В този проект ви разказваме 20 истории на българи от Клуба на модерните оптимисти, защото трендът днес е да вярваш, че ще успееш. И да има кой да те подкрепи.
Представяме ви Иван Пенов и фондацията “Земята - източник на доходи”. Тя помага на бедни семейства да получат, за да им осигури прехрана, и им помага в отглеждането на зеленчуци и трайни насаждения. Следвайки интересите на младото поколение, организацията се пренасочва и вече им помага да си отворят фризьорски салони, магазини, фотостудиа и други бизнеси. Повече за работата ѝ може да научите на сайта www.landsourceofincome.org.
Кой е най-лесният начин да осигуриш прехрана на едно бедно семейство - да му дадеш земя. Следвайки тази максима, пловдивчаните Иван Пенов и Георги Георгиев вече 20 години помагат чрез фондацията си “Земята - източник на доходи”.
“Когато започнахме през 2000 г., беше много тежко. Когато обикаляхме селата, беше беднотия, висока безработица, помагахме на хората поне да се изхранват. Работим с предприемчиви хора в селските райони, помагаме им да станат собственици на земя и да направят стопанство, което да осигурява доходи на семействата им”, разказва Иван Пенов.
В основата на идеята е покупката на земя - хората си избират терен, подписват предварителен договор за покупко-продажба с фондацията за 5 години и започват да я обработват. С натрупаните средства изплащат сумата за закупуването, но съвместната работа с организацията продължава. Още от началото получават консултации от агроном - той им помага в избора на подходяща и качествена земя, в планирането на структурата на производство, в решението каква култура и какъв сорт да се засее. След това периодично минава и помага в работата.
В началото фондация се насочва основно към роми. През годините са помогнали на 180 семейства, като в момента работят със 140 от тях, сред които има и българи, и турци. “Програмата върви на доверие между хората и нас. Много е важна първоначалната селекция, избираме тези, които искат да работят, а повечето по селските райони искат”, казва Пенов. Досега не се е случвало някой да не им изплати средствата, имало е забавяния, но в резултат на сериозни проблеми.
Дейността днес е на три места в пловдивска област - Брестовица, Перущица и с. Чалъкови, откъдето и започва. Има семейства в общините Брезово, Садово и Марица. Но идеята е работата да се концентрира, за да се получат общности, които да си помагат.
Веднъж в годината се събират всички, за да чуят какво е постигнала фондацията, колко средства са спечелени и за какво са използвани. Обикновено това става през декември и се превръща в коледно тържество.
През 2011 г. Фондация “Америка за България” им помага да разширят дейността си и на други места. Макар да им се струва рисково, Иван и Георги успяват да намерят организации, които започват програмата в Кюстендил, Ракитово, Ямбол, Стара Загора. “Обучихме ги как работим. Сега вървят много добре всички, на някои резултатите дори са по-добри от нашите. На мен ми става драго, че някой е стъпил на това, което сме направили, и го е развил. И ние се учим от тях за някои неща”, споделя Иван.
Домати, краставици, череши или лозя са основните култури, които хората отглеждат. В началото се започнало с примитивно земеделие, но впоследствие фондът инвестира в трактори, капково напояване и други активи. На сайта им пък са достъпни интерактивни технологични карти и бизнес планове, които според зададените параметри като площ, цена, добив изчисляват какви приходи и разходи ще има един производител. Основният проблем е реализацията на продукцията, затова фондацията търси нови канали и смята да създаде мобилно приложение, за да продават по интернет.
“Вече работим с трето поколение, те бяха деца, когато започнахме програмата. Сега започват собствен бизнес. Има и някои, които отказват да се занимават със земеделие - не можеш да го задължиш затова, че дядо му е земеделец, и той да стане. Ако иска, може да продаде земята, но досега никой не го е правил”, разказва Пенов. Някои от по-младите са си отворили магазин за закуски, за хранителни стоки, фотостудио, фризьорски салони.
Затова и програмата започва да организира обучения по предприемачество. Всяка година има 2-3 безплатни занятия, а темата зависи от случващото се в момента - например ако се появи болест по растенията, която се превръща в проблем.
В началото са работили и с местни училища, за да върнат децата в тях. Питахме ги какво искат да правят, като не ходят на училище. Човек няма представа за желанията им, а те трябва да се следват. Не е въпросът ние да измислим нещо, то няма да стане, става с нормален човешки разговор. Примерно искаха тенис на маса, други да помпат мускули. И ние вземахме за училищата това - маса, гирички. Само че, за да ги ползват, трябва да ходят в часовете”, разказва Пенов. Организирали са танцов фестивал, велоклуб, на който се учели и правилата за движение, футболен отбор, който стига до окръжно първенство.
В края на учебната година пък ги водят на екскурзия - но тя е само за редовните и усърдните. Винаги е имало изключения, които обаче в крайна сметка не са били изключвани от мероприятието. “Извикват ги в общността, където са лидерите, отиваме с учителите и децата. Учителите казват: децата не са били редовни, не можем да ги вземем. Местните отговарят: да, това не е хубаво, но пък са помагали на баба си и дядо си. И така, докато детето не осъзнае грешката си. Накрая учителите се съгласяват да ги вземат, но казват - за последен път!” - такава сцена са разигравали, разказва още Иван. И ефект е имало. Сега вече училищата сами се справят с тези проблеми и фондацията не вижда нужда да се намесва.
Воля, инат и отговорност стимулират Иван Пенов 20 години да помага
Bоля, интерес, инат, отговорност към хората. Тази смес дава стимул на Иван Пенов да помага на хората 20 години.
“Нервна е работата, ние ходим по селата, при най-бедните. Малко хора искат да го правят, обаче аз от тази работа съм научил най-много и това ме държи здраво стъпил на земята”, убеден е той. И добавя: “Ние малко се заядохме да я направим тая програма, защото ни казваха, че няма да работи, но работи”.
Това е една от причинините да остане в България, след като се връща от САЩ, където е учил. В момента освен работата с фонда е преподавател по икономика в Аграрния университет в Пловдив.
Всичко започва случайно. Идеята е била на друга фондация, която е наела Иван и Георги като консултанти, за да им изготвят бизнес план. Те го правят, обучават хора, но след това организацията изгубва интерес и им предлага проекта си.
“Бяхме двамата в с. Чалъкови, говорихме си с хората и се чудехме какво да правим. Тогава си казахме, че не можем да ги оставим”, разказва Иван. Започват с Георги, а първото финансиране за фонда идва от холандската фондация NOVIB. Днес са само двамата и агроном, който им помага доброволно.
С подкрепата на Фондация “Америка за България” ще наемат още един служител. И въпреки малкия брой хора идеите им не спират. Искат да модернизират земеделската работата още повече - опитно да оборудват една оранжерия с дигитализирано напояване с датчици под земята. Другата им идея е да поставят две метеорологични станции и на базата на информацията от тях да предвиждат риска от нападение на болести и неприятели. Едната ще е в опитното поле на училище, като така ще може да се ползва и от ученици.
“Хубавото на Фондация “Америка за България” е, че са доста гъвкави. Ако правиш повече от това, което си обещал, се радват. Основното, което гледат, е въздействието, какво си постигнал с проекта”, смята Иван.
