Баща на дъщеря ѝ е журналистът Леонид Грубешлиев
Истинското ѝ име е Стояна-Мария. Кръстена е на дядо си Стоян. К към името ѝ и добават по погрешка в един театрален афиш на Народния театър. Актрисата тръгва към директора Николай Лилиев с молба да поправят грешката. Някой от колегите я среща и казва: “Недей, к -то носи щастие, ще имаш успех...”
Мария е на Дева Мария, за да я закриля. Родила се е много хилава, чакали я да умре. Някой посъветвал родителите ѝ да я кръстят, да не си отиде некръстена.
Излиза на сцената за
първи път, когато е
на 13 години
Била с родителите си напочивка в Казанлък. Почиващи там театрали решават да поставят “Женитба” от Гогол в местното читалище. Режисьор е Петър Увалиев. Стояна, която мечтае да стане актриса, си измолва ролята на слугинчето. Моли Увалиев да играе с живо коте. За да блесне пред публиката, си измисля да падне на сцената в кулминационния момент от представлението. Макар че подобно нещо в пиесата няма. “Точно когато един актьор гръмогласно крещеше, аз се строполих на земята, пуснах котето и то се стрелна в публиката. Всички много се смяха, а след това говореха само за мене. Така успях да блесна...”
Баща ѝ, писателят Константин Мутафов, праща писмо до директора на Народния театър Владимир Полянов дъщеря му да не бъде приета в Държавната театрална школа.
Трябва да сме много благодарни, че Полянов не го е послушал...
“Не бях красавица, но игрива, закачлива, интересна, мъжете ме харесваха”, казваше за себе си Стоянка Мутафова. Не крие как изнудила баща си да ѝ купи кожено палто за първа среща с много красив мъж. Той пък се оказало, че не знае името на герой от “Илиада”, и чувствата ѝ моментално изстинали.
По-късно признава: “Не се занимавам с външността си. Това най-малко ме интересува. А и никога не съм минавала за хубавица. Винаги казвам: “Говорете за моя чар”. Защото по-важно е обаянието, излъчването. С него можеш да победиш. Благодаря на Господ, че ми е дал това, което трябва. И особено таланта да казвам всичко, което мисля. Въпреки че това винаги ми е пречило”.
Стоянка Мутафова
има 3 брака
Признава: “Мъжете, които съм обичала, задължително са отговаряли на условията да са по-възрастни от мен и да са истински интелектуалци. Аз в прост мъж не съм се влюбвала”.
През 1946 г. се жени за първия си съпруг, чешкия режисьор Роберт Роснер, когато е на 23 години, а той - на 51. След брака отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага. Там Стоянка Мутафова завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория.
Вторият ѝ съпруг е Леонид Грубешлиев - журналист и преводач, син на писателката Мария Грубешлиева, а негов пастрок е Людмил Стоянов. От Грубето, както го наричаха, е единствената дъщеря на актрисата - Мария Грубешлиева - Муки, кръстена на майка му.
Грубешлиев губи крака си, когато тича след трамвай, бързайки за среща със Стоянка.
“Оглушах след шамар от мъжа ми” . Прочутата актриса изповяда, че животът ѝ с Леонид Грубешлиев - бащата на дъщеря ѝ Мария, е бил поредица от сцени на ревност. Тя среща Леонид Грубешлиев в Прага. Тогава е омъжена за проф. Роберт Роснер - преподавател по техника на говора. Разликата им е 23 години, но тя обезумява по него. Той напуска принудително страната и след много бюрократични спънки актрисата успява да замине за Прага и да заживее с него. Но честите му пътувания и носталгията по България помрачават щастието ѝ. Тогава се запознава с Леонид Грубешлиев - най-културния българин в Прага.
Роснер усеща, че има
друг мъж в живота ѝ,
и предлага да се
оженят
Но след брака отношенията се заплитат още повече. “Стигнах до трагикомичното положение да не мога нито без единия, нито без другия. Отида при Леонид, след няколко дни усетя липсата на Роберт. Събера се с Роберт, мине - не мине време, почвам да мисля за Леонид”. Воден от благородството си, Роснер сам предлага да се разделят.
“Това беше подъл капан от страна на Леонид, мръсна работа. Играеше ролята на самотник, изоставен от майка си. Каква драма беше! Като разбрах истината, в мен всичко се пречупи”, смята сега Стояна.
“Бях на три години - пише в книгата си дъщерята Муки, кръстена на баба си Мария - когато майка ми и баща ми се разведоха. Имаше един момент, в който не се знаеше на кого ще ме дадат. Треперех и чаках майка ми да се върне от делото. Но тя, след като е разбрала, че ме дават на нея, се събрала с приятелки и отишли да гуляят. Аз мислех, че разводът продължава толкова дълго, и тревогата ми бе голяма. Независимо че съм била малка, аз помня - така силно се е запечатал този страх и ужас, който съм изживяла през тази нощ, докато тя се върне. Когато тя се появи към 3 часа сутринта, аз, както бях с бяла нощничка и боса, се изправих в леглото:
- Майко, на кого
ме дадоха?
Тя се хвърли към мен:
- На мене бе, майче, на кого?! Как може да помислиш нещо друго?
Този случай тя продължава да го разказва до ден днешен. Но и аз не съм го забравила. Също така помня деня, когато баща ми изнесе една голяма част от мебелите с камион и ни остави двете сами у дома. Аз отново преживях ужаса и страха да не ме вземе със себе си. Такъв страх - като ранено животно, само и само да не ме вземе! ”
“Платих” този брак с избит зъб, сцепена скула, счупени ребра, спукано тъпанче на лявото ухо, синини. Извадих си зъба от бузата... Какъв ти тук шамар! ”, , признава Стояна.
“Всичко от ревност. Оттогава съм в ужас, ако някой на сцената ми говори отляво - почти нищо не чувам. Но как да дам мъжа си под съд? Събрах си багажа и си тръгнах. А семейството му осакати психиката на внучката си, освен че я лиши от наследство”, споделя откровено прочутата актриса, която всички сме свикнали да виждаме на сцената като силна жена. Признава, че Леонид винаги е бил влюбен в нея. Пазел писмата ѝ - чудесни бисери на епистоларната литература, писани от обичаща жена. Майка му обичала да ги чете...
След поредната сцена
на ревност дълго я
молел да му прости “Десетки пъти повтаряше “Прости ми!”. Мисли, че съпругът ѝ е завиждал и на успехите ѝ на сцената. “На хората ще им настръхнат косите, когато научат цялата истина”.
Но тя твърди, че заради роднинството с прочутото семейство Грубешлиева - Стоянов не са ѝ давали роли в театъра. Едва след развода тръгва нагоре кариерата ѝ на звезда в комедиите. “Няма да простя, че това семейство осакати душата на детето ми.”
Разводът им е сложен, години наред не си говорят, той рядко вижда дъщеря си.
Третият съпруг на Мутафова е Нейчо Попов, актьор. За него тя казва, че е любовта на живота ѝ. След смъртта му се затваря в себе си, трудно се съвзема от скръбта, до ден днешен държи негов портрет до леглото си и му се моли като на икона.
Стояна: “Много пъти съм решавала: айде, стига, дърта съм вече. Страхувам се годините да не ми изиграят номер. Все още обаче пълня салоните. Но останах без мъжа си и ми е ужасно тежко. Много го обичах. И досега не мога да го забравя. Мисля за него непрекъснато. Живея с мисълта за Нейчо. Някога смъртта му ме извади от релсите. Завинаги. Добре, че го имаше театъра - защото след смъртта на Нейчо работата ме спаси.
Ако не играех, не
искам и да си мисля
какво щеше да стане Ролите ме погълнаха изцяло. Бяхме луди един за друг. Но се и карахме - романтиката ни не беше захаросана. Като изключителен мъж и интелектуалец, Нейчо никога не допусна баналността - от първия миг до последния си дъх. Нито пък скуката. Нямаше как да си омръзнем. И старци да бяхме станали заедно, пак щяхме да сме влюбени.
Нейчо е с две години и половина по-млад от мен. И все викаше: “Еди-кога си мен няма да ме има". Отговарях му ядосано: “Стига си говорил глупости, аз съм по-дърта от теб. Ще си отида първа”. А то какво стана - сърцето му не издържа, не беше добре. Но само страстта не е достатъчна. Без обич нищо не става. Трябва по еднакъв начин да се усещат нещата от живота. Сънувам го. Имам чувството, че ми помага от небето.
Не обръщахме
внимание на бита
Можехме да направим по-голяма вила, но Нейчо не искаше. Беше над подобни терзания. За какво ни е, какво ще правим на два етажа, казваше той. Достатъчно ни е, че живеем до гората. Да губим време в строежи, не си струва - да е удобно, друго няма значение. А и аз обичам природата такава, каквато Господ я е създал. Дива като мен.
Мария Грубешлиева:
“Мен Нейчо ме отгледа.
Викаше ми Мукша. Толкова ме обичаше. Той първи повярва в мен, че мога да бъда актриса. Жалко, че истинският ми баща Леонид Грубешлиев не позволи да ме осинови Нейчо.”
Тя споделя още, че след смъртта на големия ни актьор майка ѝ е заключила сърцето си и не позволила никой друг мъж да се доближи до нея. “Три месеца мама не каза и дума. Точно тогава завършвах ВИТИЗ и едва си взех изпитите. Отида в института - притеснения, върна се вкъщи - гледам нейното страдание...” В същия този момент се появил Георги Парцалев. Един ден дошъл при двете жени вкъщи и казал: “Трябва да се вземете в ръце. Почвайте да работите, че да излезете от тази депресия, какво е това?”, спомня си Муки. И комикът на народа започнал големите турнета със Стоянка. За капак взимали и Георги Калоянчев. “Тогава мама някак си се събуди. Вкопчихме се една в друга и постоянно бяхме заедно. И тя, и аз живеем една за друга, това е”, казва Муки.
Нейчо Попов е режисьор и актьор. Завършва актьорско майсторство при професор Кръстьо Мирски през 1953 година, след което специализира режисура в ГДР от 1963 до 1965 г. Той бе един от създателите на Държавния сатиричен театър и остава в него от 1957 година до смъртта си. Играе в театъра, снима се в киното и телевизията. Неговата доведена дъщеря е Мария Грубешлиева, която издава сборник със спомени за него, озаглавен “Клоун на Бога, изпратен на земята”.
Нейчо Попов си плаща данък “наследство”. Неговият дядо е българският Онасис - не по богатство, а заради флотилията си. Първите частни кораби в България са негова собственост. С един от тях е бил внесен пеницилинът за първи път в България. В семейството всички са образовани, шармантни, владеещи по няколко езика. Стояна споделя, че не би могла да изгуби ума си по друг тип мъж, въпреки че не е сноб.
Умира само на 49 години.
Нещо малко известно
- кой е първата ѝ
любов
В Копривщица, където е дебютът ѝ, тя среща първата си любов 7 години по-късно. Той е наскоро дипломиралият се в Германия лекар Жорж. Родителите ѝ обаче са против тази връзка. Жорж напуска България малко преди 9.IX.1944 г. Тя остава, защото баща ѝ е болен. 37 години не чува гласа на любимия мъж. Но през 1980 г., по време на турне в САЩ, телефонът ѝ в Детройт иззвънява.
Тя вдига слушалката и чува любимия сигнал - “Малка нощна музика” от Моцарт. Разбират се да се видят на следващия ден. Но тя се качва на самолета рано сутринта. Страхува се, че могат или да се разочароват, или да се вкопчат един в друг. Тогава разбира, че прозрението на една слатинска врачка е вярно. Преди много години тя ѝ казала: “Това беше. Повече няма да се видите”. И наистина - в САЩ те се чуват, но никога повече не се виждат.
