Отглеждането на бебе с изкуствена храна е и екологичен проблем
Спомняте ли си какъв скандал се разрази преди четири години, когато една майка се опита да нахрани бебето си в столичен мол и охраната я беше изпратила в тоалетната, защото не било прилично да показва голата си гърда. То имаше разисквания, протестни масови кърмения, даже се стигна до съдебно дело по случая. Много бързо обаче всичко утихна. Съобщено бе, че е постигнато извънсъдебно споразумение и с това, изглежда, духът отново бе запушен в бутилката.
Аз специално си мислех, че след толкова шум тогава нещата доста са се променили. Едно съобщение наскоро обаче ме върна към реалността. Става въпрос за фотографски проект “На светло”, в който се показват кърмещи майки на публични места. Едно от тях е площадчето с фонтана пред президентството. Доста необичайно място наистина да поседнеш пред гвардейците, за да нахраниш бебето си. Но участващите в проекта жени казват, че искат да провокират, защото, за съжаление, кърменето навън все още е табу и доста хора подхождат негативно към него.
“Нашите гърди не са единствено сексуален обект. Не трябва да ги използваме само за това. Те са най-вече, за да храним децата си. Трябва фокусът на една майка да бъде детето, а не това, какво ще кажат останалите за нея”, коментира една от майките, участвали в проекта, пред “България он еър”. И честно казано, доста е права. В България все още е много трудно да видиш сучещо бебе в кафене или обществен транспорт. Най-много да мернеш някоя свила се на геврек майка на пейка в парка, която всички минувачи зяпат с небивал интерес.
Ако пък се случи нещо такова, което стана през септември във Венеция, възмутените със сигурност ще бъдат повече от аплодиращите. Там на традиционния филмов фестивал една американска актриса се появи с бебето си. И докато фотографите я снимаха, започна да го кърми. Сачико Фукумото обясни, че дъщеря й иска да суче по различно време и не се интересува дали майка й има ангажименти. Затова се наложило да отиде заедно с нея на червения килим. 37-годишната актриса получи доста ласкателни отзиви в социалните мрежи за проявата си.
Обикновено повечето жени със служебни ангажименти изцеждат предварително кърмата си и я оставят за времето, в което ще отсъстват. Фукумото обаче е голям защитник на физическото кърмене и вниманието, която майката трябва да отделя на детето си през първите месеци от неговото израстване. Което се превръща в доста голям проблем при все по-динамичния начин на живот.
Част от майките не полагат много усилия да научат бебето си да суче, тъй като това би се оказало проблем с бързото им връщане на работа. Някои пък се притесняват, че ще си развалят бюста, ще натрупат килограми и месеци наред ще трябва да се съобразяват какво ядат и да не пият алкохол, за да не се отрази на кърмата. Освен това и малкото им гузност бързо се изпарява, когато прочетат на кутиите с адаптирано мляко, че то е био и съдържа всички необходими компоненти, които има и майчиното. Затова не е изненадващо, че след като 90% от българките започват да кърмят децата си, още на първия месец една трета от тях се отказват.
Наскоро обаче английски учени огласиха свое изследване, което дава напълно различна гледна точка за ползата от кърменето. То показва, че лишаването на бебетата от майчино мляко не само ги прави по-лесно податливи на различни болести, но е и сериозен екологичен проблем. Или по друг начин казано, когато спирате или въобще не започвате да кърмите детето си, вие го обричате на живот с много повече замърсявания.
Проучването на учените от Импириъл колидж в Лондон е установило, че ако едно бебе се храни с майчино мляко, а не с адаптирано в продължение на 6 месеца, се спестява еквивалентът на 95-153 кг въглероден диоксид. Ако подобна мярка се приложи за всички новородени например във Великобритания, това би довела до ефект, който би имало, ако спираш от движение между 50 000 и 77 500 коли всяка година.
“Тези данни много ясно показват колко е важно да се разгледат пакетите от мерки за подкрепа на кърменето и на майките да бъде оказвана адекватна специализирана помощ в първите дни след раждането, за да хранят децата си по естествен път”, коментира доктор Натали Шенкър от изследователския екип. През последните три години тя усилено работи по създаването на млечна банка. Става въпрос за организация, която събира излишна кърма и я доставя на нуждаещи се бебета. В нея работят специалисти, които изследват донора за инфекции и го учат как да събира млякото. След това то се дава в болниците за новородени, които го разпределят. Те действат на принципа на кръвните центрове – има нуждаещи и хора, които са склонни да дарят. До момента са изградени подобни банки на 16 места във Великобритания.
По думите на доктор Шенкър кърмата е ресурс, който не бива да се губи, защото някой не е създал подходящи условия за използването му. А сега, когато е известна и екологичната му полза, е още по-необходимо да се насърчава естественото хранене на бебетата.
В изследването се подчертава, че хранителната индустрия, по-специално производството на мляко и месо, причинява около 30% от парниковите газове по света. А адаптираните храни за кърмачета в по-голямата си част са преработено на прах краве мляко. Освен това прахообразната бебешка формула може да се направи безопасно само с вода, която е била загрята поне до 70 градуса. Това води до потребление на енергия, еквивалентно на зареждането на 200 милиона смартфона всяка година. В депата за отпадъци пък попадат годишно 86 000 тона метали и 364 000 тона хартия, които се използват за опаковките на адаптираните млека. Прогнозите са, че екологичните щети от ранното спиране на кърменето ще стават все по-сериозни. “Трябва да признаем, че “къщата ни гори” и че бъдещите поколения изискват от нас да действаме бързо, за да намалим въглеродните отпечатъци във всяка сфера на живота. Кърменето е част от тази мозайка и са необходими спешни инвестиции в целия сектор”, посочват английските учени, извършили изследването.
До 6-месечна възраст да се пие само майчино мляко
За да имат оптимален растеж и развитие, бебетата трябва да се кърмят най-малко половин година след тяхното раждане. Това гласят препоръките на Световната здравна организация и на УНИЦЕФ. Едва след това да получават подходяща за възрастта им и друга храна, но приемът на майчино мляко да продължи поне до едногодишна възраст или по-дълго.
Експертите на СЗО подчертават, че кърмата осигурява всички хранителни вещества, енергия и течности, от които бебето има нужда. Затова кърмените деца боледуват по-малко от връстниците си, хранените с адаптирани млека. При тях се наблюдават и по-малко невротични прояви и улеснена социална адаптация, тъй като самият процес създава създава силна връзка между майката и детето.
Възможно най-ранното поставяне на детето на гърда е от голямо значение за правилното кърмене и за отделянето на кърма. В много болници у нас това се прави непосредствено след раждането, но все още подпомагането на родилките да се справят с процеса не е на необходимото ниво.
По последни данни само около 40 на сто от раждащите се в света бебета пият единствено майчино мляко до 6-месечна възраст. За България процентът е едва 5.
