Той ще е с мандат 7 г.
Идеята за надзор на другите двама големи в съдебната система отпадна
Борисов: Веднага ще уведомим ЕК, за да може да отпадне мониторингът
Шефът на отдел “Инспекторат” към Върховната касационна прокуратура (ВКП) ще разследва главния прокурор и заместниците му, ако извършат престъпление. Предложенията за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт (ЗСВ) бяха приети на извънредно заседание на Министерския съвет вчера. Правителството гласува предложението часове след препоръките на Венецианската комисия. (За тях - виж долу). Идеята промените да засягат и председателите на ВАС и ВКС, която бе залегнала в първия вариант, отпадна.
“Веднага ще уведомим Европейската комисия,
за да може да
отпадне
Механизмът
за
сътрудничество
и проверка
С изменението създаваме ново звено - абсолютно независим прокурор, който разследва и не докладва на главния прокурор до внасянето на обвинението при извършено престъпление”, обяви премиерът Бойко Борисов във фейсбук след заседанието.
Той уточни, че остава изслушването на главния прокурор в Народното събрание.
“Сега би трябвало съдиите и прокурорите да се успокоят и да не се занимават с партийни дела”, написа още Борисов.
Той и правосъдният министър Данаил Кирилов увериха, че промените са съобразени с конституцията. Премиерът вече обяснил на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен какви ще са промените. Предстои решението да бъде изпратено на ЕК.
Според поправките завеждащият отдел “Инспекторат” приема нов статут. Досега шефът на звеното се определяше от главния прокурор и бе под ръководството на един от заместниците му.
След промените
ще се избира и
освобождава
по
предложение
на не
по-малко
от трима
от прокурорската колегия на ВСС. За него трябва да гласуват не по-малко от осем от членовете ѝ, които са общо 11, тоест мнозинството трябва да е две трети.
Мандатът му ще е 7 години. Той може да бъде предсрочно прекратен на същите основания, на които се освобождават членовете на ВСС. Законът предвижда четири хипотези - подаване на оставка, влязла в сила присъда, трайна невъзможност да изпълнява задълженията си повече от година и дисциплинарно освобождаване от длъжност.
“По отношение на него главният прокурор не може да упражнява правомощия по надзор за законност на актовете му, тоест не може да отменя като незаконни актове, с които се разследва самият той или неговите заместници”, обясни на заседанието правосъдният министър Данаил Кирилов.
Шефът на инспектората ще може да възлага отделни действия по разследването и други процесуални действия на прокурори или следователи от Националната следствена служба, гласи още законопроектът.
“По този начин се гарантира, че разследването ще бъде провеждано от прокурори и следователи със значителен опит, чиято длъжност съответства на обществената значимост на производството. Същевременно се гарантира, че независимостта на прокуратурата като част от съдебната власт няма да бъде засегната чрез провеждане на разследването от страна на органи на изпълнителната власт”, се казва в мотивите към законопроекта. Предстои промените да бъдат внесени в правната комисия към парламента.
В първоначалния проект, който беше изпратен до Венецианската комисия през лятото, бяха включени и шефовете на двете върховни съдилища.
Той гласеше, че разследване може да започне по предложение на трима от членове на съответната колегия на ВСС или от министъра на правосъдието. Разрешение трябваше да даде Пленумът на ВСС с поне 17 гласа “за”. Промените, които се приемат, са отговорът на решенията на Европейския съд по правата на човека по делата “Колеви срещу България” и “С. З. срещу България”.
Какво препоръча Венецианската комисия
Венецианската комисия предложи три възможни варианта, по които да се осъществява разследването на главния прокурор. Единият бе той да се въздържа от намеса, когато срещу него има досъдебно производство. Вторият - и съдийската колегия да има възможност да иска отстраняването му, а третият - досъдебното производство да се повери на “някакъв вид независим прокурор”. Заседанието на комисията по българската тема бе в петък като точка 11 от дневния ред. Комисията предложи замисляните промени да не включват председателите на двете върховни съдилища, защото не било в полза на съдийската независимост.
Заседава във Венеция, оттам идва името ѝ
Споменаваната постоянно през последните дни Венецианска комисия всъщност се нарича Европейска комисия за демокрация чрез право. Известна е като Венецианска, защото заседава във Венеция четири сесии в годината. Тя е консултативен орган към Съвета на Европа, създаден през 1990 г., като от 2002 г. в нея участват и страни извън съвета. Всяка страна членка изпраща в комисията по един свой представител. Той обаче се изявява като независим експерт. До 2017 г. наш представител бе проф. Евгени Тачев. А през февруари същата година стана ясно, че новият българин в комисията е конституционният съдия Филип Димитров.
