Новият медиен закон ще бъде обсъден с публична дискусия през март, каза Вежди Рашидов
Парламентът да избира генералните директори на БНТ и БНР, а мандатите им да бъдат удължени от 3 на 5 години, предлага Вежди Рашидов, председател на комисията по културата и медиите в Народното събрание.
“Регулаторният орган - Съветът за електронни медии, засега не дава никакъв реален резултат за развитие на медийното пространство. Вече няма никаква функция - нито на контролен орган, нито на регулаторен, какъвто трябва да бъде. В СЕМ също страдат, без да искат, от липсата на власт и пасивност”, обясни Рашидов пред “24 часа”.
Впрочем
подобна е
практиката
в началото на
демокрацията,
когато парламентът избира генералните директори на БНТ и БНР. Така е до създаването на Националния съвет за радио и телевизия (1997 г.), чийто наследник днес е СЕМ. По времето на комунизма шефовете на държавните медии са назначавани от тогавашния Комитет за радио и телевизия.
Днес по думите на Вежди Рашидов гарантирането на свободата и самостоятелността на медиите ще стане само през нов закон. В него трябва да бъдат описани лостове и способи за разпознаване на фалшивите новини и СЕМ трябва да стане само контролен орган, убеден е шефът на ресорната комисия на НС и бивш министър на културата.
Експертни групи вече работят по новия закон, за който ще има широко обществено обсъждане през март с медии, собственици, журналисти, експерти, юристи, депутати. “Искам да създадем
модерен закон, който
да е актуален
в близките 15 - 30 години
Смятам, че медиите винаги трябва да бъдат медии, защото в момента те обслужват фейсбук и интернет пространството, а това е пътят медиите да се самоубият или да бъдат унищожени”, каза Рашидов пред “24 часа”.
Законът не се прави, за да бъде ограничавана свободата на словото, заяви депутатът. По думите му той трябва да помогне да бъдат спасени сериозните медии и да ги разграничи от самодейността.
По повод мястото на България в класациите за свобода на словото каза: “Аз съм против да деля медийното пространство и българските журналисти на задгранични, европейски. Другите какви са? Не са ли в Европа, не са ли добри и големи? Или една дружинка, финансирана отвън, като се нарекат европейски, смятай, че всичко останало трябва да е лошо. Няма такова нещо. Затова да си направим правилата, по които искаме да живеем, да си гарантираме спокойствието и свободата на думите и на словото, да си ги опазваме като свобода и да намерим начин как да опазваме тази свобода на словото.”
