На 19 декември Иван Гешев става на 49 и е едва третият обвинител №1 от 1947 г., чиято професионална кариера е свързана изцяло с прокуратурата
Ще се опитам да развенчая мита, че главният прокурор е безконтролен и всевластен. Това обещание даде във вторник Иван Гешев, минути след като президентът Румен Радев лично му съобщи, че подписва указа за неговото назначаване.
Кой е Иван Гешев - прокурорът, в подкрепа на когото бяха изпратени 73 становища и декларации, но и срещу когото дни наред бяха организирани протести пред Съдебната палата. А докато той 8 часа (с две съвсем кратки прекъсвания от по 15 минути) отговори на над 130 въпроса във Висшия съдебен съвет, най-голямото кръстовище в София на Орлов мост бе блокирано.
Гешев, който на 19 декември ще навърши 49 години, е
14-ият главен
прокурор от
1947 година
Дотогава правосъдният министър е съвместявал и функциите на обвинител №1. Въпреки че са минали 72 години, е едва третият, чийто професионален път е свързан с прокуратурата.
Преди него прокурори са били само Иван Вачков и Мартин Гунев.
Останалите са били адвокати, дипломати, партийни функционери, но не и прокурори.
“През годините държавата се държи с прокуратурата като с малолетно дете, на което трябва да се назначи настойник”. Цветното описание е на Иван Гешев за това, че все “чужди елементи” са оглавявали държавното обвинение. Нещо, което не е много типично за двете върховни съдилища.
Кариерата
му стартира
като оперативен
работник,
минава през помощник-следовател, следовател и прокурор на всички нива.
Гешев стана публично разпознаваем едва през 2014 г., когато бе сформиран екипът от прокурори и следователи, които работеха по разследването за източването на 2,6 млрд. лв. от КТБ. Той и колегите му внесоха рекорден обвинителен акт - цели 11 хиляди страници. Общо отпечатаните копия за всеки един от 18-те подсъдими са 280 хил. страници.
По това време е в икономическия отдел на Софийската градска прокуратура (СГП). Този отдел се занимава със стопански, финансови и данъчни разследвания.
Самият Гешев определя делото като най-голямото предизвикателство в професионалната си кариера, макар че емоционално най-тежки са му били срещите с близки на загинали при катастрофи. Но и добавя:
“За мен делото КТБ не е смисълът на живота ми, макар да станах известен покрай него. Бях връзката на разследващия екип с медиите - да обяснявам на хората какво сме свършили, като избегна сложната терминология”, посочва Гешев.
Оттогава не спира да е в центъра на медийното внимание. Една от причините е, че и когато бе начело на Специализираната прокуратура, а после и като заместник на главния прокурор,
всекидневно
съобщаваше
лично за акциите
срещу лихвари, телефонни измамници, фалшиви телкови решения, наркодилъри, подкупни кметове, митничари, полицаи, автоинспектори. Дори и като стана заместник на Сотир Цацаров, продължи да се явява на делото КТБ. А обещава да го прави и като главен прокурор.
Един от големите му плюсове са неговата енергичност и работоспособност.
Гешев може да е на делото КТБ до обед, в ранния следобед да съобщи за акция срещу поредната престъпна група от центъра на Перник, а на следващия ден да бъде във Видинско, в Горна Оряховица или в Добрич.
Неоспоримо негово качество е, че е добър организатор, което пък го направи подходящ кандидат за шеф на Специализираната прокуратура. Той
успя да сплоти
в екип, без
завист, ревност и
номера
прокурори,
антимафиоти и
агенти на ДАНС
А и без теч на информация, което винаги е било слабото място на службите.
Всъщност под ръководството на Гешев започнаха разследванията срещу хора, за чието необяснимо богатство “простосмъртните” само коментираха на маса, но с уговорката, че никога няма да бъдат вкарани в затвора.
Само допреди година и половина едва ли някой е вярвал, че фамилиите Баневи, Стайкови, Арабаджиева ще бъдат разследвани.
Гешев успява да
говори ясно, на
разбираем език
за хората, без сложна правната терминология. Затова и вероятно противниците му го упрекват, че говореното му е политическо. Макар че няма нищо политическо в изказвания като: “милиони левове отиват не при хората с увреждания, а при тези, които предпочитат да не работят, а да получават пари наготово от държавата под формата на инвалидни пенсии (за далаверите в ТЕЛК). Или “както свърши времето на мутрите, така ще свърши и на телефонните измамници”.
Гешев говори
това, което
мисли. Рязко,
категорично Започна да лепи етикети върху олигарси, политически кръгове, дори върху медии. Третото беше грешка, която той не признава. Просто отговаря на тези, които лепят етикети.
От първата му изява след срещата с президента се видя и разбра, че ще продължи в същото амплоа. “Главният прокурор не може да е пощенска кутия”, обяви той. Думите му бяха по повод на всички сигнали, изпращани най-вече от политици и държавни служби, които смятат, че всичко трябва да стига точно до главния прокурор и до никой друг.
Всъщност оттам те пътуват към прокуратурите, които извършват проверката.
Опасното му чувство за хумор остана неразбрано от Атанаска Дишева. Съдийката, която е член на Висшия съдебен съвет, се почувства заплашена от думите му, че от нея би станал прекрасен общински съветник.
Дишева занима с притесненията си обстойно ВСС. Сотир Цацаров се опита да защити колегата си Гешев, като ѝ припомни, че тя и друг път се е почувствала заплашена - когато той ѝ предложил да си говорят на “ти”.
“Нямам намерение да се извинявам на човек, който няма чувство за хумор”, бе лаконичният коментар на новия главен прокурор.
Всъщност противниците му се опитват да го уязвят с описания като шериф, бухалка...
Но е издръжлив - показа го пред многочасовото изслушване във ВСС, когато
бе подложен на
кръстосан огън,
без да изпуска
нервите си
Само веднъж изостри тона към друг член на ВСС - Олга Керелска, която задаваше един и същи въпрос: “Какво искате да ви отговоря, за да се почувствате щастлива”. Веднага бе атакуван.
За издръжливостта си потвърди и когато призна, че е бил мотивиран от тези, които го нападнаха още преди да бъде номиниран.
Говоренето му ще бъде следено под лупа и ще се търси всякакъв повод да бъде уязвен, упрекнат в незачитане или непознаване на законите и неспазване на правовия ред.
Не съм човек, на когото могат да поставят условия, нито аз поставям на някого условия, твърди той. Дали е така - ще се разбере.
