Финансовият министър ще обяви в списък кои са рискови
Списък с рискови стоки и “справедливи” цени за обмитяване трябва да обяви догодина финансовият министър Владислав Горанов.
Той ще съдържа такива стоки, които най-често се декларират на стойности, много под реалните им цени или са обект на други митнически нарушения.
Задължението следва от поправки, приети в Закона за митниците преди седмица, които трябва да влязат в сила от 1 януари 2020 г.
Приемането им малко преди края на годината ък се наложи, тъй като всички държави от ЕС трябва да прилага такива цени за рискови стоки оттрети страни.
Те ще се
определят
всеки месец
чрез COMEXT - непрекъснато актуализираща се база данни на Евростат, според произхода и крайната дестинация. Брюксел е определил и основните групи стоки- текстил и текстилни изделия, кожи и кожени изделия, както и изделия от пластмаса.
Така, очакванията са в черния списък да попаднат дрехи, обувки, чорапи, чаршафи, изделия от пластмаса.
Според браншови организации, очакванията са от новата мярка да бъде засенгат главно вносът от Китай.
Според новите разпоредби, когато при проверка на данните в митническата декларация бъде установено, че стойността на която са декларирани е под “справедливите”, от
вносителите
ще се иска
обезпечение
Неговият размер трябва да покрива реалните митнически задължения, но изчислени на базата на справедливите цени.
Дали и как това ще се отрази на цените на тези стоки?
От икономическото министерство обясниха че все още правят анализ за отражението на взетото решениевърху цените.
От митниците обясниха, че тяхно задължение е да събират митата, акцизите и ДДС, а не да правят прогнози за цените.
Експерти смятат, че мярката няма да има съществено влияние върху цените в посока нагоре. Основно, защото продажните цени на повечето такива изделия са толкова надути, че повечето
търговци ще
предпочетат да
свият печалбата,
за да останат на пазара, отколкото да вдигнат цените.
Българските митничари в момента се готвят и за друга мярка, която би увеличила приходите за хазната, научи “24 часа”.
Тя следва от доклад на ЕК за извършен одит по прилагането на митиническите режими в съюза.
Като втора основна схема за избягване плащането на мита, освен ниските стойности, е посочено “неправилно описание на произхода, когато вносителят декларира невярна държава на произход на внасяните стоки”.
Докладът дава конкретни примери, според които
внос от Китай се
обявява, че идва
от Малайзия
например. Така се променят и тарифните позиции на внасяната стока.
Трета, често прилагана схема за измама, прилагана често от вносители на стоки, главно от трети страни е вносът с фалшифицирани марки. При нея, стоката се обявява на по-високи цени от реалните, за да наподобява оригиналните марки. Изкуствено надутите цени при продажбата компенсират плащането на по-високи вноски мита, разказват митнически експерти.
Все още се прилага и друга схема за измама, която пести не само мита, но и ДДС. Тази схема също е описана в доклада. При нея, вносителят избира такова класифициране на стоката си по митническата тарифа, което прехвърля стоката към продукт с по-ниско мито.
За целта, освен неправилното посочване на произхода на стоката се представят и фалшиви документи.
Източници от митниците твърдят, че в Брюксел се обсъжда идея да има не само списък с рискови стоки,
но и списък
на търговци с
лоша репутация
В него ще бъдат посочвани не само търговци, които са разследвани от европейските или националните служби, но и такива, които правят по-дребни, но повтарящи се нарушения или действат в няколко държави едновременно.
Данните ще бъдат непрекъснато актуализирани и ще се обменят между митническите служби от съюза, за да може тези търговци да бъдат проверявани с повишено внимание в отделните държави.
Според ЕК, средно годишно държавите от съюза губят около 2 милиарда евро от нарушения на митническите режими.
