На среща с Тръмп - малко приказки, много комплименти

Борисов лесно ще разбере накъде върви разговорът – всичко е изписано на лицето му

Не очаквайте да знае нещо за страната ви, обсипвайте го с комплименти, кажете му, че превъзхожда предшествениците си - особено Обама. Оставете го да се почувства победител. И най-вече – не го отегчавайте с много приказки.

Такива указания изпращат от САЩ посолствата на държави, чиито лидери предстои да се срещнат с Доналд Тръмп. Днес американският президент ще приеме в Белия дом българския премиер Бойко Борисов.

Но каквито и инструкции да летят от Вашингтон, никой не може да бъде напълно подготвен за срещата с този непредвидим, самоуверен, емоционален и самовлюбен политик без опит и умения в дипломацията, който предпочита да урежда нещата чрез личен контакт и винаги иска да надделее и блесне.

“На срещи и форуми той се фокусира върху победите – както за Америка, така и лично за него. Прагматик е и умее да сключва сделки. Няма да ви слуша, ако му баете протяжно половин час, особено чрез преводач. При него

не трябва да се ходи

с дълъг списък

претенции, а с

един-два конкретни

проблема,

чието уреждане да може да нарече свой успех”, казва бившият британски посланик в САЩ Питър Уестмакот.

Хубавото на Тръмп е, че всичко е изписано на лицето му – яд, отегчение, доволство, триумф. Той не си прави труда да прикрива чувствата, които изпитва към отсрещния. Психолозите твърдят, че това е обмислен ход, с който американският президент иска да покаже на събеседника си кой е шефът, да бъде център на внимание, да излезе начело в новините. Затова всяка негова среща с чуждестранни партньори е зрелище, а жестовете и физиономиите му - обект на анализи от експерти по езика на тялото.

Шоуто започва още

с ръкостискането

– ексцентричен спектакъл, с който е добре да си запознат, преди да се изправиш пред Тръмп. С апломб, пораждащ кисела усмивка у партньора, той сграбчва подадената му ръка, потупва я свойски и рязко го придърпва, че да изгуби равновесие.

Здрависването се е родило като дружески знак – да се види, че не държиш оръжие и имаш мирни намерения. Но кажете това на Тръмп, който го смята за канадска борба и инструмент, с който да доминира контакта, пише в. “Индипендънт”.

Френският президент особено си пати от тези ръкувания. С поредица от тях стопанинът на Белия дом явно слага младока “където му е мястото”. След като през 2018 г. го влачи за ръка като ученик из кулоарите на президентската резиденция, домакинът изчисти с интимен жест прашинка от ревера на гостуващия Макрон точно до знака на Почетния легион. И подхвърли: “Махнах пърхот. Трябва да го направим идеален, нали”.

Французинът познава и друг навик на американския лидер – да друса притеснително дълго ръката на партньора. През 2017 г. в Париж това трая 30 секунди, а Макрон напразно се опитваше да се освободи и да насочи вниманието на госта към обелиска на площад “Конкорд”.

През 2017 г. в САЩ японският премиер Шиндзо Абе се слиса, когато Тръмп цели 19 секунди разтърсваше ръката му и я потупваше покровителствено. С тази фамилиарност, казват анализаторите, той светна младшия азиатски партньор кой разиграва картите. Интересно е, че 73-годишният US президент прилага тези хватки на по-дребничките като Макрон и Абе, над които

се извисява със

своите 191 см

Но едва ли пак ще я опита върху снажния и висок Джъстин Трюдо. Преди време канадският премиер, очевидно проучил номера с ръкостискането, опря длан в рамото на Тръмп, за да му попречи да го придърпа и разклати. После опъна пръсти, за да освободи ръка от хватката му – сигнал, че владее ситуацията.

Ангела Меркел избра друга тактика. През ноември 2017 г. президентът отказа да ѝ подаде ръка, недоволен от преговорите, а тя го срази с иронична усмивка и стиснати устни. “Двамата си съперничат за лидерство на свободния свят, а Тръмп не обича по-умните от него, особено жени”, коментираха тогава в туитър.

Не че, когато е разположен, Тръмп не прегръща и целува германския канцлер. “По принцип той е сърдечен човек, радушен, разчита на личните контакти и химията с партньорите”, казва австралийският експремиер Малкълм Търнбул. Но не вървят ли нещата по неговата свирка, дава воля на недоволството си, без да го е еня, че ще притесни другите – техните терзания не го интересуват. С едно изключение – Владимир Путин.

Тръмп не друса безкрай ръката на руския президент, не го потупва, не го мушка в ребрата, не настъпва в пространството му. Ръкува се с него здраво, но не свръхенергично, само с 3-4 подрусвания. Усмихва се любезно и естествено. “Като двама алфа мъже или мениджъри на годишна среща на фирмата - пише в. “Дейли телеграф”. – Явно американският лидер е на “ти” с правилното поведение и когато го престъпва,

прави го нарочно –

все пак е бивша

телевизионна звезда”

Тръмп има богат асортимент от изражения, мимики и жестове, по които събеседникът може да познае накъде вървят нещата. Когато издуе напред устни, значи се съмнява, че е добре разбран, тълкува специалистката по езика на тялото Джуди Джеймс. Щом скръсти ръце и се втренчи в земята - недоволен е от хода на разговора.

Когато се снима или влиза сред колеги, президентът докарва строг, пронизващ поглед, вдига високо глава и здраво стиска челюст – изражение на мачо и властелин. Тогава

може да те блъсне

безцеремонно,

за да мине, без да те забелязва, както постъпи в НАТО с черногорския премиер Душко Маркович. Ако присвие очи, смръщи вежди и говори високо с отворена като на оперен певец уста, очевидно е бесен. Хапе ли устните си – потиска гнева. Щом вдигне показалец, не иска да го прекъсват. Ако допре върховете на пръстите си в триъгълник, показва сила, увереност и прецизно мислене.

При срещи на маса Тръмп често мести насам-натам чашата с диетична кола (пие по 12 кутийки на ден). Според специалисти по семиотика така нарцисите разширяват пространството си и навлизат в това на другите.

Koгато е отегчен, 45-ият президент на САЩ добива празен поглед, върти се и наднича зад главите на другите – вероятно е нетърпелив да отиде на голф. Това става, щом разговорът се проточи и не е съществен за него. Известен е с дефицит на внимание.

Когато е разположен и харесва събеседника, раздава широки усмивки,

целува, прегръща,

прихваща за кръста

- търси физически контакт. Някои смятат това за комплимент, други се дразнят. Преди месец финландският президент Саули Нийнистьо го спря с решителен жест, когато американецът започна да го тупа дружески по коляното.

Тръмп умее да предразполага събеседника, непосредствен е и е леснодостъпен за световните лидери. Ако някой такъв му звънне по телефона, веднага вдига или връща обаждането до минути, без да пита защо го търсят. Бързо сменя мнението си, ако това му е изгодно. Наричаше китайското ръководство вражеско, но след среща с президента Си Цзинпин го определи като “много добър човек”. Не отказва срещи с диктатори като вожда на КНДР Ким Чен Ун.

Доналд Тръмп се вслушва в съветите на близките си, обича да ги сближава с чуждите партньори и ги мъкне по визити. Усетил това, израелският премиер Нетаняху флиртува със зет му Джаред Къшнър, а Трюдо води дъщеря му Иванка по мюзикъли.

Съпругата полиглот

Мелания активно общува

със световните лидери

и жените им.

Въобще Тръмп набляга на личния контакт, смята го за по-резултатен. Предпочита да урежда нещата в кулоарите, а не в кабинетите. Ако си бъбрите неформално с него, изберете темата за голф, а не за животни. Не споменавайте акули - ненавижда ги.

Що се отнася до подаръците, семейство Тръмп не ги бива, като се започне с безполезната кутия на “Тифани”, която Мелания връчи на Мишел Обама и се свърши с безвкусния метален кон, харизан на Елизабет II. Тръмп също не се вълнува много от подаръци, още повече, че те автоматично отиват в Държавния архив на САЩ, ако президентът не си ги откупи на пазарна цена. Там завършиха порцелановият сервиз за 16 300 долара, изрисуван с имението на Тръмп в Мар-а-Лаго, и ценният калиграфски ръкопис за $ 14 400, дарени от Китай. Арабите също са щедри –

медальон, отрупан с

рубини и изумруди, от

саудитския крал,

позлатен модел на самолет изтребител от Бахрейн, колекция ценни златни монети от емира на Кувейт, златна огърлица с диаманти от Йерусалим. Меркел многозначително го дари с комплект писалки “Монблан” и хартия за писане, Макрон – с карта на САЩ от 1783 г., Трюдо – с фигурка от пясъчник на лъвица с корона. Гъделичкайки президентското его, виетнамците донесоха инкрустиран със скъпоценни камъни негов портрет пред американския флаг, а палестинският лидер Махмуд Абас – подобен, но обрамчен с перли. Президентът на верния съюзник Полша Анджей Дуда подходи по същия начин, но с вкус – поднесе албум с черно-бели снимки на самия Тръмп и цветни изображения на “Тръмп тауър”.

Домашните любимци не са подходящ избор – това е първият американски президент от 130 години, който няма куче.

Най-сполучливият подарък, който наистина ще зарадва Доналд Тръмп, не е материален. Покажете му, че го харесвате, затрупайте го с похвали – хули и критики си навлича достатъчно. Oставете го да вярва, че той е победителят, и ще го спечелите.