Образователните резултати на учениците се определят от няколко фактора, това са учебните програми, методите на преподаване и върху какво се изпитва, организацията на дейностите в системата, мотивираните и добре подготвените учители, и финансирането. Два от тези фактора - мотивираните и добре подготвените учители, и методите за преподаване, в много голяма степен зависят от висшите училища.
Важно е какво учат бъдещите учители в университетите и от три месеца говорим по тези теми с висшите училища и с факултетите, в които се завършва с придобиването на педагогическа квалификация. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на конференцията "Перспективи и предизвикателства пред педагогическото образование през 21-и век", цитиран от БТА.
Вече се променя фокусът на образователната система, защото се променя светът и се променят поколенческите характеристики на децата. Днешното поколение деца не може да бъде учено по същия начин, по който ние сме учени - преди 30 или 40 години, заяви министър Вълчев. Той отбеляза, че това другите страни са го осъзнали, защото поколението е различно и ползва различен обем от информация, в различна среда живее и по различен начин възприема света. Обучението на учениците трябва да бъде направено по-интересно и затова говорим за компетентностния подход, като другите страни са осъзнали, че това е един от начините да се подготвят по-добре децата за утрешния живот. Сегашните деца в бъдеще, според различни проучвания, ще променят от три до девет професии, заяви образователният министър. Той уточни, че досега образованието винаги е готвило децата за една професия, вече не е така, но и занапред ще има хора, които ще останат в една професия - като учителите. Професиите, свързани с хора, в по-голяма степен ще се запазят в бъдеще, но много бързо ще се променят професиите, свързани с работата с машини, обясни министър Вълчев.
Той каза, че висшите училища трябва "да дават" мотивацията и уменията на бъдещите учители - по какъв начин да преподават в училище. Министър Вълчев коментира обаче, че "учебните планове във висшите училища са - да има до пенсия хорариум за преподавателя от катедрата, но ако трябва, ще се преквалифицира този преподавател". Поддържат се губещи специалности и губещи магистърски програми, за да изкара някой до пенсия, това е системата, която служи на статуквото, а не на развитието, заяви министър Вълчев.
Той отбеляза, че педагогическото образование в България не е регулирано, но то трябва да бъде споделена отговорност - между държавата и университетите. Нямаме инструмент за това, но догодина ще предложим национална програма, която ще насърчава висшите училища със средства, ако направят определени промени, каза министърът.
В следващата стратегия за висшето образование вероятно ще предложим създаването на мрежи и на споделени ресурси, както целта е да привлечем повече млади преподаватели не само в училище, но и в университетите.
В следващите десетилетия цялата система ще работи с по-малко студенти, включително и в педагогическите факултети, и затова ще е необходимо да имаме мрежа от споделени ресурси и мрежа от преподаватели. По тази причина е възможно в един момент да говорим за общи дипломи, но сега трябва да формулираме предложения как да се променят учебните планове във висшите училища през следващите години, каза министър Вълчев. Той подчерта, че университетите трябва да помогнат за ефективното въвеждане в училище на компетентностния подход и за реализирането на приобщаващото образование.
Председателят на парламентарната образователна комисия Милена Дамянова каза, че сега в учебните планове на бъдещите учители в университетите приобщаващото образование и компетентностният подход се изучават в избираемите дисциплини, а не в задължителните.
