- Десетки дойдоха на първото обществено обсъждане за най-важния обект в града
- Обещахме, че за всеки значим проект ще питаме пловдивчани, заяви Здравко Димитров
- Пловдив кандидатства за 9,8 млн. лева за две от най-големите си богатства
Конструкция от метал и стъкло ще бъде поставена над тайния вход на Небет тепе, за да предпази археологическите структури от дъждовете и снеговете. Римската кула от средата на І век ще бъде леко вдигната, но без сериозна намеса. Всички останки ще бъдат консервирани и експонирани на нивата, на които са в момента. Към комплекса ще има обслужваща сграда с помпена станция, както и информационен център.
Това предвижда идейният проект за реставрация и консервация на най-старата част на Пловдив, където животът се е зародил преди 8000 години. Той бе представен на първото обществено обсъждане пред десетки пловдивчани, археолози, архитекти и историци.
"Обещахме всеки важен проект да минава през широко обществено обсъждане. Така ще бъде и занапред", заяви кметът Здравко Димитров, който също присъства.
Главният архитект Димитър Ахрянов обясни, че проектът предвижда много фина намеса, която ще се изразява в консервиране на древните зидове. Съществуващата кула, за която преди години се разрази истинска война, че ще бъде възстановена бутафорно, няма да се пипа. "Тя ще бъде леко повдигната чрез консервиране. Но има нужда и от укперване", допълни арх. Жана Джугаланова.
Кулата е запазена до 2 м височина от основата, а площта й е 3 на 3 метра, обясни археологът София Христева, която извърши последните проучвания на Небет тепе - акропола на Пловдив.
За изследователите това е най-отговорния обект в България, тъй като в него се съдържат всички културни пластове без този от неолита. Първите сведения за живот се появяват именно на това място. Това е и причината пловдивчани да са особено чувствителни как ще изглежда след реставрацията. Зам.-кметът по културата Пламен Панов го нарече най-значимият обект.
Община Пловдив кандидатства с проект "По крепостните стени на Филипопол" на стойност 9,8 млн. лева. Освен Небет тепе той включва и Източната порта. Средствата са безвъзмездна финансова помощ за туристически атракции.
Според идейния проект част от находките ще се експонират във витрини, а останалите - на място. Реставрации на Небет тепе са правени между 1967 и 1971 г. Голяма част от структурите обаче не са пипнати и са подложени на разрушения. Целта на проекта е да изяви паметника в градския силует с максимално запазване на неговите останки, увери арх. Джугаланова. Тя допълни, че има площадка, от която да се отваря гледка към съвременния град.
Историкът доц. Георги Митрев от Пловдивския университет призова архитектите добре да се замислят как ще действат. Той припомни, че преди 10-ина години са били откраднати оловните листове, които разграничавали оригиналните от надградените крепостни стени. Митрев твърди, че голяма част от обекта още не била проучена. Историкът призова да се смекчи малко намерението за звук и светлина.
"Напълно уместно е казаното. Все пак това е идеен проект, който ще бъде актуализиран. Общественото обсъждане е за това - да чуем мнения", приветства арх. Джугаланова.
Съветничката от "Да, България" Веселка Христамян попита колко ще струва реализацията, но й отговориха, че това ще е обект на друго обществено обсъждане.
Коя е най-старата структура, която ще се възстанови, попита Атанас Чакъров. Джегаланова му отвърна, че нищо няма да се възстановява, а ще се запазят елементи, датирани от VІ в. пр. Хр. Тя допълни, че Небет тепе е сложна структура и между самите археолози няма единомислие. "За да стигнат до най-древните нива, те разрушават по-горните пластове", посочи Джугаланова.
Какъв ще бъде достъпът до обекта след реставрацията, поинтересува се млад пловдивчанин. Джугаланова отговори, че се предвижда контролиран достъп. "Заграждението на Небет тепе е спорен въпрос", включи се главният архитект Димитър Ахрянов. А кметът Здравко Димитров увери, че не може да има билетчета, след като държавата е предоставила този паметник на общината.
