„Трудностите в строителството на тръбопровода „Балкански поток“, шпионски и хакерски скандали, спорове за съветската история, взаимно изгонване на дипломати, арест на проруски активист. 2019-та година беше трудна в отношенията между Москва и София. Деловите контакти с Русия са изключително изгодни за България, но не намират разбиране в Европейския съюз. На балканската държава й се налага да маневрира. Общественото мнение там е разделено между привържениците на самостоятелната политика и проевропейския курс, съгласуван с Брюксел. Но инициативата принадлежи на тези, които гледат на Русия скептично“, пише ТАСС за българо-руските отношения през 2019 година.
Българската бариера
Ключовият проект за руските интереси в България е тръбопроводът „Балкански поток“, по който през 2021 година трябва да започнат доставки на газ за Южна Европа. Особеността на магистралата е, че тя ще бъде положена в обход на Украйна, което ще позволи да се избегнат транзитните преговори с Киев. Русия се интересува от бързото завършване на проекта и се оплаква от закъснения: имаше надежда „Потокът“ да започне работа от края на 2019 г., но датите за откриване бяха отложени за края на 2020 г.
Полагането на тръбите в България в срок бе възпрепятствано от съдебния спор около италианско-саудитския консорциум Arcad. През април компанията бе обявена за победител в търга за строителството им, но скоро това решение бе отменено по бюрократични причини: Arcad не представи навреме документацията пред местния газотранспортен оператор. Изгодният договор автоматично отиде при конкурентите от фирмата GDEB, което предизвика претенции от страна на Arcad. Спорът бе разрешен едва през септември и правата на първоначалния победител бяха възстановени – но беше загубено време, предава "Фокус".
Забавянето стана повод за студената размяна на мнения между София и Москва, принудена да продължи трудния пазарлък с украинците. „Очевидно под натиск отстрани (в България) работят толкова бавно. Да видим как ще се реализира в бъдеще този проект на българска територия. Ако българите не искат... е, не българите, а българското ръководство – ще намерим други пътища за реализация на нашите възможности в Европа“, заяви през декември Владимир Путин. От България отговориха студено: „Всеки има право да търси алтернативни маршрути – ние търсим алтернативна диверсификация“, отбеляза премиерът Бойко Борисов, като се позова на трудностите, свързани с необходимостта да се спазват „процедурите на Европейския съюз“. „Чисто политически на Русия не й харесва, че България е толкова лоялен и силен член на НАТО и ЕС“, смята Борисов, който реши да пренесе разговора на съвсем друго ниво.
София обаче не иска да се скара окончателно с Москва. Владимир Путин получи покана от Борисов да инспектира работата лично и уверения, че тя вече е набрала скорост.
От гледна точка на Русия, забавянията изглеждат подозрителни, но не е задължително да става въпрос за недружелюбното отношение на българите, смята Екатерина Шумицкая, изследовател в отдела за европейски политически изследвания на ИМЕМО РАН, а по-скоро за тяхната политическа слабост. В много отношения България е заложник на обстоятелствата.
„Москва трябва да вземе предвид сложните отношения на България с ЕС и НАТО. София не винаги има пълнотата на политическите възможности. България се опитва да развие своите интереси в рамките на Европейския съюз. Но това е трудно. Най-типичният пример е сривът на плановете за строителство на газопровода „Южен поток“. „България не успя да го отстои, а Германия, напротив, успешно осъществява своя„ Северен поток 2“ през всички необходими инстанции, тъй като политическата тежест на Берлин е несравнимо по-голяма“, отбелязва експертът.
За България това означава: тя е готова да бъде приятел с Русия, но само ако не е нужно да жертва нещо за това.
През пролетта на 2018 година изглеждаше, че София е готова да гради отношения с Москва и на други принципи.
„Когато правителството на Бойко Борисов се отказваше от „Южен поток“ то разчиташе на отстъпки от страна на Брюксел, на някаква значителна компенсация, но получи много малко. Допълнително изиграха своята роля проруските настроения в България. Силно недружелюбната позиция към Русия започна да се отразява на Борисов и партията му – ГЕРБ. На президентските избори нейният представител претърпя поражение. Премиерът Борисов, който така или иначе има повече пълномощия от държавния глава, не можеше да не отчете промените и беше принуден да направи отстъпки“, заяви пред ТАСС завеждащият сектора по етнополитически и междудържавни конфликти към Европейския институт на РАН Павел Кандел.
Последваха молби от България да се преиграе всичко: да се прокара през територията й нов газопровод вместо нереализирания „Южен поток“. Москва отговори със съгласие и за да скрепи сближаването, България предприе най-приятелския от много години ход: отказа да изгони руски дипломати заради „случая Скрипал“. В името на отношенията с Москва София жертва трансатлантическа солидарност.
Официалното помирение се състоя в Москва, където премиерът Борисов се извини за провала на „Южен поток“, който струва на Газпром 800 милиона долара през 2014 г. „Аз нося вина за създаването на известно напрежение. Благодаря в, че не ни се сърдите. Големият брат, винаги е голям и винаги прощават“, каза тогава Борисов. На разговорите в Кремъл те се върнаха към друг изоставен в средата на десетилетието проект: изграждането на атомна електроцентрала в Белене, от който София се отказа, въпреки че атомните блокове за нея вече бяха произведени и доставени на получателя.
Но ситуацията отново се влоши
„Но ситуацията отново се влоши. Към днешна дата перспективите за строителството на АЕЦ са много далечни. ЕС е против атомната енергетика; нужни са връзки, за да се отстояват интересите в Брюксел, а София няма такива“, коментира пред ТАСС Шумицкая, споменавайки европейските фондове, които България черпи средно по 2% от своя БВП. В тази ситуация кавгите с Европейската комисия не са в интерес на премиера Борисов и неговия екип. Освен това остава задната мисъл: загубите, които възникват при скъсване на връзките с Русия, с късмет, могат да бъдат компенсирани от Брюксел.
През 2019 г. България се върна към политическа линия, която може само да предизвика раздразнение в Москва. От края на лятото неприятните инциденти следват един след друг с главозамайваща честота. През септември София докосна чувствителна струна: тя призова руското посолство да не провежда изложба, посветена на освобождението на България през Втората световна война, поставяйки под съмнение причината за провеждането й. „Съветската армия донесе на народите от Централна и Източна Европа половин век репресии, задушаване на гражданското съзнание, деформира икономическото развитие и ги изолацира от динамиката и процесите на развитите в европейски страни“, се казва в съобщението на българското външно министерство. Само няколко дни по-късно последва арестът на обществения деятел Николай Малинов, който ръководи движението „Русофили“ - той беше обвинен в шпионаж, след това пуснат под гаранция, но с ограничение на правата: процесът все още продължава.
През октомври София обяви залавянето на друг руски шпионин: той беше служител на дипломатическата мисия, за когото се твърди, че се опитва да получава държавни тайни. Дипломатът беше изгонен от страната. Откриха и „руски хакер“: оказа се, че е 20-годишен местен жител Кристиян Бойков. Властите установиха, че той е използвал електронна поща, регистрирана на руски ресурс, и е извършил кибератака в навечерието на закупуването от София на партида военна техника от американска компания. „Политическите мотиви в този случай са напълно възможни. Така че можете да се досетите“, коментира случая на Бойков българският вътрешен министър Младен Маринов.
„Повечето българи обичат Русия“
Но настоящите разногласия все още не са най-ниската точка в руско-българските отношения. „Преговорите за съвместни проекти в енергийния сектор между Москва и София са скърцащи, но фактът, че те продължават, е положителен сигнал“, заяви пред ТАСС Юрий Квашнин, завеждащ сектора за изследвания на ЕС към ИМЕМО РАН. „Преди няколко години липсваше и това. Българската страна все пак демонстрира интерес, обективно за нея е изгодно да получава ресурси по удобна схема в обход на Украйна“. Квашнин счита, че трудностите, които възникват между Русия и България са проявление на по-обща тенденция. „Европейската комисия оказва натиск върху България, както и върху други страни. И това се касае не само за отношенията с Русия, но и с Китай. Това е въпрос на разпределяне на пълномощията. Брюксел настоява, че взаимодействието с големи трети страни трябва да се координира на общоевропейско ниво. Някои страни се опитват да заобиколят това изискване и се договарят отделно, но това не се получава при всички“.
Всички събеседници на ТАСС са съгласни, че България има запас от доброжелателно отношение към Русия, дори и това да не намира отражение в настоящата политика. „Що се отнася до Русия, общественото мнение се разделя на около 50 до 50“, казва Шумицкая.
„Въпреки това разликите в поколенията също са очевидни: страната ни е много по-симпатична на възрастните хора, а мислите на младите хора са насочени към Европа“.
От Българската социалистическа партия (БСП) предложиха на ТАСС да не поставя знак за равенство между курса на властите и общественото мнение, за което казват, че е „позитивно“ спрямо Русия. „Повечето граждани на България смятат Русия за приятелска страна, свързана с нас не само исторически, културно и икономически, но и политически. Ние не сме променяли своето отношение: гледаме на вас, като на надежден партньор, а не враг или опонент и се обявяваме против изкривяването на миналото“, заяви пред руската агенция евродепутатът от БСП Петър Витанов.
Въпреки позицията на действащите власти, българските социалисти продължават да отбелязват деня на освобождението на България от съветските власти на 9 септември 1944 година.
