Народът на Хонконг заяви недвусмислено, че иска промяна. Въпросът е дали ще получи промяна, или напротив, връщане към протестите и насилието, които тормозят града вече близо шест месеца.
Избирателите направиха максимално възможното в полуавтономната китайска територия, за да свалят правителството. Те не могат директно да подбират лидера на града и избират само половината от членовете на законодателния орган. Така че се явиха в рекорден брой пред урните в неделя за единствените изцяло демократични избори в града и изритаха проправителствените и про-пекински сили, които доминираха в 18-те съвета в района. Изборите разсеяха всички съмнения, които някой може да е имал, относно мълчаливото мнозинство в Хонконг.
Централното правителство в Пекин представи протестите като дело на шепа хулигани, причиняващи хаос, разстройвайки и дори застрашавайки живота на 7,4-те милиона жители. Проправителствените кандидати твърдяха, че вотът за тях ще бъде вот за спиране на насилието и възстановяване на стабилността в града. Облечените в черно протестиращи вярваха, че все още имат обществена подкрепа от офис работниците, който се включваха в демонстрациите в обедната почивка в централния бизнес квартал, въпреки че те разбиваха витрини, хвърляха запалителни бомби и блокираха автомобилния трафик и влаковете в час пик в ескалираща тактика, целяща да принуди правителството да се огъне пред исканията им, като пълна демокрация и отчетност на полицията.
Протестиращите, както излиза, са били прави. Продемократичните сили разгромиха про-пекинския лагер на управляващите, поемайки контрола над 17 от общо 18 общински съвети.
Би било прекалено просто това да се тълкува като одобрение за протестите и насилието.
"Имаме наша позиция, имаме искания, но не желаем да виждаме Хонконг в хаос", каза Ким Ва Чун, коментатор и преподавател в Политехническия университет в Хонконг. "Искаме да възстановим стабилността, също като правителството на Хонконг", подчерта той.
По-вероятно е избирателите да обвинят за спиралата на насилието по-скоро неотстъпчивостта на правителството, и на второ място полицията с нейните сурови репресии, отколкото младите протестиращи.
Мнозина освен това споделят тревогата на протестиращите от нарастващото влияние на Пекин над бившата британска колония, която бе върната на Китай през 1997 г., и от ерозията на техните права в модела "Една страна, две системи", който дава на Хонконг собствена правна система и правителство.
Това, което искат, е правителството да отговори на исканията на протестиращите като начин за спиране на насилието, вместо да ги отхвърля и да разчита на полицията, за да възстанови реда.
Лидерът Кари Лам бе непреклонна в позицията, че насилието трябва да спре, преди да започне реален диалог. Вместо това насилието ескалира - от лютив спрей и сълзотворен газ до водни оръдия от страна на полицията, а от страна на протестиращите - от тухли и коктейли Молотов до лъкове и стрели.
"Изглежда хората в Хонконг са твърдо решени да покажат на правителството, че не са доволни. Те наистина искат правителството да промени курса и да направи нещо (друго), за да възстанови стабилността, вместо само да се опитва да се наложи със сила", каза Чун .
Лам заяви, че правителството й "смирено ще се вслуша в мненията на гражданите и сериозно ще размисли", но не даде признаци за каквато и да било промяна в стратегията.
След месеци на сблъсъци полицията стана враг за много от протестиращите и едно от основните им искания е за независимо разследване на употребата на сила при потушаване на демонстрациите. Един възможен изход би било разследване едновременно и на действията на полицията, и на протестиращите през месеците на безредици, но това би било поражение за Лам, която твърдо подкрепяше полицаите и действията им.
В Пекин резултатите от изборите биха могли да подтикнат правителството да преразгледа подхода си към кризата, който беше да изразява подкрепа за Лам и полицията, без пряко да се намесва. Армията разполага с няколко хиляди войници в Хонконг, но използването им е последно средство, тъй като би събудило спомена за кървавото потушаване на продемократичните студентски протести на пекинския площад Тянанмън през 1989 г. и би предизвикало масово осъждане от САЩ и други западни сили.
Пекин е твърд в отказа да прави отстъпки пред демократичния лагер, виждайки в това доказателство за здравата му хватка върху политическата власт и в Хонконг, и в континентален Китай.
"Предполагам, че централното правителство трябва да е наясно, че мнозинството от жителите на Хонконг са недоволни от Кари Лам, от нейното правителство и полицията, но няма друга реална опция", каза Шъ Инхун, специалист по международни отношения в Университета Жънмин в Пекин. Може би ще има някои леки политически завои, но Пекин вероятно ще запази курса на подкрепа за Лам, смята Шъ.
Изборите донесоха пауза в безредиците, след като протестиращите се фокусираха върху това да съберат необходимите гласове в подкрепа на своята кауза, а и да не дадат на правителството повод да отложи вота заради насилието.
Те още не са разкрили плановете си, нито дали ще се върнат на улицата, ако правителството пак не отговори на исканията им след изборната.
(От БТА)
