Иван Петков измисли карвинга, получи патент, но не успя да се пребори с големите фирми
Всяка година ски фирмите радват народа с поредните революционни въведения в ските, щеките, обувките, якетата, бельото, очилата и така нататък. В 99 на сто от случаите то си е пак същото, но с нова боя и с ново име.
И все пак, в ски спорта имаше 3 големи технологични революции. Нямам предвид стиловете на каране, а екипите.
Първата революция
бяха високите обувки
с пластмасова черупка.
Те стегнаха крака над глезена и изведнъж дори най-начинаещият скиор прескочи 2-3 години мъки и застана стабилно върху снега. Това се случи в края на 60-те и началото на 70-те години. Ако днес някой от фукарите по пистите обуе предишните обувки, ще пада по 2 пъти на всеки завой, а на третия ще се откаже.
Втората революция, разбира се,
са автоматите.
Благодарение на тях счупените крака намаляха с около 90 на сто.
Третата революция са
„карвинг ските“ с геометрията
на пясъчен часовник.
Те пък научиха аматьорите да вземат завоите на кант, подобно на майсторите. Преди това те „свличаха“ ските в завоя плоско, замитайки снега и убивайки скоростта.
Състезателите също спечелиха много. Например мъжките ски за слалом бяха около 205 см дълги, но само за 2-3 сезона се скъсиха до 160 сантиметра. Така слаломистите днес са 2 пъти по-пъргави и 2 пъти по-рядко падат.
За третата ски революция огромна заслуга има един българин – Иван Енчев Петков. През 1992 г. той
започна да произвежда
първите карвинг ски в Чепеларе,
подаде молба за патент в САЩ
и го получи през 1995 година.
След това се опита да наложи правата си на големите фирми, но уви – никой не му обърна внимание. Тази работа иска да похарчиш десетина милиона за адвокати.
Познавах го бегло и като юноша, и като зрял мъж. Той бе русокос, активен и винаги усмихнат човек. Като тийнейджър бе луда глава, затова и най-големите му алпийски успехи бяха в дисциплината „спускане“.
През 70-те години завърши ВИФ (днес НСА) и си намери работа, за която много му завиждах – учител по ски през зимата и уиндсърфинг през лятото. Междувременно направи дизайна на дъските за сърф „Бора“ и три пъти стана национален шампион по този спорт.
През 80-те години замина при чичо си в Италия, а от там се прехвърли в САЩ и започна като учител по ски в Аспен. Не знам подробности за приключенията му там, но по едно време се оказва на хавайския остров Оаху, където продава екипировките с марката на легендарния сърфист Роби Нейш. Там
наблюдава как най-добрите
майстори създават най-добрите
дъски за уиндсърф и му идва
идеята за ски с нова форма.
Това е една от легендите, които прочетох в американски сайт. Но от него самия съм чувал, че постоянно търсел някакви нови възможности за търговия. Веднъж внесъл от Италия стотина чифта „ски с платформи“ – една от стотиците приумици, които така и не успяха да се наложат.
Представете си чифт ски, а върху тях на десетина сантиметра височина е монтирана платформа, на която са завинтени автоматите. Краката са един до друг, по посоката на ските. Виждал ги бях някъде по списанията, но днес не ги намерих в интернет. Много неудобна идея.
Оказва се, че и в САЩ тези конструкции не вървят. Какво да ги прави? Иван маха платформите и слага автомати направо върху самите ски. Те обаче били с малко различна форма – тесни в талията и много широки на върха и в опашката. Кръстил ги S-ski. Оказало се, че те са много приятни за каране и се разпродали като топъл хляб.
През 1992 г. Иван се връща в България и поръчва голяма партида S-ski във фабриката в Чепеларе. През пролетта на 1993 година ги представя на търговското изложение на SIA (Snowsport Industries America) в Колорадо. Там успява да направи впечатление и му поръчват 300 чифта.
Един от тях днес е
в ски музея в Колорадо.
По онова време го срещнах с баща му в Банско и той ме накара да сложа един чифт. Карахме заедно цял ден и Иван ми обясняваше тънкостите. Наистина, завоите ставаха много по-лесно и приятно, отколкото с 205-сантиметровите състезателни „Хед“, които използвах по онова време. Единствената ми забележка беше, че малко повече тракат върху заледен сняг.
„Така е, защото са изцяло от дърво – обясни Иван. При тази геометрия няма никаква нужда от пластовете алуминий, фиброглас, графитни влакна и какво ли не. Ще видиш, че това са ските на бъдещето!“
Наистина видях – след две-три години
големите фирми пуснаха
същите ски, но яко подсилени
с алуминий, графит и какво ли не.
И до днес обаче в сърцевината на най-добрите ски е дървото, защото науката още не е измислила по-високотехнологичен материал.
След около седмица Иван ми подари един чифт. Реших да ги запазя за поколенията. Пазя ги и до днес, чакам у нас да се отвори музей на българския ски спорт.
На тази снимка Иван показва възможностите на своите ски, а на ръцете си е сложил специални дискове, с които се подпира в снега. По-късно измисли и нещо като щеки, или един цял прът, а на краищата му – същите дискове.
През 2012 г. прочетох, че Иван се е споминал едва 59-годишен. Доста рано за спортна фигура. Той бе весел и дружелюбен човек, пълен с енергия и малко авантюрист. Духът бе наследил от баща си, известния български алпинист Енчо Петков.
Енчо Петков е републикански шампион по скално катерене през 1954, 1955 и 1958 година. През 70-те той бе треньор на отбора по ски рали в ЦСКА. Това е спорт, който съчетава катеренето с бягането и алпийското спускане.
Покрай общи приятели на къмпинга Арапя познавах бегло и Енчо Петков. Два пъти той ми помогна да си намеря хубави ски. Единия път ме изпрати при
самобитен български
майстор, който правеше копия
на най-добрите ски автомати.
Аз си избрах автоматите за ски рали – отзад се откачат, а отпред са на панти, така че човек да може да ходи по нанагорнище. Отдолу на ската се опъва колан от моржова кожа, така че ските да не връщат, докато човек се катери.
Днес всеки може да си ги купи в добрите магазини, но по онова време тези съоръжения бяха недостъпни.
Та с тези ски и с едни взети на заем моржови колани изкатерих връх Мусала в една виелица, теглейки се за стоманеното въже, окачено откъм по-стръмната страна. Велико изживяване за човек писарушка. Направете го поне веднъж, докато сте млади. И тогава ще видите, че най-незабравимият скиорски спомен може да не е от спускането, а от катеренето.
