И съдът на ЕС се произнесе, че всеки, чието жилище е в топлофицирана сграда, е задължен да плаща за общите части. Решението е взето на 5 декември. Делото е заведено по два иска на “ЕВН България” срещу собственици на имоти, които отказват да заплатят сметките си за общи части и сградна инсталация.
Те са изтъкнали, че макар сградата им да е топлоснабдена въз основа на договор между етажната собственост и доставчика на топлинна енергия, самите те не са давали индивидуално съгласие и не ползват този вид отопление.
Съдът е разглеждал съвместимостта на националната правна уредба за топлоснабдяване с правото на ЕС. Той приема, че директивата за правата на потребителите и за нелоялните търговски практики допускат национална правна уредба. А в случая за България тя задължава собствениците на апартамент в сграда, присъединена към централно топлоснабдяване, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват.
Съдът постановява и че директивите за енергийната ефективност допускат сметките за тази топлоенергия да се изготвят за всеки собственик пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Най-напред съдът се спира на тълкуването на понятието “потребител” и се произнася, че то обхваща клиенти на доставчик на енергия, собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединена към система за централно отопление. Като тези физически лица не са заети с осъществяването на стопанска или търговска дейност по занятие. Оттам съдиите заключват, че обсъжданите договори за доставка на централно отопление попадат в категорията на тези между търговци и потребители.
По-нататък евромагистратите изясняват понятието “непоръчана доставка” на стока. Посочва се, че подаването на топлинна енергия за сградната инсталация, а оттам и за общите части на сграда, което се извършва вследствие на взето от етажната собственост решение за присъединяване към централното отопление, не представлява непоръчана доставка.
Накрая съдът се произнася за метода за фактуриране на топлинната енергия. Според него изглежда почти немислимо да може изцяло да се индивидуализират сметките, особено за сградната инсталация и общите части. И посочват, че топлината циркулира между отоплявани и неотоплявани помещения. При тези условия магистратите допускат топлоенергията от сградната инсталация да се изчислява пропорционално на отопляемия обем на всеки апартамент.
На практика решението на Съда на ЕС препотвърждава записаното в закона, че се дължи такса за общите части, независимо дали отделният потребител ползва парно, или се е отказал от услугата.
