- Все още не е ясно какво са
правили двамата на палубата
при 10-метрови вълни
без спасителни жилетки
- Варненската окръжна
прокуратура образува
предварително производство
за причиняване на смърт
по непредпазливост
Двамата български моряци, които изчезнаха в ледените води край Норвегия на 2 януари, са обявени за безследно изчезнали. Според процедурата в такива ситуации, ако до 5 г. телата им не бъдат открити, те ще бъдат обявени за починали и чак тогава близките им могат да получат смъртни актове.
“В петък на 5 януари получихме официален сигнал от Българския морски флот за инцидента, а в понеделник е образувано досъдебно производство по чл. 123 от НК за причиняване на смърт “поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, на повече от едно лице”. Въпреки че
разследването
се води от
малтийските и
норвежките
власти,
ние също правим свое разследване, като поддържаме връзка с чуждите следователи, тъй като става въпрос за инцидент с трагичен край на наши граждани. Разследването е в съвсем начална фаза, така че все още не може да се каже нищо конкретно по случая. Работим активно с помощта на колегите от Малта и Норвегия.”
Това каза за “24 часа” окръжният прокурор на Варна Красимир Конов.
Както “24 часа” писа, жестоката трагедия, която отне два човешки живота, се разигра на 2 януари в 12,45 ч корабно време на борда на моторен кораб “Стара планина”, който е собственост на БМФ, но плава под малтийски флаг. На борда му е имало 19 души екипаж, 18 от тях са българи, 19-ият - украинец.
По време на преход от пристанище Мурманск за пристанище Констанца двама от членовете на екипажа паднали зад борда на кораба. Мястото е Норвежко море, на около 100 км от бреговете на Норвегия. По данни на корабособственика веднага е обявен сигнал за бедствие и са информирани бреговите власти. Под командването на Бреговата охрана на Норвегия е организирана спасителна операция със съдействието на два спасителни хеликоптера, но поради лошото време тя е прекратена около 19 ч.
В момента на инцидента метеорологичните условия са били много лоши. Духал е постоянен вятър със скорост 20-25 м/сек, имало е вълни, високи 9-10 м, а температурата на водата била 5-6 градуса.
Според близки до разследването двамата моряци не би трябвало да са извън помещенията в такова лошо време, а те
излезли дори без
задължителните
спасителни
жилетки
Все още не е ясно какво са правили на палубата, дали някой им е наредил да свършат някаква работа там, или е имало друга причина.
Ръководството на БМФ, както и разследващите категорично отказаха да съобщят самоличността на двамата моряци, след като близките им бяха уведомени. Два дни след трагедията приятели и близки на единия от изчезналите
потвърдиха,
че това е
23-годишният
Викторио Ачев
Младият мъж е родом от Ловеч, но е учил във Военноморското училище във Варна. За него се знае, че е бил активен спортист - вратар на отбора “Варна сити”, който е шaмпиoн нa Бългaрия пo футзaл. Играл e също и зa “Чeрнo мoрe Мaния”. Треньорът му и неговите съотборници изказаха искрените си съболезнования към близките на Викторио, а на 4 януари в 6,52 ч сутринта майка му Росица Василева публикува на страницата си снимка на Викторио и думи, които трогнаха стотици. (Виж по-долу.)
Това било първото плаване за Викторио, след като завършил
“Почивай в мир, безценен мой! Разкъсано е моето сърце! Животът бе си само твой, не даде никой да те спре. Ти смисълът ми бе едничък и цял живот с теб ще се гордея. Обичам те! Прости ми! Съкрушена съм от скръб и мъка. Морето ми отне всичко. Моят герой Викторио!”
Това написа в социалната мрежа майката на Викторио Ачев Росица Василева.
Негови преподаватели от елитната Природоматематическа гимназия в родния му Ловеч разказаха, че съкровената мечта на Вики била да стане моряк. “Беше мъжко момче - с изключително чувство за чест и справедливост”, каза учителката му по музика Юлиана Близнакова. Тя е била класен ръководител на майката на Викторио, която е завършила същата гимназия. Освен това Близнакова и учителката по български език написали препоръката на момчето за кандидатстването му във Военноморското училище във Варна.
“Беше много щастлив и горд, когато го приеха”, си спомня Близнакова. Никой от преподавателите му не бил изненадан, тъй като Викторио бил трудолюбив и упорито следвал мечтата си. Освен това не бил единственият възпитаник на гимназията, който се насочил към морето.
“Гордеем се с колегите, че сме го научили на нещо добро. В същото време не можем да повярваме, че морето, което той така страстно обичаше, го прибра толкова рано”, допълни Близнакова.
И съотборниците му по футзал ще го запомнят като светло, лъчезарно и позитивно момче. “Това беше първото му пътуване, след като завърши Военноморското училище”, каза един от тях.
Към футзала Викторио се насочил, без да има опит в някой от варненските футболни школи. Беше супервратар и се раздаваше в играта, казаха още от клуба “Варна сити”, с който Ачев стана шампион на България. От този сезон трябвало да премине в “Черно море”, каза треньорът му Благовест Марев. “За нас ще останеш завинаги жив в сърцата ни. Почивай в мир, Вики!”, написа той.
Още разследват смъртта на 17-те от потъналата край Босфора “Хера” през 2004 г.
Трагедията с изчезналите моряци край Норвегия отвори стара рана в сърцата на варненци. Преди близо 16 г. - на 13 февруари 2004 г., 17 български моряци и двама украинци намериха смъртта си край Босфора. Те бяха на борда на моторен кораб “Хера” при скорост на вятъра 90 км/ч и 6 бала вълнение на морето, снеговалеж и силна буря.
При тези условия “Хера” издържа няколко часа, но накрая се преобръща и потъва буквално за минути, без дори капитанът да успее да подаде сигнал SOS.
13 от загиналите моряци са варненци, в това число капитанът Атанас Атанасов, останалите четирима са от Добрич, Шумен, Габрово и Горна Оряховица.
40 дни след трагедията турски водолази извадиха едва 5 трупа, три от които на българи - на главния механик Петър Жеков Колев, на електротехника Никола Спахиев и на стажант-механика Христо Милков. Намерени бяха телата и на втория механик Олександр Серафимович и на третия механик Олексий Левченко.
Завинаги в неизвестност останаха капитанът, първият помощник-капитан Петър Петров, вторият помощник-капитан Боян Станков, боцманът Начо Начев, Кирил Димов, Свилен Спасов, Илия Димитров, Филко Фердинандов, Пламен Димитров, Светослав Георгиев, Стефан Пеев, Желязко Колев, Мартин Минчев и Александър Каменов. Последните двама са най-младите жертви - едва на 23 г.
Делото беше образувано три дни след потъването на кораба. Но години наред буксуваше. Лошото техническо състояние на “Хера”, тежката хидрометеорологична обстановка, в която попада корабът, и решенията на капитана са причина за потъването. Това бе заключението на Националната следствена служба 5 години след трагедията. Но неяснотите бяха толкова много, че на 19 февруари 2010 г. разследването беше прекратено, тъй като не бяха събрани категорични доказателства за вина на конкретен човек. А турските власти отказаха повторен оглед.
На 23 ноември 2017 г. Софийската градска прокуратура привлече като обвиняеми по делото Милен Балчев и Стефчо Минчев. Първият е бил генерален директор и ръководител “Експлоатация” на дружеството, менажирало кораба “Хера”, плаващ под юрисдикцията на правителството на Кралство Камбоджа. Милен Белчев е бил и пълномощник на корабособственика. Разследването все още не е приключило.
