Внасянето на писмото на постоянния представител на Турция в ООН Феридун Синирлиоглу (миналата седмица - б.ред.) с претенции на Анкара на запад от 28-ия меридиан, тоест до Крит, представлява първото толкова широко дипломатическо лансиране на турската идеологема за "Синьото отечество". Според турското писмо, въздействието на Кипър (при определянето на морската юрисдикция - б.ред.) става минимално, а Гърция на практика се отрязва от Източното Средиземноморие, доколкото (малкият гръцки остров) Кастелоризо (край южния бряг на Турция) губи всякакво въздействие.
Опитът за разширяване на стратегическите интереси на Анкара в Източното Средиземноморие чрез ООН и чрез спорни меморандуми за сътрудничество с правителството в Триполи във вреда на Гърция и на Република Кипър не идва като гръм от ясно небе за Атина. Вече съществуваха признаци от една страна за възприемането на "Синьо отечество" и от официалната турска дипломация, а от друга - за превръщането на правителството на националното единство в Триполи в структура, напълно зависима от Анкара. Турските действия обаче имат за цел да създадат свършен факт и усложняват ситуацията още повече.
С твърдението, че районът от 28-ия до 32-ия меридиан е безспорен турски континентален шелф, Анкара цели да "неутрализира" въздействието както на Кастелоризо, така и на Кипър, доколкото Гърция не е делимитирала изключителната си икономическа зона (ИИЗ) с Република Кипър. От друга страна, меморандумът с Либия за "определяне на морските юрисдикции" съдържа заплахи за нормалното развитие на процедурата по проучване (за природен газ) в блоковете, за които Атина е дала концесия на международен консорциум южно от Крит.
Събитията от последната седмица показват ясно спектъра на турските активни мероприятия в Източното Средиземноморие. Главно обаче демонстрират четирийсетгодишното бездействие на гръцките правителства в областта на делимитирането на морските зони във всички направления. Ситуацията е проблематична не само спрямо Турция, но дори и по отношение на страни от ЕС. Споразумението от 1977 г. между Гърция и Италия за разграничаване на морския шелф не е разширено до повърхността на морето и в резултат двете страни нямат изключителни икономически зони.
Рим избягва превръщането на споразумението за шелфа в споразумение за ИИЗ (това е проекцията на дъното във водния стълб, който достига до повърхността на морето) с основен аргумент отсъствието на съответен юридически обвързващ текст между Гърция и Албания. През 2009 г. при правителството на Костас Караманлис Атина достигна близо до финализиране на споразумение за ИИЗ и за морските граници с Тирана. В крайна сметка, поради конституционните пречки, които изтъкна албанското правителство, споразумението не беше ратифицирано. Горе-долу същите аргументи се използват от албанското правителство и до днес. В дипломатическите кръгове е публична тайна, че Тирана е подложена на натиск от Анкара да не финализира споразумението с Атина.
Положението не е по-различно на юг. Ситуацията в Либия е "замразила" всякакви усилия от години, макар през последните месеци да става напълно ясно, че Атина трябва да получи подкрепа от правителството на Халифа Хафтар, което контролира западна Либия, петролните кладенци на страната и либийската национална армия, която е единствената боеспособна сила в региона. Същите трудности съществуваха и преди фактическото разделяне на либийската територия, защото Либия никога не е признавала например, че Гавдос (малък гръцки остров южно от Крит) има каквото и да било въздействие при определянето на морските зони, нито признава самата практика на средната линия.
Атина среща много сериозни трудности и в проточилите се и в определени моменти прекъснати преговори, които текат от 2009 г. с Египет за определяне на ИИЗ между брега на Северна Африка и Додеканезите (по линията Родос - Карпатос - Касос). Разговорите се притоплят неколкократно през последните години, често срещите стават извън радара на публичността, но въпреки горещите уверения няма никакво развитие. Очевидно Гърция никога не е делимитирала ИИЗ с Република Кипър, защото никога не е внасяла координати в ООН, както направи Никозия с най-скорошен пример за това през миналия юни като реакция на нахлуването на (турския) сондажен кораб "Фатих" в кипърския шелф.
Макар че последните събития се отнасят предимно до континенталния шелф и до ИИЗ, Гърция не се е възползвала и от едностранното право, което й дава морското право, да разшири териториалните си води от 6 на 12 морски мили. Основна причина е т.нар. casus belli, тоест решението на турския парламент да обяви война на Гърция в случай на разширяване на териториалните води на 12 мили в Егейско море. До 2011 г. бяха проведени десетки кръгове на проучвателни контакти на дипломатическо, техническо и понякога политическо равнище между Анкара и Атина, които завършиха с безизходица, главно поради течащото (тогава) рухване на правителството на Йоргос Папандреу.
През октомври 2018 г. по време на церемонията по предаване на министерството на външните работи, подалият оставка Никос Кодзиас обяви разширяване на териториалните води в Йонийско море и затварянето (в тях) на заливите, така че те да се превърнат във води с абсолютен суверенитет. В крайна сметка разклатеното правителство на СИРИЗА и Независими гърци не пристъпи към това действие, нито пък новото еднопартийно правителство на Нова демокрация. Това е така, защото продължават да съществуват сериозни възражения, защото едно частично разширяване на териториалните води би представлявало косвено приемане на турския аргумент за особени обстоятелства в Егейско море. Обратно, съществува и аргументът, че Гърция бездейства по отношение на упражняването на суверенните си права дори и там, където има възможност, тоест в Йонийско море.
Може би най-обезпокоителното измерение на меморандума, подписан от Анкара и Триполи, са правата, които придобива Турция в морския район северно от Либия. Създават се предпоставки даже за концесиониране на морски участъци от Триполи на турската петролна компания TPAO, нещо, което на практика би могло да доведе дори до постоянно морско присъствие на Анкара южно от Крит. Нещо подобно би могло дори да даде на турските военноморски сили възможност да претърсват цивилни съдове в райони, които Гърция смята, че се намират под нейна юрисдикция.
Въпреки обстоятелството, че подобно действие няма да създаде правни последствия на основата на международното право, то би представлявало привидно законно основание за Анкара, която така или иначе интерпретира морското право по начин, който просто отговаря на интересите й.
(От БТА)
