Премиерът е поканен на откриването на газопровода “Турски поток”
Преди разговора с двамата президенти се среща със специален пратеник от САЩ
Специална среща с турския президент Реджеп Ердоган и руския държавен глава Владимир Путин ще има на 8 януари премиерът Бойко Борисов. Разговорът ще е в Истанбул и ще е посветен на газовите доставки за България през газопровода “Турски поток” и строежа на българското отклонение от него, наречено “Балкански поток”.
Българският министър-председател е поканен за откриването на “Турски поток” от президента Ердоган.
Поканата от
президента на
Турция до
Борисов е
пристигнала на
29 декември
2019 г.,
научи “24 часа”. Само седмица по-рано американският президент Доналд Тръмп разписа закона за военния бюджет на САЩ за 2020 г., с който се налагат санкции на компании, замесени в осъществяването на руските проекти за газопроводи “Северен поток 2” и “Турски поток”. Това породи опасения, че България също може да бъде засегната, защото “Балкански поток” реално е втора тръба на турския газопровод, по която ще влизат в България над 19 млрд. куб. м природен газ на година. Над 12 млрд. куб. м газ обаче ще излизат директно от България към Сърбия. Останалото количество ще остава в страната както за вътрешно потребление, така и за
захранване на
планирания от
българското
правителство
газов хъб
“Балкан”,
от който да се доставя гориво в Централна и Източна Европа.
България бе избрана за продължението на “Турски поток” през юни 2018 г. Тогава новината бе съобщена от руския президент Владимир Путин при посещението на българския министър-председател в Москва. Путин специално подчерта пред Борисов, че България получава отклонението от “Турски поток” по настояване на Ердоган.
Алтернатива на “Балкански поток” бе продължение на турския газопровод през Гърция и под Адриатическо море към Италия. В края на миналата година руският президент напомни, че не се е отказал от този вариант, и заплаши с построяването му, защото България бавела изграждането на “Балкански поток”.
Газопроводът “Турски поток” бе замислен като алтернативен маршрут, по който Русия да заобиколи Украйна, след като през 2014 г. след посещение на американски сенатори тогавашният български министър-председател Пламен Орешарски обяви, че се замразява строежът на газопровода “Южен поток”. Месеци по-късно Путин пък окончателно се отказа от този проект за сметка на “Турски поток”.
Преди срещата си с Путин и Ердоган на 8 януари Борисов ще има специален разговор с помощник държавния секретар на САЩ Дейвид Хейл. Неговият ресор в Държавния департамент са политически въпроси. В София Хейл ще участва в първия стратегически диалог България-САЩ, предвиден в споразумението, подписано през ноември от Бойко Борисов и президента на САЩ Доналд Тръмп. Сред темите ще са и проектите за нови газопроводи и хъба “Балкан”, обясниха дипломатически източници.
Срещата с
американския
специален
пратеник ще
е в София
рано сутринта
следващата сряда, научи “24 часа”. Едва след нея премиерът Борисов ще излети за Истанбул, където от 14 часа започва церемонията по официалното откриване на “Турски поток”. Освен президентите Путин и Ердоган в Истанбул на церемонията ще бъде и главният изпълнителен директор на “Газпром” Алексей Милер.
Диверсификацията на газовите доставки бе една от основните теми при разговорите на премиера Борисов с американския президент Доналд Тръмп.
В края на ноември при срещата им във Вашингтон Тръмп е искал от България да прекрати постепенно доставките на руски природен газ и да го замени с втечнен газ от САЩ, който да бъде доставян през терминал в гръцкото пристанище Александруполис. Според Борисов обаче той успял да убеди президента на САЩ, че това за България означава смяната на един монопол с друг и истинската диверсификация е да се ползва природен газ от възможно най-много доставчици.
“Обясних, че не ние сме толкова зависими от Русия, а всъщност тя е зависима от Европа, защото ние плащаме евро и долари за газа. Без тях няма да имат приходи”, разказа Борисов след срещата си с Доналд Тръмп.
Финално в съвместното изявление на премиера и американския президент и в документа за стратегическо сътрудничество, подписани след срещата на Борисов и Тръмп, залегна общата цел България да се превърне в истински газов хъб и ключов източник на регионална енергийна сигурност.
“Мисля, че максимално съм защитил интересите на България”, обобщи тогава Бойко Борисов.
България търси
американско
одобрение за
планираните
газопроводи
още от 2015 г.
Тогава на посещение в София бе държавният секретар на САЩ Джон Кери, който подписа с тогавашния български външен министър Даниел Митов споразумение за създаване на съвместни работни групи по ключови за двете държави теми. Специална работна група бе предвидена и за енергетиката.
Едни от основните теми на тази българо-американска работна група бяха именно построяването на газовите връзки на България с Гърция и Сърбия и укрепване на българската газопреносна мрежа. Американците обаче настояват за приоритетно изграждане на проекта “Три морета”, който да свърже източноевропейските държави с терминалите за втечнен природен газ в Полша и Гърция. Част от него е и газопровода IGB, който строят заедно България и Гърция. Той трябва да бъде готов през октомври 2020 г. и също се очаква да бъде обсъден с Дейвид Хейл.
България вече обяви, че реално започва вноса на руски газ по “Турски поток” от началото на 2020 година, като това става по откритата през октомври 11-километрова реверсивна газова връзка между системите на двете държави. До тази година връзката бе еднопосочна и по нея Турция получаваше руски газ през преминаващия през Украйна и България трансбалкански газопровод.
Според компанията “Газпром” износът на Русия за Турция през трансбалканския маршрут възлиза на 10,7 млрд. куб. м през 2018 г., докато Гърция, България, Румъния и Република Северна Македония са получили съответно 3,3 млрд. куб. м, 3,2 млрд. куб , 1,5 и 0,2 млрд. куб. м. Тези цифри означават, че Русия ще може да отклони 19 млрд. куб. м от украинския тръбопровод на трансбалканския маршрут.
"Турски поток”
ще има
значително
регионално
въздействие,
променяйки моделите на газовия поток. Годишният поток от 25 млрд. куб. м през Трансбалканския газопровод ще спре и до 19 млрд. кубически метра годишно ще бъдат премахнати от украинския транзит през 2020 г.
