Благородна,
талантлива,
красива и умна -
така я помнят и обичат всички
Ако някой в България може да бъде наречен аристократ, това бе тя. Родена е в семейството на богати интелектуалци - дъщеря е на Константин Мутафов, издънка на велик тревненски род.
Един от тези родове, които направиха Българското възраждане. Баща ѝ и майка ѝ са изключително добре образовани. (Не само за времето си, но и по днешни критерии.)
Същото се отнася и за самата Стоянка Мутафова, която беше освен много умна и талантлива, и невероятно начетена. Въпреки сребърната лъжичка, с която е родена, тя играеше много вдъхновяващо и смешно роли на простовати жени, които ѝ донесоха извънземна популярност.
Ако някой в България може да бъде наречен народен артист, това бе Стоянка Мутафова, която всъщност се казва Стояна-Мария (кръстена е на дядо си по майчина линия и на прабаба си), но заради грешка в афиш добива известност с името Стоянка.
До последните си дни тя играеше в театъра и бе обявена за най-възрастната играеща актриса в света.
Беше много изискана и възпитана, притежаваше в голяма степен онова качество, което се нарича “емоционална интелигентност” - т.е. подхождаше към всеки и всичко добронамерено и с разбиране. Чуждо ѝ беше всякакво високомерие, макар че имаше много основания да си вири носа.
Беше умна, красива, талантлива, образована, богата и ценена, но си остана до края земна и добра. Вероятно затова толкова много я обичаха българите.
Господ ѝ даде дълъг живот и всички се надявахме, че ще реализира и в живота ролята си на възрастна актриса в пиесата “Столетие мое”.
С нейната смърт символично си тръгна цялото поколение основатели на Сатиричния театър - Радой Ралин, Стефан Сърджаджиев, Станислав Стратиев, Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Никола Анастасов...
Еманация на най-доброто от българския талант и чувство за хумор.
