Държавата съгласна с бизнеса - вдига извънредния труд от 150 на 300 часа на година и маха ограниченията
Промяна в Кодекса на труда за увеличаване на извънредното работно време, която ще даде възможност на бизнеса да въведе напълно законно 9-часов работен ден, обсъжда работна група между правителството, синдикатите и работодателите.
Увеличение на лимита за извънреден труд от 150 на 300 часа е една от промените, поискани от бизнеса, по която има съгласие от социалното министерство. Ако тези 300 часа извънреден труд се разхвърлят на работните дни в годината, това означава възможност за удължаване на работния ден от 8 на над 9 часа.
Полагането на извънреден труд обаче ще се включва вече задължително в колективния трудов договор, предвижда предложението на социалното министерство. В момента той може да бъде предвиден и в индивидуалния договор. Освен това ще трябва да се спазват нормите за междудневната и междуседмичната почивка, които са съответно 12 и 48 часа.
За тази промяна в Кодекса на труда отдавна настоява бизнесът. Предложението на синдикатите е да отпадне възможността за извънреден труд извън регламентираната 40-часова работна седмица.
Министерството е направило предложения за намаляване на максималния период за сумирано изчисляване на работното време от 6 на 4 месеца. Бизнесът настоява то да е 12 месеца.
“В момента
извънредният
труд е забранен,
освен в няколко
случая,
които са изрично дефинирани от законодателя. Сред тях са осигуряване на сигурността на страната или справяне с последствията от бедствия и аварии. Заради тази забрана компаниите изготвят графиците така, че сборът от работните часове на служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, да е равен на нормата за продължителност на работното време, което е голямо неудобство за бизнеса. Нашето предложение е да отпадне забраната за полагането и планирането на извънреден труд или да се увеличи обхватът на предвидените в Кодекса на труда изключения, като секторът на търговията бъде включен в тях”, обясни Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружение за модерна търговия.
Според бизнеса е необходимо да има по-голяма гъвкавост при изчисляването на извънредния труд.
“За сектора на
търговията това
е много важно,
тъй като процесите в големите компании налагат полагане на извънреден труд. Например в случай на инвентаризация на складови наличности или въвеждане на нова информационна система различни екипи са ангажирани с процеса до неговото приключване. Също така в нашата сфера има ясно изразена сезонност. По време на великденските или коледните празници се налага повече хора да са в магазините, за да могат да обслужат по-големия брой клиенти”, аргументират се още големите търговски хранителни вериги. Те настояват и за въвеждането на електронни графици. “Така наречената Форма 76, която работодателите са задължени да ползват за планиране и отчитане на работното време, е доста остаряла като формат и концепция, но е единственият документ, който Инспекцията по труда приема”, обясни още Матеев. В същото време големите международни компании често прилагат у нас международно доказани системи за планиране и отчетност на работното време.
“Приемането на промени по отношение на извънредния труд ще е от полза както на работодателите, така и на работниците.
Компаниите ще могат по-ефективно да планират работните процеси. От друга страна, служителите ще могат да полагат извънреден труд, когато им се налага, и да получат съответното заплащане за това. Разбира се, тук е изключително важно да има пълно разбирателство между работника и работодателя”, обясни още Матеев.
Кодексът на
труда е
безкрайно остарял,
твърди бизнесът.
“Ние сме идентифицирали редица проблеми. Освен регулацията на извънредния труд тук влизат и ползването на платен годишен отпуск при отпуск по майчинство, липсата на ясна регулация за сумираното изчисляване и електронното отчитане на работното време, минимално необходимото съдържание на трудовия договор, сроковете и документите за съхранение в трудовите досиета на служителите, регулирането на надомната работа, трудовите договори на учениците в дуално обучение и тежкият процес за въвеждане на нови професии”, изброи Матеев.
Синдикатите обаче настояват да се гарантира реалното отчитане и заплащане на положения извънреден труд при сумирано изчисляване на работното време.
“Когато се работи при сумирано изчисляване на работното време, понякога се налага извънреден труд. В тези случаи работодателите невинаги отчитат целия реално положен от работника извънреден труд по график, защото има ограничителни норми за ден, седмица, месец и година. За да не се прескочат тези граници, много често положеният извънреден труд не се отчита и заплаща реално”, твърди националният секретар на КНСБ Величка Микова.
Извънредният труд да бъде с увеличено заплащане от 75% в почивни дни и 100% на официални празници, предлагат от КНСБ. “За всеки работник и служител по правило почивните дни са два последователни, от които единият е неделя. Работещите при сумирано изчисляване на работното време по график невинаги ползват неделята като почивен ден, затова те трябва да бъдат адекватно компенсирани за работа през такъв ден от седмицата и особено ако в него са положили извънреден труд”, обясни Микова.
“Докладите на трудовата инспекция и сигнали от нашите колеги показват, че
при извънредния
труд има
изобилие от
нарушения
Особено през използването на т.нар. сумирано отчитане на работното време”, допълни вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов. Категоричен е, че трудовото ни законодателство не отговаря на Конвенция №1 на Международната организация на труда и Европейската директива за работното време. “Те не допускат продължителността на работния ден да надвишава 8 часа на ден и 48 часа на седмица с някои изрично посочени изключения. За съжаление, от 2001 г. КТ допуска 56-часов седмичен режим и над 8 часа на ден в разрез с нея. Това е нарушение и на изискванията на директивата”, обясни Христов. И потвърди, че се обсъжда повишаването на допустимите месечни, седмични и годишни граници на извънреден труд, но при договарянето им на секторно равнище. “Категорични сме, че режимът на сумираното отчитане на работното време трябва кардинално да бъде променен в съответствие с международните стандарти”, каза още вицепрезидентът на КНСБ.
Обсъждат реформа на минималната заплата
Реформи в минималната заплата, болничните, енергетиката и данъците са сред 40 мерки в общата оферта на синдикатите и бизнеса, които днес те ще защитават пред вицепремиера Томислав Дончев.
Искането им е до края на месеца да се сключи национално тристранно споразумение, а всички мерки да започнат реализацията си до края на мандата на правителството.
Мерките са разпределени в 4 направления за реформи - бизнес среда и икономика, енергетика, демография, образование, пазар на труда, трудова миграция и социални въпроси.
Сред предложенията, сложени на масата, са – първите три дни от болничния да се върнат в НОИ, минималната заплата да е по икономически сектори, да се възстановява данък общ доход на бедните в края на годината. Според предварителните оценки на кабинета обаче 2/3 от предложенията на синдикатите и работодателите са свързани с увеличени плащания от страна на държавата и са неприемливи.
