Два вида избори, разпад в управляващото мнозинство и драстични промени в партийната субсидия белязаха парламентарната 2019 г.
През настоящата година парламентът и обществото преминаха през избори на членове на Европейския парламент и за местна власт.
Т. нар. малка коалиция "умаля" след излизането на "Атака". В нея останаха ВМРО и НФСБ, а мнозинството в НС загуби мнозинството си. ГЕРБ се лиши от един от знаковите си ръководители - Цветан Цветанов.
Партиите първо драстично намалиха субсидията си от 11 лева на 1 лев в средата на годината, а после изненадващо си определиха по 8 лева на глас за 2020 г.
Депутатите гласуваха ключови промени в Изборния кодекс и избраха бившия вече главен прокурор Сотир Цацаров за председател на КПКОНПИ.
Седем пъти народните представители получиха "червен картон" от президента заради приети от тях закони. Румен Радев върна за ново обсъждане закона за ратификация на международен договор за самолетите F-16 блок 70 и свързаната с тях поддръжка.
Не се съгласи и с изменения в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Наложи вето върху промени в Изборния кодекс и в Закона за държавния бюджет, свързани с финансирането на политическите партии, както и върху изменения в Закона за държавната собственост, в Закона за защита на личните данни и в Закона за военното разузнаване.
НС гласува ключови промени в Изборния кодекс
До поправка на изборните правила /месеци преди евровота/ се стигна след множество спорове в пленарната зала и в правната комисия.
Дебат предизвика предложението на ГЕРБ да отпадне забраната за оповестяване на резултатите от социологически проучвания в деня на вота, което в крайна сметка, заради силната съпротива на останалите политически сили, беше оттеглено.
Не се прие и идеята на ДПС в случаите, когато кампанията се води на друг език, да се осигурява превод на български.
Машинното гласуване противопостави БСП и ГЕРБ, промените бяха приети след повече от 14 часа говорене "за" и "против". След като първоначално парламентът реши при местния вот тази есен машинното гласуване да се произвежда в най-малко 6000 избирателни секции, седмици по-късно го отмени.
Спорно бе също предложението на ДПС за увеличаване прага на преференциите. Тогавашният омбудсман Мая Манолова обяви, че ще сезира Конституционния съд. След намесата на премиера Бойко Борисов и извънредно заседание на Изпълнителната комисия на ГЕРБ, управляващите внесоха промени, с които праговете останаха непроменени.
С промени в Закона за държавния бюджет за 2019 г. депутатите взеха радикално решение партийната субсидия да бъде орязана от 11 лв. на 1 лев за получен действителен глас от средата на годината. Разрешено беше обаче политическите сили да получават дарения от юридически лица.
До промените се стигна след като се оказа, че вместо определените в бюджета 11 лева на глас, партиите са получавали по 13 лева, заради несъвършенства в текстовете. Държавната субсидия беше драстично намалена, а политическите сили трябваше да върнат надвзетите пари. Опозицията поиска оставката на финансовия министър Владислав Горанов, който, според тях, носи политическа отговорност за неправомерно отпуснатите средства.
При приемането на държавния бюджет за 2020 г. месеци по-късно субсидията претърпя ново изменение и стана осем лева. ДПС предложи смяна на модела на финансиране и нула лева средства от държавата за партиите. Решението за 8 лева на глас беше прието след бурни дебати, процедурни хватки и изненадващи обрати. От ДПС дори обвиниха БСП и ГЕРБ в съглашателство.
БСП напусна парламента за няколко месеца
Заради несъгласие с промените в Изборния кодекс в средата на февруари БСП напусна Народното събрание. Лидерът й Корнелия Нинова постави няколко условия, за да се върне опозицията, сред които нова Централна избирателна комисия /ЦИК/, връщане на преференцията на равнището преди последните гласувания в парламента, рестарт на дебата за машинния вот.
Премиерът Бойко Борисов призна, че е необходима смяна на ЦИК и изтъкна, че не ДПС, а НФСБ /част от по-малката коалиция в управлението/ са били главен инициатор за вдигане на прага.
На свой ред президентът Румен Радев призова опозицията да заеме обратно местата си зад депутатските банки преди разглеждане на ветото му върху промените в Изборния кодекс. От БСП обаче не го послушаха, защото условията им не били изпълнени в пълнота, като например не е въведено машинно гласуване навсякъде.
Управляващите започнаха да мислят как с промени в правилника на НС да санкционират отсъстващите депутати от левицата, които все пак получавали една трета от основното си възнаграждение, въпреки че не са на работа.
В крайна сметка парламентът избра нова ЦИК, която встъпи в длъжност на 21 март. От БСП също предложиха свои кандидати за членове на комисията, а от ГЕРБ ги гласуваха, въпреки отсъствието на левицата от пленарна зала.
Два вида избори през 2019 г. - за членове на Европейския парламент и за местна власт
Резултатите от евровота затвърдиха ГЕРБ като първа политическа сила у нас. Шестима евродепутати изпрати коалицията ГЕРБ-СДС, петима БСП, трима - ДПС, двама - ВМРО и един - "Демократична България".
Управляващата партия на премиера Бойко Борисов в съюз със СДС изпревари БСП с близо седем на сто и събра 607 194 гласа /31,07 процента/ от гласовете на избирателите, по данни на ЦИК. Водач на листата бе еврокомисар Мария Габриел, която ще отговаря за младежта и иновациите в новата Еврокомисия.
Начело на листата на БСП беше Елена Йончева, а малко изненадващо в нея беше включен и президентският съветник Иво Христов. Социалистите събраха 474 160 гласа /24,26 на сто/.
ДПС получи 323 510 гласа /16,55 на сто/. Водач беше председателят на Движението Мустафа Карадайъ, втори - Делян Пеевски. И двамата се отказаха от евродепутатските си места, след вота. Пеевски дори се появи няколко пъти в Народното събрание, което предизвика медиен интерес. Причината беше свързана именно с намерението му да се откаже от ЕП.
ВМРО - Българско национално движение, водени от Ангел Джамбазки, събра 143 830 гласа /7,36 процента/. Петата политическа сила, изпратила свой евродепутат - Радан Кънев, е "Демократична България", която имаше 118 484 гласа или 6,06 процента.
Парламентарните партии - "Атака", НФСБ и "Воля", останаха извън прага на ЕП.
След близо тримесечно отсъствие депутатите от левицата се върнаха в Народното събрание. Заради резултатите на евровота Корнелия Нинова подаде оставка пред Националния съвет на БСП и поиска свикване на висшия партиен форум, който да я констатира.
На заседанието на конгреса обаче я оттегли. "С желанието си да бъдем като в Европа, отворих кутията на Пандора", посочи Нинова и добави, че се връща, за да подреди хаоса, който е създала с оставката си.
Месеци по-късно в словесен сблъсък от парламентарната трибуна с премиера Борисов тя обяви, че с играта с оставката е излъгала него и неколцина олигарси, с които са били в сговор за отстраняването й от председателското партийно място.
Картината от местния вот - ГЕРБ отново е първа политическа сила
На местните избори в национален мащаб ГЕРБ, в коалиция със СДС, отново стана първа политическа сила, но загуби областни градове. Формацията има 140 кметове на общини, от които 17 са на областни градове, и е първа политическа сила в 163 от общините у нас с общо 80 общински съветници повече в сравнение с 2015 г.
В нощта на балотажа лидерът на партията и премиер Бойко Борисов обяви, че резултатите от вота показват, че се завръща нормалността, защото не било естествено ГЕРБ да печели навсякъде. Все пак той заговори за промени в партията и в правилата - обмисля да въведе забрана един и същи човек да бъде повече от три мандата кмет. На национална среща Борисов разкритикува другите десни партии, че не са подкрепили ГЕРБ на втория тур.
БСП спечели изборите в четири областни града - Русе, Благоевград, Перник и Пазарджик, и обяви, че се завръща в местната власт.
След изборите шестима народни представители напуснаха парламента, за да станат кметове. С най-много избрани депутатите за градоначалници е ПГ на "БСП за България".
В кметската надпревара за София се включиха лидерът на "Атака" Волен Сидеров, евродепутатът Ангел Джамбазки /ВМРО/ и народният представител от "Воля" - Пламен Христов. Основен претендент в надпреварата за столицата бе и омбудсманът Мая Манолова. С подкрепата на левицата Манолова достигна до балотаж с Йорданка Фандъкова /ГЕРБ/. Така за пръв път от 14 години левицата бе представена и на втори тур на местните избори в София. А кандидатите на БСП спечелиха районите "Изгрев" и "Младост".
Досегашният кмет Йорданка Фандъкова спечели съперничеството с Мая Манолова на балотажа, а в Столичния общински съвет като съветник влезе лидерът на "Атака" Волен Сидеров, който напусна парламента.
Добри резултати получиха също независимият кандидат за кметския пост Борис Бонев и претендентът на "Демократична България" Борислав Игнатов. Напрегната бе надпреварата в Пловдив, в която участва и народният представител Славчо Атанасов /ВМРО/. До втори тур се стигна и във Варна, морският град бе спечелен отново от Иван Портних от ГЕРБ.
Управляващо мнозинство без мнозинство
Трусове бяха регистрирани в т. нар. малка коалиция, част от управляващото мнозинство. След повече от шест месеца липса на диалог между отделните й партии /в началото на юли/ ПГ на "Обединени патриоти" изключи председателя си Волен Сидеров и депутатите Десислав Чуколов и Павел Шопов, а останали четирима представители на "Атака" сами напуснаха групата. От ВМРО и НФСБ обясниха решението с опит за оздравяване на ПГ.
От "Атака" сезираха председателя на парламента Цвета Караянчева за решението за отстраняване на Сидеров, което било "правно нищожно", а тя възложи проверка на правния отдел на парламента.
Лидерът на НФСБ Валери Симеонов стана зам.-председател на НС на мястото на Явор Нотев от "Атака" - това на свой ред "повлече" протести срещу избора му на новия пост. Според "Обединени патриоти" част от тях са били инсценирани от бившите им партньори от "Атака". Силно недоволство от решението изведе на улицата и майките на деца с увреждания.
В своето новогодишно обръщение почетният лидер на Движението за права и свободи д-р Ахмед Доган прогнозира, че към днешна дата в политическия спектър на България няма нито желание, нито готовност за предсрочни парламентарни избори. Според него всяка политическа сила се надява да се възползва максимално от времето до края на мандата за прелегитимиране, позициониране и евентуално конструиране на нетипични коалиционни формати. "Целта им е гарантирано участие във властовата система на държавата. И тъкмо затова, ако волята им за власт надделее над идеята за собствената им сигурност като политически партии, предсрочни парламентарни избори са възможни", смята Доган.
Спорният Закон за социалните услуги
След граждански протести депутатите отложиха с шест месеца влизането в сила на Закона за социалните услуги.
Основните страхове на хората бяха, че се улеснява извеждането на децата от семействата и се овластяват неправителствени организации с чуждо финансиране да се месят в социалната сфера. Министърът на труда и социалната политика Деница Сачева успокои, че Законът за социалните услуги не третира отнемане на деца от семействата и няма за цел да прави това.
Законът за социалните услуги беше приет от парламента през март и трябваше да влезе в сила от 1 януари 2020 г. С него се запазва сегашният режим на възлагане на предоставянето на създадени от общината социални услуги и се въвежда и още един нов режим, при който общината възлага на частен доставчик предоставянето на услуга, която няма обективна възможност да създаде. Регламентира се, че част от услугите ще бъдат безплатни, но общият принцип е, че социалните услуги са платени.
За първи път се създава законов ред за предоставяне на асистентска подкрепа за лица в надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване, както и за лица с увреждания, ако не ползват такава подкрепа по друг закон. Регламентира се и заместващата грижа. Тя е уредена като подкрепа за лица, полагащи грижа за зависими членове на семейството, не само деца.
Бюджет 2020 - без изненади, но със замразени социални плащания
Републиканският бюджет за следващата година и т. нар. малки бюджети - на ДОО и на НЗОК, по традиция бяха гласувани в пленарната зала след дълги дебати, но този път без среднощни заседания.
За поредна година социалните плащания остават замразени, но средно с 10 процента скачат бюджетните заплати от 1 януари 2020 г., а пенсиите от 1 юли - с 6,7 процента.
Минималната пенсия, след настояване на "Обединени патриоти", от 1 юли догодина става 250 лв., вместо планираните от правителството 234 лв. Минималната работна заплата се вдига на 610 лв. от началото на годината, а таванът на пенсиите се запазва на същото ниво от 1200 лв. Непроменени са помощите за отглеждане на дете до 2-годишна възраст - 380 лв.
Догодина правителството отпуска повече пари за здравеопазване, образование, отбрана. Предвидени са средства за увеличение на възнагражденията на учителите. С 15 на сто ще се повишат и заплатите на социалните работници. Новината за отпуснатите между първо и второ четене допълнителни 5 млн. лева за дългоочакваното увеличение на възнагражденията им беше съпътствана от поисканата и приета от премиера оставка на социалния министър Бисер Петков. Мястото му беше заето от Деница Сачева.
Още преди Бюджет 2020 да влезе на второ четене в бюджетната комисия и в пленарната зала, избухна скандал, заради предложението на управляващата коалиция първият ден от болничните да не се заплаща, т.е. да е за сметка на работещия. Това предизвика бурната реакция на синдикатите, които заплашиха с национален протест, и на обществото като цяло.
Все пак предложението не намери място в бюджета за 2020 г., но и не стана ясно чие е - на ГЕРБ или на "Обединени патриоти". Вместо това финално НС записа в едномесечен срок от обнародването на закона в "Държавен вестник" Министерският съвет съвместно с НОИ и НЗОК да направи анализ и да разработи мерки за ограничаване на злоупотребите при получаване на краткосрочни парични обезщетения по Кодекса за социално осигуряване.
Ратифициране на сделката за изтребителите
НС даде "зелена светлина" на сделката за закупуване на нови самолети за бойната ни авиация и получи президентско вето, което преодоля.
През юли депутатите окончателно ратифицираха закупуването на осем изтребителя F-16 блок 70 за Военновъздушните сили. В подкрепа на четирите договора бяха от ГЕРБ, ДПС, ВМРО и двама независими. Вотът на БСП, НФСБ, "Атака" и "Воля" беше "против".
С гласовете на ГЕРБ, "Обединени патриоти", ДПС и двама независими беше отхвърлено предложението на БСП за отлагане с шест месеца на гласуването на договорите за F-16.
Мнозинството в Народното събрание гласува на две четения и актуализацията на държавния бюджет, с която се осигурява покупката на осемте американски самолета в размер на 2 млрд. и 100 млн. лв. Финансовото обезпечаване на договора ще се извърши чрез увеличаване на разходите на Министерството на отбраната за сметка увеличаване дефицита на бюджета.
От левицата разкритикуваха управляващите, че най-бедната страна в ЕС, с най-висока смъртност, с най-разсипано здравеопазване, ще финансира "държавния дълг на богатата и високо развита страна - САЩ", и те не са съгласни авансово да се плащат милиарди срещу чертеж и евентуално получаване на стоката след 4 години.
Лидерът на НФСБ Валери Симеонов изтъкна и друг аргумент - в наименованието на втория договор: "B-U-D....". Прочетено по правилата на четене на латиница, би означавало "будала". Аз не съм будала. Не искам да ме правят на будала и затова гласувах "против", обяви той.
Военният министър Красимир Каракачанов призова, когато става въпрос за сигурността и суверенитета на България, да няма разделение на леви и на десни.
Преди лятната си ваканция депутатите отхвърлиха и ветото на президента върху промените в Закона за военното разузнаване. Измененията предвиждат възможност директорът на "Военна информация" да бъде и цивилен служител като алтернатива на досегашното изискване да е военнослужещ на действителна военна служба с висше военно звание.
Парламентът подкрепи европерспективата на Северна Македония и Албания
В седмицата преди ваканцията заради местните избори със 129 гласа "за", четирима "против" /трима от БСП и един независим народен представител/ и един "въздържал се" 44-то Народно събрание подкрепи започването на преговори за членство в Европейския съюз на Република Северна Македония и Република Албания при определени условия. Депутатите приеха декларация във връзка с разширяването на ЕС и Процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония и Република Албания. Така парламентът застана зад приетата от правителството Рамкова позиция.
Народното събрание призова официалните представители на Северна Македония да прилагат ефективно, без забавяне и на добра воля Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г.
Българският парламент се обърна и към официалните власти в Албания да гарантират в максимална степен правото на българското национално малцинство да изучава, без поставяне на административни пречки, книжовния български език като майчин в регионите, традиционно населявани от българи като Голо Бърдо, Гора, Преспа, Корча, Кукъс, Елбасан, Поградец и навсякъде на територията на Албания, където има българско малцинство.
НС призова настоящото и всяко следващо правителство и всички български институции да следят стриктно за изпълнението на условията в декларацията по време на преговорния процес на Северна Македония и Албания.
През февруари парламентът ратифицира също протокол за присъединяване на Северна Македония към НАТО.
"Апартаментгейт" в Народното събрание
Т. нар. апартаментгейт, засегнал висшите кръгове на властта, не заобиколи и парламента. Имотните сделки под пазарни цени станаха причина за поредица от оставки и коментари от депутатите.
ГЕРБ се раздели със своя заместник-председател и председател на парламентарната група. Цветан Цветанов отстъпи ръководството на ПГ на колегата си Даниела Дариткова. Първоначално той остана сътрудник на парламентарната група. След евровота последва среща с премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, а в резултат - вторият в партията напусна всички политически постове - зам.-председател и председател на предизборния щаб.
От парламента Цветанов си тръгна с подарък маратонки за дълъг "политически маратон".
Оставките в ГЕРБ заради "апартаментгейт" не свършиха дотук. На 10 април от НС излезе Делян Добрев - във връзка с публикации за имотни сделки на негови роднини. Това предизвика емоционално изказване от трибуната на колегата му Георги Марков, който попита дали народните представители трябва да живеят в колиби.
Лидерът на НФСБ Валери Симеонов, който миналата година се върна обратно зад депутатската банка от вицепремиерското място, повдигна въпроса за апартаментите на колежката си от правителството Николина Ангелкова.
Правосъдният министър Цецка Цачева, пак заради имоти, също напусна поста си. Смени я Данаил Кирилов.
Скандалът засегна и председателя на комисията по култура и медии в парламента Вежди Рашидов, но не се стигна да неговото оттегляне.
Заради незаконна тераса, НС освободи от поста Пламен Георгиев като председател на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
На негово място в края на годината бе избран бившият вече главен прокурор Сотир Цацаров. При вота 27 депутати от БСП гласуваха в негова полза, въпреки решението групата да не подкрепи нито единия от двамата претенденти - Цацаров и Симеон Найденов от "Воля-българските родолюбци". Ръководството на ПГ на "БСП за България" излезе с позиция, в която посочи, че всеки трябва да носи лична отговорност за решението си. Някои от депутатите-социалисти отчетоха, че в групата има видимо напрежение и това може да е началото на по-сериозни катаклизми. БСП отново повдигна въпроса ръководителят на антикорупционния орган да се назначава от президента, а не да се избира от парламента.
С промени в НПК и НК беше отменено съкратеното производство
В началото на есента парламентът промени Наказателно-процесуалния кодекс като премахна съкратеното съдебно следствие за умишлени убийства. Конкретният повод беше убийството на малко дете в с. Сотиря, а близките на жертви на тежки престъпления внесоха подписка за промени в НПК.
На първо четене депутатите одобриха законопроектите на БСП, "Обединени патриоти" и "Воля" да отпадне съкратеното съдебно следствие за умишлено причиняване на смърт и тежка телесна повреда, но на второ четене по предложение на ГЕРБ беше изключена тежката телесна повреда.
От своя страна, от партията на Бойко Борисов предложиха промени в Наказателния кодекс - да остане съкратеното съдебно следствие, но съдът да може да преценява за всеки конкретен случай дали да редуцира наказанието. Както и при умишлени убийства, тежки телесни повреди, блудства и изнасилвания присъдата, вместо с една трета, да се намалява с една пета.
Депутатите либерализираха финансирането на основните вероизповедания у нас
С промени в Закона за вероизповеданията финансиране и от чужбина могат да получават тези, които имат и държавна субсидия. Те няма да са задължени да декларират даренията си пред държавата. Поправките подкрепиха от ГЕРБ и ДПС по време на второто, окончателно, гласуване в пленарната зала. Те отхвърлиха ограничителните текстове на "Обединени патриоти" да не се допускат дарения от чужбина.
Народното събрание разсрочи задълженията на Главното мюфтийство. За срока за отсрочване ще тече обаче лихва. Отлагането на задълженията ще иска и предварително обезпечение в размера на главницата и лихвата до крайния срок за отсрочване.
Други щрихи от парламентарния живот през годината
През септември автомобил на Националната служба за охрана, в който е пътувала председателят на НС Цвета Караянчева, претърпя пътен инцидент. Караянчева беше транспортирана с хеликоптер до болница "Лозенец" със счупена раменна става и известно време отсъства от парламента.
(Обзор на БТА)
