Даниел Панов: Досега акцент бе инфраструктурата, време е за умни градове и зелени политики
Нови критерии за определяне на данъчната оценка на имотите, върху която пък се формира размерът на данък сгради и такса смет - това иска Националното сдружение на общините.
То вече работи с Министерството на финансите по новата основа. Тя трябва да е готова през март догодина, съобщи кметът на Велико Търново и председател на Управителния съвет на НСОРБ Даниел Панов по време на встъпителния форум на сдружението за новия мандат.
Това на практика означава, че данък сгради ще бъде променен през 2021 г.
“Критериите са доста остарели. Един от тях например е наличие на телефон. Те не са променяни от края на 90-те години и трябва да се обновят, за да има по-добра правна рамка за определяне на данъците”, обясни Панов.
Ще се актуализира и районирането, което също влияе на размера на имотния данък.
Панов обаче успокои, че промените
не означават,
че данък сгради
автоматично
ще се увеличи навсякъде след актуализацията.
Освен това данъчната оценка е в основата за изчисление и на такса смет. За нова методология за формирането на таксата се говори отдавна. Последният срок за приемането на нова методология е 2022 г., по която общините работят заедно с държавата.
“Предстои ни един сложен мандат. Трябва да поемем по пътя на модерното управление. В последните години акцентът беше най-вече върху инфраструктурата - пътища, училища и болници, и днес над 18 млрд. лв. вече са инвестирани в общините. Затова е време да погледнем към бъдещето - зелените политики, умни градове и щадяща околна среда”, каза Панов.
Той отново обясни, че общините
не могат да се
справят сами с
рехабилитацията
на общинската
пътна мрежа
и е нужна по-голяма подкрепа от държавата.
“Тук сме хората, които са отговорни за решенията, които влияят пряко върху живота на всеки един българин”, обърна се Панов към представителите на над 200 общини у нас.
По думите му общините отдавна не са “просто някакво винтче в сложния механизъм на държавната власт”, а активен партньор, който работи заедно с изпълнителната и законодателната власт. Според Панов намирането на общи цели е по-важна задача от “тоталното критикарство”.
“Единственият начин, по който добрите предначертания могат да се превърнат в реалност, е да работим заедно. Единственият механизъм, който дава възможност да използваме потенциала на всеки и да не накърним правата на никого, е диалогът”, подчерта той.
В новия мандат на местната власт предстояло да се реализира междуобщинското сътрудничество, споделените услуги и интегрираното планиране.
“Времето на изборните страсти отмина. Дойде време за решаване на проблемите на местните общности. Очакванията на гражданите нарастват непрекъснато”, каза председателят на парламента Цвета Караянчева.
Тя очаква предложенията на кметовете и на НСОРБ за законодателни промени, които да повишат качеството на живот в градовете.
За 197 кметове това е пореден управленски мандат, а за други 68 той ще е първи и те ще трябва бързо да навлязат в него, каза изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева.
Новите управителни органи на НСОРБ пък ще бъдат избрани на 25 и 26 февруари в София.
Фандъкова: Слушайте какво искат гражданите
“Към нас се обръща всеки за всичко. От нас хората очакват решения дори и на тези проблеми, които не са в правомощията ни. Но сме длъжни да ги чуем и да търсим диалог.” Така столичният кмет Йорданка Фандъкова се обърна към кметовете на над 200 общини на форума на НСОРБ.
“Всяко населено място има специфики, но има теми, които ни обединяват. Една от най-големите ни задачи е подобряване на качеството на въздуха”, заяви тя. Изброи своите инициативи - инкриминиране на горенето на отпадъци, нови стандарти за дървата и въглищата за отопление и екостикери, които ще позволят на общините да въвеждат забрана или да ограничават движението в дни с мръсен въздух на най-цапащите коли.
Фандъкова поиска подкрепа за промени в ЗУТ, с които да се увеличат отстоянията между новите сгради в кварталите.
69 лв./тон такса за депониране догодина
Общините ще плащат по 69 лв. такса за всеки тон депониран отпадък през 2020 г., а не планираните 95 лв., обяви министърът на околната среда и водите Нено Димов пред кметовете.
Сега таксата е 57 лв. на тон. Заради недоволството на общините от планираното рязко увеличение обаче е взето решение то да се случи на етапи в следващите 3 г.
Така през 2020 г. таксата става 69 лв. на тон, през 2021 г. ще се повиши с 13 лв. и става 82 лв., а през 2022 г. ще стигне 95 лв.
Именно с по-високата такса за депониране някои общини у нас аргументираха повишение на такса смет след Нова година.
Двама министри: Иновации и добри пътища ще подобрят живота
“Нашата задача е да създадем добра инфраструктура. Колкото по-мощна става индустрията, толкова по-добри трябва да бъдат пътищата. Реализирайки проекти като пътя Видин - Ботевград, магистрала “Хемус”, ще спомогнем за намаляване на различията между регионите на страната.
Това каза регионалният министър Петя Аврамова пред форума на кметовете.
Анализи показвали, че страната ни има нужда от още 7 нови индустриални зони. “Важно е всеки район да се обедини около няколко ключови приоритета, ще се коментират такива проекти, които ще решат голяма част от проблемите”, обясни Аврамова.
Предвижда се и въвеждане на нов начин за управление на регионите, като ще се увеличат правомощията на комитетите за тяхното управление, каза още Аврамова. И добави, че ще отпаднат стратегически документи на ниво област, както и ще се опрости процесът на контрол.
Според нея ресурсът на новата програма “Региони в растеж” ще бъде 3 млрд. лв.
Създаването на още индустриални зони е приоритет и по думите на вицепремиера Томислав Дончев. Грешно обаче било всички зони да се финансират с държавни пари. Според него подкрепата трябва да се изрази в облекчаване и съкращаване на процедурите. Дончев заяви, че когато инвеститорът се появи, трябва да му се посочи подходящ терен.
Друг фокус през следващите години ще бъдат иновациите. Догодина ще бъдат създавани регионални центрове, което е тип иновационна инфраструктура. Третата важна тема била възможността да се реализират истински регионални инициативи. Донев посочи, че Министерският съвет е гласувал предложенията за промени в Закона за регионалното развитие, с което се създава правен фундамент за по-интензивно междуобщинско сътрудничество.
“Следващите четири години трябва да се работи в практически различна среда. Досега основен фокус е да се разрешават проблемите. Наред с тяхното решаване все по-голям става залогът за стратегическо мислене за това как трябва да се развива дадена община”, обобщи вицепремиерът. И призова кметовете да следват пулса на градовете.
