиев издържа да финансира 7 г. разкопки. Какво му беше лошото на първия проект с кулата и асансьора? Що да нямахме едно екстравагантно решение в центъра на Пловдив? Г-н Георгиев, пожелавам ви да имате сили и да построите този културно-исторически и обществен център и през 2025 г. да го откриете", завърши Недевски.
Дълги години имотът пустееше, а в него стърчеше бетонна конструкция. През 70-те г. на миналия век там е трябвало да бъде построен музей на тракийската археология и изкуство. Впоследствие обектът е изоставен, а през 90-те години кметът Спас Гърневски го продаде на "Хеброс банк", от която общината бе изтеглила заем. Впоследствие Димитър Георгиев го придоби от банката.
