Цените на храните и разходите за сметки през 2019 г. се вдигнаха чувствително
Според китайския хороскоп от 25 януари 2019 г. до 25 януари 2020 г. е Годината на Свинята. В България я отбелязахме с абсолютен рекорд по поскъпване на свинското месо.
При 3% средногодишна инфлация от ноември 2018 г. до ноември 2019 г., цената на свинското се е качила 50%. От 6,50 - 7,20 лв. за килограм за различните видове месо в началото на годината през октомври е стигнала 9 лева килото. С наближаването на празниците в края на годината на много места цената вече е 10 лв. Това е рекорд за поскъпване на хранителна стока у нас и отстъпва единствено на хиперинфлацията по време на Жан-Виденовата зима.
Най-бързо и най-рязко поскъпна свинското в Русенско – още през лятото. Там бяха и първите сигнали за африканска чума по свинете, а заради заболяването в Северна България бяха затворени три големи свинекомплекса. По принцип около 20% от българското свиневъдство бе унищожено заради африканската чума. Но все пак в големите търговски вериги свинското е предимно от внос, а цената му там също е много висока.
Едва към края на ноември според твърдение на председателя на Комисията по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов се наблюдава лек спад на борсовите цени на свинското на европейските пазари и задържане на ръста им у нас.
В интерес на истината цената на свинското не направи бум в разгара на епидемията от африканска чума през лятото. Може би защото тогава не му беше сезонът. Свинското започна да поскъпва осезаемо с настъпването на есента, като най-бързо цената се покачваше с наближаването на коледните празници. А освен африканската чума
основна роля за
по-високите цени
имаше и силното
търсене в Китай
за предстоящите празници, тъй като свинското е традиционно ястие.
За щастие, хората не ядат само свинско. Птицевъдството тази година не преживя никакви катаклизми и цената на основните видове пилешко месо - цели замразени пилета, пилешки бутчета и гърди и други,
се вдигна
от януари до
декември в
рамките на
5 до 7 процента,
което се дължи изцяло на спекулативни причини.
Още в разгара на лятото председателят на Съюза на птицевъдите в България Димитър Белоречков заяви, че производствената цена на пилешкото се е вдигнала с едва 2 до 5 стотинки на килограм, а пазарът отбеляза 10-12% поскъпване на пилешкото.
“България има стабилно производство, но птицевъдите в голяма степен разчитат на вътрешния пазар и не могат да си позволят да вдигат цените, когато няма обективни причини за това. Всичко това са търговски хватки и слухове, които покрай кризата с чумата по свинете се увеличават”, каза тогава той.
В крайна сметка данните показват, че от началото на годината до края ѝ повишението на цените на пилешкото е в рамките на около 7%. Пак не е малко, но няма нищо общо с поскъпването на свинското. Освен това цената на яйцата тази година изобщо не мръдна.
Предколедното пазарно оживление у нас
винаги е било
свързано с
повишение
на цените,
особено на хранителните продукти. НСИ например изчислява общия индекс на поскъпването на месото и месните продукти и според данните движението им е една непрекъсната крива, устремена нагоре. В началото на годината – през януари, месото е поевтиняло средно с 0,2% в сравнение с януари на 2018 г. През февруари вече е поскъпнало с 0,8% в сравнение с предния февруари. Оттам нататък движението на цените нагоре набира ход, за да стигне 7,2% на годишна база през август и 12,7% през ноември. За декември сигурно ще е още по-високо.
Любопитното е, че същото важи за цените на повечето храни, макар темповете да не са същите. Млякото и млечните продукти например почнаха годината с 0,8% поевтиняване на годишна база, за да стигнат през ноември до 2,9% поскъпване.
Почти такова е положението при захарта и захарните изделия – започнаха годината с 1,8% поевтиняване, което към края на годината се превърна постепенно в 3,7% поскъпване. Кафето и какаото, които са чисто борсови продукти, почнаха годината с 3% поевтиняване на годишна база, което към края на годината постепенно стигна едва до 1,7% поскъпване в сравнение с година по-рано.
При хляба и
хлебните
продукти е
обратното
– на фона на миналогодишните ниски цени през цялата първа половина на 2019 г. те поскъпваха с над 11% в сравнение със същия месец година по-рано. Едва през последните месеци на годината поскъпването бе сведено до 3,5%.
Като цяло храните и безалкохолните напитки отбелязаха определено поскъпване през 2019 г. В началото на годината то беше 3,6% в сравнение с януари 2018 г., през юни беше 4,6%, а през ноември – 6%.
Храните са съществена част от инфлационния индекс, който изчислява НСИ, и това, което не позволи той да стигне внушителни размери през 2019 г., са горивата, чиито цени са определящи за редица други стоки. През 2019 г. бензинът и дизелът не само не поскъпнаха, но и поевтиняха, разбира се, на фона на миналогодишното поскъпване.
През повечето месеци на годината
горивата
поевтиняваха
в сравнение със съответния месец на предната година, като рекордът в това отношение бе през октомври – тогава те поевтиняха със 7,8% в сравнение с октомври 2018-а.
Оттук и транспортните разходи останаха на почти едни и същи равнища през цялата година. Единствено авиотранспортът поскъпна по-чувствително, но причините за това са изцяло външни и не са свързани с горивата.
Естествено, неща, които са повече или по-малко пряко свързани с храните – например туристическите услуги, цените в ресторантите и пакетните туристически услуги, също поскъпнаха през 2019 г., макар и не толкова, колкото самите храни.
Вторият по значимост разход на българското семейство са парите, които дава за поддръжка на жилището. Те обаче трябва да се разделят на два главни вида – мебели, електроуреди, домашни потреби и други такива, за чието производство и предлагане на пазара се конкурират много фирми. При тях няма съществени поскъпвания.
Но за съжаление, голям дял от разходите са режийните: ток, вода, такса смет, парно, твърди и течни горива за отопление, където положението не е никак радващо. През 2019 г. те бяха с около 4% над миналогодишните цени.
Макар че на фона на предстоящото от Нова година поскъпване на водата мнозина са забравили, че
2019 г. също
започна с
повишение
на сметките
Номинално самата питейна вода поскъпна средно с 4,9%, което е почти незабележимо. Но сметката за вода съдържа и втори компонент – отвеждането и пречистването на водите, което поскъпна с 15,5%.
Отоплението е другата голяма грижа на средния българин. От статистическа гледна точка парното засяга само около 1 милион граждани, но това най-скъпо отопление поскъпна с нови 14,9% средно през 2019 г. Токът - средно с 2,9%.
За сметка на това твърдите горива за отопление – въглища, брикети, пелети, поскъпнаха с едва 0,3% на годишна база през ноември. В сезона, когато хората основно се запасяват с този вид горива – края на лятото и началото на есента, поскъпването в сравнение с година по-рано бе 2,6%.
Дрехите – по-евтини, за лекарствата - по-високи цени
Има две групи разходи, които са съществени за човека или не в зависимост от възрастта. Това са облеклата и обувките, от една страна, и лекарствата и изобщо разходите за здравеопазване, от друга.
За младите 2019 г. минава под знака на поевтиняване на облеклата и обувките. През повечето месеци от годината цените им са били по-ниски от същия месец на предната година. В месеците, в които е имало поскъпване, то е по-малко от процент. Разбира се, това се отнася за дрехите, които са вече в магазините. Новите колекции няма как да струват евтино или да поевтиняват бързо. Възрастните хора обаче са чувствителни към поскъпването на здравеопазването, а през 2019 г. там цените се вдигнаха. Средното увеличение в този сектор беше 0,4% на годишна база през януари 2019 г., но лека-полека набра ход и през ноември достигна 2,4%.
Това се дължи главно на цените на лекарствата, които почнаха 2019 г. с почти нулево поскъпване, за да стигнат постепенно до 2,9% в края на годината. Същото е и с извънболничните медицински услуги. Колкото до болничните, според НСИ техните цени изобщо не са мръднали през 2019 г. Но изглежда статистиката не е най-надеждният източник за тези разходи, тъй като отчита само официалните. А в болниците, както се знае, се извършват и редица нерегламентирани плащания.
