12 умни и успели българи на първа дискусия за проекта на “24 часа”
Как да стане: с фокус върху образованието, иновативните технологии, секторите с висока добавена стойност, преодоляване на 4 дефицита в обществото
Има два типа страни - донори и привличащи хора и богатства. Национална кауза на България за следващите 3 десетилетия трябва да е от държава от първия тип да стане държава от втория.
Това бе една от множеството идеи, която обедини участниците в първата дискусия по проекта на “24 часа” “Новите 30 години”. Тя протече като
брейн сторминг
Поканихме в редакцията част от хората, които ни направиха впечатление тази година - българи с идеи и кауза, от различни сфери на реализация, да предложат какви може да са силните и работещи каузи за три десетилетия напред.
Сред тях са Западно- и средноевропейският митрополит Антоний, Кирил Петков, който внесе харвардско обучение в Софийския университет, Ангел Захариев - архитект, който променя имиджа на София, Георги Александров, който печели златни медали на международни олимпиади, един от инициативата на “24 часа” “Отличниците на България”, Боян Рашев, експерт по устойчиво развитие и екологичен мениджмънт, Явор Пукалски, детски травматолог в “Пирогов”, перспективен млад лекар, член на “Лекарите, на които вярваме” - общността, създадена по инициатива на “24 часа”.
(Виж най-важното от идеите на всеки от участниците в пилотния дебат по-долу.)
“24 часа” започна проекта “Новите 30 години” с идеята да насочим погледите към хоризонта на следващите десетилетия. Водени сме от убеждението, че България може да постигне ускорено развитие през следващите 30 г., ако формулира
дневен ред от
силни и
работещи каузи
Национални приоритети, които да привлекат интереса и енергията на българите. С кампанията “Новите 30 години” си поставяме за цел да съберем на виртуална кръгла маса утвърдените лидери в икономиката, образованието, здравеопазването и културата заедно с млади и креативни професионалисти.
Сред каузите, които бяха формулирани на старта на големият разговор за бъдещето - на дискусията вчера, бяха:
силен фокус върху образованието, мерки за мотивирани и иновативни учителида създадем условия, които ще привлекат българите, живеещи и работещи в чужбина, да се върнат. А това става с преодоляване на четири вида дефицита в държавата - на доверие, на кадри, на справедливост и на съгласие, фокус върху развитието на наука и технологии, за да се впише България в четвъртата индустриална революция развиване на икономиката към сектори с висока добавена стойност.
Със серия от дискусии през 2020 г. “24 часа” ще събере списък от значими и детайлно формулирани национални каузи. Тези теми ще бъдат доведени до вниманието на обществото и политиците.
Дарин Маджаров: Хората без умения ще са тотални аутсайдери
В момента хората без умения намират все по-трудно работа. Хората без умения и без образование след 5-10 г. ще бъдат аутсайдери, роби на обществото и начина, по който ще живеем с все повече машини във всекидневието ни.
Огромното предизвикателство за България и всяка една страна в следващите 30 г. ще бъде образованието. То ще става все по-важно, защото хората без умения ще бъдат тотални аутсайдери. Ще успеем ли да намерим достатъчно учители? В момента в България тиктака една бомба. 51% от учителите са над 50 г. След 10 г. над половината ще са се пенсионирали. В следващите 10 г. системата трябва да привлече над 40 хил. учители. В момента темповете на привличане на нови учители не са толкова добри. Да, правят се усилия от държавата - вдига се заплатата, това дава резултати. Всички трябва да научим децата си да уважават учителите. Трябва да оценяваме това, което правят. Държава без учители е тотална катастрофа. Иска ми се да не се случи както с футбола. Сега седим и се питаме как стигнахме до тук. Резултатът сега ще е същият, ако не се вземат мерки.
Д-р Явор Пукалски: Профилактиката на сърдечно- и мозъчно съдови заболявания да е приоритет
Неоспорим факт е, че населението застарява. Не само в България, а в европейските страни. Ако говорим за профилактика на застаряващото население, не са розови нещата. Тя малко отпадна от речника на българския лекар през прехода. Единични болници като “Пирогов” и “Александровска” опитват да го върнат с кампании.
Сърдечносъдовите и мозъчносъдовите заболявания са проблем. България е с 4 пъти по-голяма смъртност от такива заболявания. С оглед на прогнозите за следващите 30 г. трябва да им се обърне внимание.
Тъжно, но България води по детска смъртност. При деца до 5 г. се стига до такава с почти 50% повече от средното за ЕС.
Да, профилактиката е наболял проблем. Имунизациите също, говори се по форуми и фейсбук. Цари голяма дезинформации в интернет.
Кирил Петков: Да печелим повече от износ, а не от държавни поръчки
Правим проучване на над хиляди компании. Само 14% от тях имат експортен потенциал, 80% се занимават с локалната икономика. Тези 80% са свързани с държавните поръчки и имат повече печалби от тези с експортна дейност.
Бих се радвал след 30 г. да видя много повече експортни компании. Ако се качат средните нива на експортните ни индустрии, икономиката ни ще се удвои. Ето пътека за икономическо развитие.
Имаме страхотни млади учени. Ако им се даде повече светлина и достъп до ресурс, имаме шанс да извоюваме страшно много. На базата на това можем да вдигнем приходите на държавата.
С ниска данъчна ставка сме, но как правим това наше преимущество. Може да използват България като данъчен и търговски хъб за цяла Европа. Имаме силни корени в традиционни индустрии, но съдебната ни система трябва да работи.
Симеон Предов: Състезателна среда за учениците, финансиране за науката
С нашия стартъп навлязохме в образованието активно преди 3,5 г. и мога да заявя, че този сектор се развива прогресивно. Правят се нови закони, излизат нови наредби. Видя се, че по стария метод на работа няма как да повишим резултатите. Първото, по което трябва да работим занапред, е образованието, започвайки от начално, основно и средно. Прогресивно да се вдига нивото както на учениците, така и на учителите. Учениците да ходят на повече състезания, за да си сравняват нивото. Когато се излезе на състезателна среда, се вижда кой какви умения и познания има. След това е нужно да се прави плавен преход към висшето образование.
Другият фокус е развитието на науката. Наскоро се срещнах с професор от БАН в Института по роботика. Там правят уникални неща, но не са добре финансирани и добре пласирани международно. Това води до недъзи в тази много мощна академична, научна институция в България с изключително големи експерти.
Западно-Средноевропейски митрополит Антоний: Да запазим традиционното семейство и младите да различават добро и лошо
Като че ли фокусът на обществото е в чисто материален аспект. Няма лошо, живеем на Земята, всеки има нужда от един приличен стандарт на живот.
За мен като духовно лице е важно да бъдат заложени в стратегията грижата за правилен мироглед на младежите и съхраняването на традиционното семейство. Това са двата много важни аспекта. Традиционното семейство, ако не е здраво, и самото общество няма да бъде здраво.
Някои казват, че едва ли не Светият синод иска да си осигури чрез вероучение в училищата кой да им купува свещи. Искаме да създадем правилен мироглед в подрастващите, за да различават добро и лошо.
Димитър Ганев: Да се интегрираме в Четвъртата индустриална революция
Има мандатност в мисленето. Това е дефицит, който се роди след приемането ни в НАТО и ЕС. След това никой не формулира дневен ред, трудно е партиите да намерят консенсус за такъв.
Трябва да се върви в крак с процеса на дигитализация и технологизация. Но у нас има и друг процес - демографския. Общият знаменател на тези две неща може да е образованието. Имаме страхотна база от IT специалисти. Трябва да се насочим към образованието и със сериозен акцент върху това, което преди 40 г. се наричаше “нация техническа”. Това може да ни интегрира в Четвъртата индустриална революция, към която сме се засилили. България може да стане хъб за привличане на инвестиции.
България е сигурна държава. Бях преди 2 месеца в Париж - рахождах се и изпитвах страх какво може да ми се случи. Никога не съм усещал това в София.
Ирина Илиева: Образованието обединява дори българите в чужбина
Живяла съм в чужбина. Моята лична причина да се върна в България беше отчасти родолюбие, но исках и нещо да променя. Освен образованието това е и работата с българите в чужбина. Като общество в чужбина сме разединени по много въпроси, но има и неща, които ни обединяват. Едно от тях е именно ценността образование. Силна кауза за следващите 30 г. трябва да е образованието.
За да има добри предпоставки за развитието на бизнеса, е нужно образование. Пример е Финландия, където има ясен план за развитие на образованието и предприемаческата екосистема е много активна.
В “Америка за България” нашият фокус винаги е бил насочен в сферата на образованието и над половината от нашите инвестиции през последните 10 г. са били именно за това.
Георги Александров: Да направим учителската професия по-престижна
Радвам се, че всички се съгласявят, че образованието може да е обединяваща кауза и се оценява борбата с фалшивите новини.
Аз искам да преподавам. Спомням си едно изследване за ирационалните вярвания на българите на “Тренд”. 73% от българите чукат на дърво. Изненадах се.
Образованието не трябва да се олекотява, а да е по-трудно. Да се наблегне на природните науки, точните науки. От медиите зависи борбата с фалшивите новини.
Задължително трябва да се направи учителската професия по-престижна. В момента на преподавателите се гледа като на учените от БАН. “Защо пък точно с това реши да се занимаваш”, питат хората. А не трябва да е така.
Адв. д-р Мария Петрова: Функционална грамотност и култура между лекари и пациенти
Бих искала приобщаването ни да е кауза. Т.е. даване на възможност на излезлите навън да намерят смисъл да се върнат.
Второ - образованието. Дълго време шеговито ме критикуваха, че учих право, после медицина, а накрая и още 2 магистратури. Голяма част от живота ми е минала под формата на учене. Да станем функционално грамотни. Аз преподавам, откривам пропуски и при мен.
Трето - здравеопазване. “24 часа” може да започне борба срещу фалшивите новини в тази област. Те водят до колосални проблеми. Не може да си представите колко много пари се губят на година, когато се водят съдебни дела за неща, които наричат лекарска грешка.
Приоритет трябва да е и повишаване доверието между лекарите и пациентите.
Още една идея - възможността да се създаде култура и у лекарите, и у пациентите, негативните неща в здравеопазването да бъдат адекватно съобщавани. Аз му казвам “Черна кутия за BG здравеопазване”.
Арх. Ангел Захариев: Голямата кауза - връщането на емигранти
Важно е да формираме целите, приоритетите и каузите, за които да се борим в следващите 30 г.
Една от най-важните цели е да достигнем стандарта на живот и дохода на западноевропейските държави. Голямата кауза ще е връщането на стотиците хиляди емигранти. Добра работна среда, за да се върнат те в България, както и да привлечем много нови специалисти от региона. Това може да стане, ако България стане център на иновациите и технологиите. Да прилагаме иновативни технологии в икономиката.
Друга основна цел е България да успее да създаде иновативна среда за живот и за работа, която да бъде устойчива. Да посрещне предизвикателствата на климата. Да използваме природните дадености и да се справяме с предизвикателствата на утрешния ден.
Боян Рашев: Да се ограничи ролята на държавата в икономиката
Ролята на държавата в българската икономика трябва да се ограничи. За мен е необосновано съществуването на понятието държавна фирма. Това е пътят към доверие в бизнеса. Хората нямат доверие в бизнеса, защото мислят, че е свързан с държавата.
У нас данъците са ниски, но това не води до инвестиции. Руснаците например влагат в чужбина, но не и в България.
Доброволчеството беше унищожено по времето на комунизма. Това е общество, при което хората са способни да се обединяват около кауза. Вече се случва, трябва да е по-често.
Страшно много държави са решили, че ще са център за иновации. Тук има особеност. Като че ли, забравяме, че реалната икономика, която създава материалните блага, също има огромно значение. ЕС свикна китайците да му правят всичко.
Обявяват, че бъдещето на Европа е зелено. Това може да е прекрасно за България, но може и да е катастрофа. Да го направим прекрасно.
Доц. Станислав Харизанов: Връщането на доверие става с по-строга съдебна система
Ще говоря не от името на БАН. Това са мои мисли, но смятам, че се споделят от гилдията. Един от основните приоритети трябва да бъде образование и наука. Ръководител съм на отбора по математика. Занимавам се с ученици и студенти, които ходят на олимпиади по математика.
Един от проблемите в БАН е застаряването и липсата на кадри. За момента не виждам решение. Работех в Германия, назначиха ме в БАН по европейска програма като германец. Повечето от работещите в академията са над 60 г. Публична тайна е, че доходите там не са добри. Когато кажа, че работя в БАН, повечето ме питат: “Какво ти има, че не си намери по-нормална работа?”.
Липсва доверие в обществото, а тази липса много се преекспонира в медиите. Новините в повечето случаи са негативни. Нужно е връщането на това доверие чрез по-строга съдебна система. Така все по-малко хора ще си позволяват злоупотреби.
