Министър Аврамова: Непочтено е БСП да спекулира със страховете на хората
В България не се задава воден апокалипсис. Язовирите в страната, за които се изнася информация, че са празни, изобщо не са в застрашено състояние, заявиха регионалният министър Петя Аврамова и заместникът ѝ, отговарящ за водния сектор, Николай Нанков.
От справката, която изчете министър Аврамова, стана ясно, че в язовир “Тича”, който снабдява с вода Шумен и Търговище,
има вода
за 30 месеца,
в “Камчия” - за 10, в “Асеновец”, който захранва Сливен - за 4 месеца и половина, а в “Бебреш”, който снабдява Ботевград - за 3 месеца.
Тези изчисления са правени обаче, при условие че водата от тези водоеми се използва в продължение на месеци само за битово-питейно водоснабдяване, каза Петя Аврамова.
В същото време от справка на МОСВ за ползваните водни количества от 51 значими комплексни язовира в страната се вижда, че за питейна вода през първото тримесечие се използват средно едва 6,25% от водата. 2,2% са за промишлени нужди, 6,47% са за екологични, а най-голямото количество - 84,96%, е за производство на ток.
Разрешенията за такова разпределение на водните количества се променят всяко тримесечие в зависимост от конкретните нужди.
Освен язовирите местните водоснабдителни дружества ползват и много каптажи, кладенци, речни водохващания и други източници.
“Непочтено е да се всява страх у хората, вероятно БСП подгрява за предстоящите дебати по вота на недоверие в парламента”, коментира министър Аврамова, визирайки
публичните
изяви на
депутати от БСП,
които твърдят, че един или друг язовир в страната са изпразнени.
Междувременно стана ясно, че на 6 януари главният прокурор Иван Гешев ще се срещне с лидера на БСП и председател на парламентарната група на левицата Корнелия Нинова. Повод за срещата са предприетите разследвания за водните проблеми в Перник и заявеното от Нинова намерение да предостави допълнителна информация по случая.
Аврамова и Нанков не отрекоха лошото състояние на ВиК сектора и подготвят през април внасяне в парламента на нов закон за водоснабдяването и канализацията. Едно от предложенията в него е
създаване на
холдингова
структура,
която да обедини всички водни дружества, като това щяло да помогне в тежки случаи за преодоляване на финансови проблеми.
Друг момент са предвидените водни помощи за социално слаби. Това се прави с цел да не се спира по-нататъшното поскъпване на питейната вода, тъй като приходите на ВиК операторите занапред ще са много важно перо за изискваните инвестиции в сектора.
В момента например несъбраните вземания на ВиК дружествата са към 114 млн. лв., като по-голямата част от тях - 80 млн., са от битови клиенти. “Токът може да се спре, когато клиентът не плаща, но водата не можем”, каза Аврамова.
Секторът е и крайно недофинансиран - за доброто му състояние са
нужни
инвестиции
от порядъка
на 12 млрд. лв.,
а европейските проекти, които започват да се изпълняват в момента, са за около 2 млрд. лв., подчерта Нанков.
Има и политически причини за закъсненията на водните проекти, които се финансират по Оперативна програма “Околна среда” - на много места в страната местната власт, която е съдружник в някои ВиК дружества, не искаше да регистрира водни асоциации, които да кандидатстват с проекти, каза Нанков. Това доведе до забавяне с около година и половина на финансирането.
