Законът за ГМО у нас е твърде рестриктивен, казва проф. Пламен Мишев, декан на Бизнес факултета в Университета за национално и световно стопанство
- Проф. Мишев, ще има ли въздействие промяната на времето върху облика на българското земеделие?
- Безспорно има промяна във времето, дали е климатична, или не - не знаем. Сега става въпрос за времето, след това ще говорим за климата. Има промяна във времето, всички я виждаме и чувстваме. Тя се проявява в няколко фактора, които влияят по различен начин на земеделското производство. Единият е това, че става по-топло. Другият - дали става по-топло изцяло, или се увеличават амплитудите и става топло и студено, например през лятото твърде горещо, а през зимата - минус 20 градуса. Тогава ще трябва да се реагира с нови сортове и породи.
Освен чрез селекция ще трябва да се реагира и чрез ГМО - например ще се гледа сорт по-студоустойчива пшеница. България рязко се дели относно климатичните промени на северна и южна част. Изследвания показват, че ако до 3 градуса се повиши температурата - за северна е добре, макар че ще е необходима много вода. Но в южна ще стане твърде топло и ще се отглежда това, което се отглежда в Северна Гърция - памук, маслини. Там ще стане подобно на пустиня. Засилват се катастрофичните явления - вали повече за кратко време, има често градушки. Явно ще трябва да се работи върху сортовата структура на растениевъдството.
- Ако се наложи, ще успее ли държавата да се справи в ситуацията с рязка промяна във времето?
- Ако има конкретни промени в климата, това много ще затрудни държавния апарат. Типичен пример е какво да се прави със системната защита от градушки. Според мен финансирането трябва да дойде от държавния бюджет. Най-удачно е да се смени подходът и да се премине към самолети, но това се прави най-лесно с бюджетно финансиране. Не вярвам, че производителите ще се съгласят да дават пари.
Ако един зърнопроизводител отглежда 30 хил. дка и трябва да плати 50 ст. на декар за противоградова защита, разходът става 15 хил. лв. Но основното за мен е, че той не е свикнал да плаща. Първоначалната идея беше да се увеличат местните данъци и такси - например чрез такса за обработваема земя, но явно производителите много тежко реагират. Много трудно ще се убедят хората, но при всички случаи това е един от проблемите - кой ще плаща за промените в климата. За това трябва да се борим с различни мерки, които струват пари. От гледна точка на икономиката това води до по-високи цени и натрупване на инфлация.
- Как ще се намират тези нови сортове?
- Рязкото падане на големи валежи означава почти наводнение. Значи трябва да търсим сортове, по които после не плъзват болести, а поемат част от водата и я пазят. Законът за ГМО у нас е твърде рестриктивен. ГМО е усъвършенствана система на селекция. Кръстосват един сорт с друг и избират тези признаци, които са необходими.
- Темата за ГМО е обществено чувствителна, особено що се отнася до животновъдството. Как бихте оценили качеството му у нас?
- Животновъдството ни е добро по отношение на ниското влагане на хормони. Животните в други държави от Европа изглеждат по различен начин именно заради хормоните.
- Смятате ли, че ще се подходи към цялостна подмяна на културите, които се отглеждат у нас?
- Ще е твърде сложно преминаването към изцяло нова култура. Климатът ще промени продуктовата структура, но от бизнес гледна точка да смениш един продукт с друг означава много голямо предизвикателство. Представете си голям арендатор с десетки хиляди декари земя с пшеница, ечемик и слънчоглед. Как да мине към нова култура, която изисква нови методи и машини.
В Южна България например може да гледа памук, както беше преди 89-а година. После отпадна, тъй като изисква ръчно бране, а хората намаляха. Стана по-лесно да се отглеждат зърнени култури. Но ако се промени климатът и те не могат да дадат задоволителни резултати, ако не могат да се справят с конкуренцията, която идва от по-северните страни, производителите ще намерят начин да се нагодят към пазара. Сега нашите големи производители са пробили на пазара на зърнени култури. Изнасят рапица, слънчоглед, ечемик. Ако се променят много условията, ще навлязат на нови пазари. Промяната на едни модели с други вследствие на технически процес води до прогрес. Така ще стане и в земеделието.
- Вече се чува за такива практики - с шафрана например, който да замени тютюна. Има ли възможност страната ни да заеме челни позиции при отглеждането на тази култура?
- Не съм голям оптимист, че страната ни скоро ще заеме водещи позиции при шафрана. За Европа са типични ориенталските тютюни - ароматни и тежки. В момента обаче се пуши основно т.нар. американ бленд от сортовете “Вирджиния” и “Бърлей”. Затова и тези сортове се отглеждат в Европа сега. Основното обаче си остава да има пазар и да е на конкурентни основи. Ако нашите производители успяват да се настанят на пазара на шафран, би било добре. Но да не се получи като при билките - трябва да си във вертикална верига, тъй като основно фармацевтичните компании ги търсят. Имаше година, в която се търсеше жълт кантарион. Зася се половин България с билката и после не успя да се продаде.
- Има ли възможност страната ни да възвърне позициите си в производството на плодове и зеленчуци?
- Често сме чували: какви производители бяхме, защо сега не сме така?. Когато бяхме производители и изнасяхме, макар и трудно, бяхме най-южната страна в социалистическия икономически блок, сега не е така. Има Турция, Гърция, Македония. У нас се внасят дини от Иран например. В Турция е по-топло и там масово се отглеждат домати в пластмасови оранжерии, което излиза и много по-евтино.
Скептично съм настроен дали ще станем голям производител на плодове и зеленчуци. Тези домати, които познаваме като вкус - градинските, омекват 15 минути след като ги откъснеш. Търговските вериги търсят други качества - за да издържат по щандовете. Затова се разпространиха холандските сортове.
- Това не поставя ли потребителя в най-неизгодна позиция?
- Вкусът на потребителя се променя и той ще свикне с новите. Засега има държавна помощ за традиционните сортове у нас. Но това няма да издържи много дълго време и ще започнем да отглеждаме домати от доминиращите сортове на пазара.
