35-годишен австралиец и сив кардинал изградиха печелившата кампания на британските консерватори
Когато в щаба на британската Консервативна партия разбират, че са спечелили парламентарните избори с огромно мнозинство, всички започват да се прегръщат и да крещят: “О, Айзък Левидо”.
За широката публика клипът от тази радост е доста изненадващ, тъй като в подобни ситуации обикновено се скандира името на партийния лидер. Но за запознатите със задкулисието в Лондон случилото се си е абсолютно логично.
Айзък Левидо
е двигателят
на успешната
предизборна
кампания
на консерваторите. 35-годишният австралиец и преди е работил за тях, но последният му голям успех е докарването на власт на Либералната партия в родината му.
Налага се обаче отново да долети в Лондон, след като за кратко време лидерът на торите и премиер Борис Джонсън успява да се забърка в няколко скандала. Записан е от съсед как се кара с младата си приятелка посред нощ, която му крещи: “Напусни апартамента ми! Просто не ти пука за нищо, защото си разглезен. Не те е грижа за пари или за каквото и да е друго”.
След това собственият му брат Джо Джонсън подава оставка като зам.-министър, несъгласен с отстраняването на непокорни депутати от Консервативната партия. Чашата обаче прелива, когато премиерът опитва да спре работата на парламента за 5 седмици в решителен момент по сключване на сделка за Брекзит с ЕС. Тогава е обвинен в грубо посегателство върху политическите правила и незачитане на демократичните процедури. Когато и сделката му за Брекзит не е гласувана в парламента, мнозина започват да си
мислят, че дните
на Джонсън
в политиката
са преброени
И вина до голяма степен носи не само той, но и ключовият му съветник Доминик Къмингс. Твърди се, че той е човекът в сянка, който ръководи процесите. Макар никога да не е бил партиен член, Къмингс става вторият най-важен човек на Даунинг стрийт 10.
Назначението му за съветник не е изненадващо, тъй като е ръководил кампанията за напускане на ЕС преди референдума за Брекзит през 2016 г. Никой обаче не е предполагал, че за кратко време ще наложи властта си толкова категорично и ще си създаде армия от врагове, включително сред торите. “Психопат кариерист”, “главен подстрекател”, “архитект на Брекзит” и “сив кардинал” са само малка част от епитетите, които се използват по негов адрес.
Затова, когато се стига до предсрочни избори, 48-годишният Къмингс отстъпва предната линия на Левидо, като казва, че той е 100 пъти по-добър от него в правенето на кампании. Австралиецът е пълна противоположност на мрачния премиерски съветник, който винаги се набива на очи със своите развлечени дрехи. Диалогичен, стриктен, той бързо вдъхновява много млади хора да го последват и създава желязна дисциплина в екипа си.
“Дейли мейл” разкри, че всяка сутрин в 5,40 ч Левидо провеждал стратегически срещи със своите подчинени. За да ги събуди и нахъса за работа, им
пускал хита на
“Юръп” от 80-те
“Последното
броене преди старта”
В 7,30 ч вече имал концепция за деня и я съобщавал на премиера по телефона. Основната линия винаги била да се покаже, че Джонсън е човекът, на когото може да се разчита, за да оправи нещата с Брекзит и да се държи пулсът на социалните медии.
За последното особено много му помагат двама млади новозеландци, които довежда със себе си. 28-годишният Шон Топън и 24-годишният Бен Герин създават вихрушка от клипове и рекламни акции, чиято цел е да отговорят на всеки значим проблем, който възниква по време на кампанията, и то така, че да стигнат до избиратели от различни възрасти.
Използват прости, смешни и провокативни послания, дори кадри от сериала “Игра на тронове”, за да привлекат внимание. Те измислят
как да отиграят
включването на
актьора Хю Грант
в кампания за тактическо гласуване срещу консерваторите, за да бъде спрян Брекзит. Пародират една от най-запомнящите му се роли от филма “Наистина любов”. Правят клип, в който вместо Грант на вратата чука Борис Джонсън и вместо табела с любовно обяснение носи надпис: “Ако имате късмет, следващата година ще приключим с Брекзит”.
Видеото е гледано от над три милиона души. Над 5 милиона пък са зрителите на скандално редактирано от тях интервю на представител на лейбъристите, в което го правят да изглежда сякаш е шокиран от политиката на собствената си партия.
С не особено почтени средства екипът на Левидо успява и да
тушира един от
най-сериозните
гафове на Джонсън,
когато прибира в джоба си телефона на репортер, опитващ се да му покаже снимка на болно дете, което спи на пода в болница поради липса на легла. Започват да правят всичко възможно да отклонят вниманието от скандалната случка. Разпространяват новина, че Джонсън ще преразгледа финансирането на Би Би Си, което за англичаните е важно почти колкото и безплатното обществено здравеопазване. Изпращат здравния министър в болницата да се извини и даже пускат фалшиво съобщение, че съветникът му е бил ударен.
Страхът Джонсън отново да не стъпи накриво е толкова голям, че понякога
самите му пиари
го вкарват в
комични ситуации
Заснет е как иска кафе след трудно интервю за сутрешен блок. Докато един от сътрудниците му подава в крачка чаша, друг светкавично му я взема, защото е за еднократна употреба и може да не се хареса на природозащитниците. След като цял ден в социалните мрежи му се подиграват, вечерта във фейсбук профила на Джонсън е пусната снимка как той отпива от порцеланова чаша с шеговит надпис “най-после получих своето кафе”.
Разбира се, всички тези пиарски номера вероятно нямаше да свършат работа, ако не бяха налични и други ключови фактори. Сред тях са лошата кампания на опозиционната Лейбъристка партия, отказът на партията на Найджъл Фараж да издига кандидати в много избирателни райони, за да не разцепва вота на искащите Брекзит, както се случи в лагера на противниците му. Не на последно място и сериозното финансиране, което кампанията на консерваторите получи от дарители – три пъти повече от всички останали политически сили.
Но и в средите на тежко победената Лейбъристката партия признават, че успехът на торите се дължи на лозунга “Да доставим Брекзит”, който консерваторите използват в навечерието на вота. За негов автор се сочи Айзък Левидо, макар да има същия ефект като “Да си върнем контрола”, който Къмингс измисля за референдума през 2016 г. Затова ролята на австралиеца се смята за по-скоро епизодична. Още повече че не той, а мрачният премиерски съветник бе зад гърба на Джонсън, когато произнесе първата си реч на победата на Даунинг стрийт 10.
“Доминик Къмингс е главният подстрекател, той е стратегически решителен, идеологически иконоборец”, смята Тим Бейл, преподавател по политически науки в университета “Куин Мери” в Лондон. Според него чиновниците и
апаратчиците на
партията може
да са вбесени от
този съветник,
но за Джонсън това е цената, която си струва да бъде платена, ако Къмингс му помогне да успее с Брекзит.
Има обаче съмнения, че амбициите на сивия кардинал са далеч по-големи. Вече излязоха информации, че Къмингс ще е човекът, който ще преразгледа разходите за отбрана и ще реформира известната със своята устойчивост английска администрация.
Но както сам той пише в своя блог преди време: “Настоящата политическа дисфункция на Великобритания представлява уникална криза за последните 50 или 100 г. и тя трябва да се използва, за да се променят неща, които по принцип са непоклатими”.
А такова нещо също е и парламентарната демокрация, към която той не храни топли чувства. Изглежда,
симпатизира
много повече
на авторитарни
режими заради
ефективното
вземане на решения
Така че от Джонсън зависи докъде Къмингс ще стигне. Някои смятат, че съветникът е много по-умен от премиера. Също като него завършва престижния Оксфорд, но след това се насочва към Русия. Живее там 3 години, опитва да основе авиокомпания, но нещата не се получават и се връща в Англия, където се потапя в политическото задкулисие.
