Руският президент Владимир Путин отбелязва 20 години във властта, като се хвали с постиженията си, но същевременно запазва мълчание за политическото си бъдеще - потайност, която разпалва всякакви спекулации относно намеренията му.
Путин изтъква възраждането на глобалното влияние на Русия, промишлената модернизация, бума в селскостопанския износ и възстановяването на силата на руската армия като едни от основните резултати от управлението си, което започна на 31 декември 1999 година. На тази дата първият руски президент Борис Елцин внезапно се оттегли и определи бившия офицер от КГБ за свой наследник, отваряйки пътя за официалното му избиране за държавен глава три месеца по-късно.
Критиците обвиняват Путин в отстъпление от постсъветските свободи, за да установи строг контрол върху политическата сцена, да маргинализира опозицията и да задуши критичните медии.
Те го държат отговорен за напрежението със Запада след анексирането от Русия на украинската област Крим през 2014 г., което укрепи рейтинга му, но предизвика налагането на санкции от САЩ и Евросъюза.
"Путин спря нормалното развитие на Русия като нормална пазарна икономика и нормална политическа демокрация" и превърна страната в "глобален пакостник", каза Андрей Колесников, изследовател от Московския център "Карнеги".
Наблюдателите на процесите в Кремъл се опитват да предвидят какво ще стане, след като изтече сегашният шестгодишен мандат на Путин през 2024 година. Те са единодушни за едно: Путин, най-дълго управлявалият руски лидер след съветския диктатор Йосиф Сталин, вероятно ще продължи да бъде начело.
Запален по фитнеса, 67-годишният Путин изглежда в добра кондиция да остане във властта. Редовно тренира джудо, кара ски и играе хокей като демонстрация на енергичността си.
Той запазва широката си популярност, въпреки че пропагандният ефект от анексирането на Крим се износи на фона на застой в жизнения стандарт, повишение на възрастта за пенсиониране и други вътрешни предизвикателства.
Путин лесно може да използва безкритичния парламент, за да премахне ограниченията в броя на мандатите, но повечето наблюдатели очакват той да не предприема чак толкова директен подход. Като възпитаник на правен факултет руският лидер предпочита по-деликатни методи, които да имат демократична украска.
По-рано този месец Путин загатна за възможни конституционни изменения за разпределяне на правомощия между президента, кабинета и парламента.
Той не уточни какви биха моглида бъдат тези промени, но това обявяване може да е сигнал за намерение от негова страна да ореже президентските правомощия и да продължи да управлява страната като министър-председател.
Има и други възможности. Дългогодишният лидер на Казахстан Нурсултан Назарбаев предложи такъв пример тази година, когато внезапно се оттегли и направи така, че протежето му да бъде избрано за президент на предсрочни избори.
Седемдесет и девет годишният Назарбаев запази хватката си върху властта, като си осигури важната роля на председател на съвета за сигурност на страната.
Има и друга, по-драстична опция. Мнозина в съседен Беларус се опасяват, че Кремъл може да отправи настоявания за пълно сливане на двете съюзнички и бивши съветски републики, за да може Путин да стане ръководител на една нова обединена държава.
Запитан наскоро дали обмисля такъв вариант, руският президент отбягна въпроса.
Всяка една от тези опции крие своите сериозни рискове.
Путин се премести на премиерското кресло в периода 2008-2012 г. след осем години като президент, за да спази конституционно ограничение от два последователни мандата, позволявайки на Дмитрий Медведев да заеме мястото му на най-високия пост в Русия.
Путин продължи да командва парада и при Медведев, който чинопоклонно напусна президентския пост след само един мандат. Путин се възползва от решението на пазилия президентското му място да увеличи президентските мандати на шест години, но въпреки всичко не беше много доволен от "управлението в тандем".
Той бе особено критичен към решението на Медведев да позволи на ООН през 2011 г. да даде зелена светлина за западна военна кампания по въздух в Либия, допринесла за свалянето на дългогодишния диктатор Муамар Кадафи и тласнала страната към хаос.
А във вътрешен план обявеното от Путин връщане в президентството предизвика масови протести в Москва през 2011-2012 г. и разцепление сред елитите. Съветниците на Путин заподозряха някои фигури от обкръжението на Медведев, че са подтиквали шефа си да остане и за втори мандат и че са окуражавали протестите.
Тазмесечното изявление на Путин за възможна промяна на конституцията за ограничаване на президентските мандати до само два беше интерпретирана от мнозина като сигнал, че той възнамерява да създаде за себе си нова управленска позиция, като същевременно ореже властта на наследника си.
Ако Путин реши да стане премиер с нови широки правомощия, това може да породи заплахи от друго естество.
Упълномощавайки парламентарното мнозинство да избира премиера, Путин ще стане по-уязвим, защото ще зависи от това как се представя управляващата партия. Макар и неговият рейтинг да е висок, популярността на основната ръководена от Кремъл партия, "Единна Русия", тръгна надолу и президентът странеше от нея.
Сливане с Беларус с цел да бъде създадена нова ръководна длъжност, крие още по-големи рискове. Такава възможност може и да събужда ентусиазъм у някои руснаци, които мечтаят за възраждане на имперската слава, но това със сигурност ще предизвика силна съпротива в Беларус и ново напрежение в отношенията със Запада.
Беларуският авторитарен президент Александър Лукашенко, който е на власт от повече от 25 години, обеща да запази постсъветската независимост на Беларус.
Макар и Кремъл да упражни натиск върху него, увеличавайки цените на енергоносителите и орязвайки субсидиите, Лукашенко остана непреклонен и дори наскоро предупреди, че опитът на Русия да превземе страната му може да предизвика война с НАТО.
"Интересът на Лукашенко е да бъде диктатор на своя национална държава, а не да бъде човек, зависим от волята на Путин", заяви Колесников.
Какъвто и път да избере Путин, много хора очакват той да пази намеренията си в тайна до последно.
"Такава несигурност си има своите предимства - можеш да противопоставяш заинтересованите групи една на друга, можеш да ги държиш с тази ситуация на несигурност", каза московският политически анализатор Екатерина Шулман. "Но това не може да продължава прекалено дълго, защото предизвиква вътрешни боричкания сред елитите", добави тя.
Шулман отбеляза, че Кремъл може да предизвика предсрочни парламентарни избори (редовните са през 2021 г.), докато рейтингите са още високи.
"Важно е в парламента да има лоялно мнозинство", каза Шулман. "Как обаче да се постигне това, е сложен въпрос", добави тя.
Според Шулман казахстанският сценарий изглежда най-вероятен. По думите й оставането му начело, но същевременно споделянето от него на властта с приемника му ще позволи на Путин да урегулира неизбежната битка за наследството си, която ще се разрази сред обкръжението му.
"Трудността в модела с наследника е в това, че цялата тази власт, която е съсредоточена в ръцете на сегашния президент, няма как да бъде прехвърлена в ръцете на който и да е друг човек", каза Шулман. "Но ако тази власт бъде разпределена, поне част от нея, то тогава е по-лесно за вземащите решенията да се споразумеят за фигурата на потенциалния наследник", добави тя.
