Да се въведе механизъм за подпомагане на предприятията от индустриалните отрасли и подотрасли, изложени на значителен риск от "изтичане на въглерод", поради индиректните разходи за емисии на парникови газове в крайните цени на електрическата енергия. Това реши на първо четене парламентът с допълнение в Закона за ограничаване изменението на климата, внесено от Министерския съвет.
Министърът на икономиката, съгласувано с министрите на околната среда, на финансите и на енергетиката, издава наредба, с която се определят условията и редът за предоставяне на помощта. Схемата се прилага от 1 юли 2019 г. до 31 декември 2020 г., като тя се предоставя за всеки ценови период.
Според вносителите приемането на законопроекта е крачка към преодоляване на неравностойното положение на нашата енергоинтензивна индустрия, тъй като другите държави-членки вече са въвели такива помощи.
Поради липса на механизъм до момента, който да компенсира базовата индустрия за индиректните разходи за емисии, предприятията понасят финансови загуби, които в близко бъдеще може да ги стимулират да преместят производствата си извън България и ЕС, пише още в мотивите.
Европейска разпоредба определя източника за финансиране на схемата да са приходите, генерирани от продажба чрез търг на квоти, реализирани в рамките на Схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове. Предвидено е също държавите-членки да се стремят да използват не повече от 25 на сто от тези приходи.
У нас те отиват във фонд "Енергийна сигурност", затова се налагат и промени в закона за енергетиката.
Председателят на енергийната комисия Валентин Николов /ГЕРБ/ посочи, че приходите във фонда са около 850 млн. лв. тази година от продажба на въглеродни емисии. Ако се спази таванът от 25 на сто помощ за енергоемките предприятия, това означава малко над 200 млн. лв. да отидат към определен брой фирми, които отговарят на критериите. Парите не се дават, за да увеличават те печалбите си, а за да подобряват енергийната си ефективност, подчерта председателят на енергийната комисия. Според него, между двете четения трябва да се уточнят параметрите, за да не се натоварят потребителите на електрическа енергия, като в същото време предприятията трябва да станат по-енергийно ефективни.
Колегата му в комисията по енергетика Рамадан Аталай /ДПС/ обаче посочи, че управляващите не казват всичко докрай, свързано с предлаганите промени. Чрез преходните разпоредби се опитваме да вземем пари от фонд "Енергийна сигурност", в който се е събрала известна сума, която да ни помогне през преходния период към новите технологии, отбеляза той. Но въпросът, по думите му, е кой и защо, без да влезе в координация с енергийната комисия, без да вземе мнението на МЕ, си позволи да вземе едни средства и да заблуди предприятията, че ще получат определени пари преди Коледа.
Притеснения е изразил пред комисията и председателят на КЕВР Иван Иванов - как парите, които ще бъдат извадени от фонда, ще повлияят върху такса "задължение към обществото". С този ход ще бъде увеличена цената на тока, трябва да направим всичко възможно и у нас да се подкрепят енергоемките предприятия, за да бъдат конкуренти с европейските, подчерта Рамадан Аталай.
Заради вас цената на електроенергията е в това положение, обърна се той към БСП, защото ГЕРБ, притеснени от вас, не обясняват на хората, че цената на тока не е висока, а заплатите са много ниски.
В левицата имали възражения срещу начина, по който се определят предприятия, които да получат помощ. В началото бяха около 150, сега са около 30-40, посочи Христо Проданов, зам.-председател на ПГ на "БСП за България".
Колегата му Таско Ерменков, зам.-председател на енергийната комисия, добави, че има неравнопоставеност между потребителите, както и енергиен риск за държавата.
Днес, предколедно, дядомразовци или дядоколедовци, снежанки, снежинки ще гласуваме нещо, което ще има последици за българската енергетика, коментира и независимият депутат Павел Шопов /"Атака"/. По думите му, това е в интерес на собствениците на американските централи у нас, които ще продължат да генерират печалби, както и в интерес на големи европейски държави.
