Отличниците в аграрния сектор получиха своите железни петли
Климатичните промени и предизвикателството пред земеделието бяха необявените акценти на наградите “Агробизнесмен 2019”.
Министър Десислава Танева говори детайлно преди церемонията за новата Обща селскостопанска политика на Евосъюза и как тя ще се отрази на България. Един от най-компетентните земеделски министри обаче предупреди, че основното през следващите години ще бъда биосигурността, за да се противостои на епизоотиите, свързани с климатичните промени. Идната година по програмата за развитие на селските райони
стартира дълго
чаканата мярка
за поливно
земеделие
Проекти ще се приемат още от първите дни на януари. Мерките за биосигурност ще са насочени към репопулация на стадата от овце и свине.
За необходимостта от презареждане на идеи заради вече настъпилата промяна на климата - високи температури и безводие, говориха учени, фермери и министър.
Нуждата от спешен дебат, за да се помогне на земеделието, описа проф. д.и.к Пламен Мишев, който получи наградата “Учен с принос за земеделието” .
Деканът на Бизнес факултета в Университета за национално и световно стопанство ръководи катедра “Икономика на природните ресурси”. На професора, чиято научна дейност е посветена на стратегическото развитие на българското земеделие, е възложено да готви анализ за стратегията на България в земеделието след 2020 година.
За климатичните промени с нестандартна идея, която предизвика бурно оживление сред близо тристата гости в НДК, бе изявата на Филип Ромбаут, изпълнителен директор на “Агрополихим” АД, който получи наградата компания с принос в сектора.
Той говори за сеитбооборота като ефективна мярка за устойчивост на климатичните промени. Според Филип Ромбаут
в България
царевицата
трябва да
се замени с
индустриален
коноп,
който е традиционна култура за страната и ще оцелява без поливане. Но според шефа на “Агрополихим” трябва да започне неговото индустриално преработване.
Ромбаут припомни как преди години в България масово е започнала да се гледа лавандула и сега тук произвеждаме повече лавандулово масло от една Франция.
Ангел Кинанов, директор на “Панамин КО” ООД, получи приза за “Успешно налагане на нов продукт” - най-добрия антистресов имуностимулатор за растенията.
Председателят на фонд “Земеделие” Васил Грудев даде наградата “Агроиноватор” - на “ЕТ Прис – Борислав Горанов”. Стопанството на Милена и Борислав Горанови отглежда над 11 хил. декара пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и соя в Кнежа и Долни Луковит. Владислав Горанов, който е второ поколение на фамилията, и получи наградата от името на родителите си.
“Агротърговец” стана фирма НИК - 17 г. тя предлага на земеделците технологии, които улесняват тяхното ежедневие и повишават ефективността на полето.
За развитието на производството на малини бе отличен Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и биоягодоплодните.
Мария Белова, председател на земеделската комисия в парламента, връчи “Биопроизводител” на Веселина Ралчева, управител на “Ина” ЕООД. Тя получава първия биосертификат още през 2005 г от швейцарска компания. Днес отглеждат 350 дка рози, 500 дка лавандула и много друга биопродукция.
За обучение на кадри призът бе за проф. д-р Христина Янчева, чиято кауза в живота е Аграрният университет в Пловдив. “Университетът ни през последните три години е първи в рейтинга в три направления: растениевъдство, животновъдство и растителна защита. Без наука без образование,няма как да имаме модерно земеделие”, каза проф. Янчева.
Агроинвеститор стана Стайко Стайков, изпълнителен директор на “Ставен” АД, за успешната си инвестиция във винарска изба “Шато Ботево”. Лозовите масиви са близо 1000 дка. Шатото е със затворен цикъл на производство.
Млад агробизнесмен е Тодор Ванев, животновъд от пловдивското с. Стряма. В селекционираното му стадо има 220 елитни дойни крави, отглеждани по всички хуманни изисквания. Тодор се занимава с млечно говедовъдство, производство на млечни продукти и много успешни директни продажби.
Отличието на Тодор връчи Боян Стефов, изпълнителен директор на Банка ДСК и ръководител на “Корпоративно банкиране”.
36-годишният Станчо
Станчев от Медово
е Агробизнесмен
на България за 2019 г.
В списъка на носителите видях
моите учители по земеделие,
каза Десислава Танева
Станчо Яков Станчев, управител на СД ,,Ерато СИК” е Агробизнесменът на България за 2019 г.
Фирмата, която управлява Станчев, е в село Медово, община Братя Даскалови. Тя е единствен арендатор на земя в землището. Дружеството на Станчев обработва 14 000 декара, в това число 2000 дка собствена. Отглежданите зърнени култури са пшеница и слънчоглед - 12 000 дка., а трайните насаждения - роза, лавандула и градини с череши, сини сливи и праскови, са 2000 дка.
“Прегледах първите носители на наградата. Те са тези, които са ми дали първите уроци как се прави земеделие. За мен е чест да обявя Агробизнесмен на България за 2019 г.”, каза земеделският министър Десислава Танева.
Десислава Танева: Успехът на една политика е в това да има обществена подкрепа
“Нека да сме живи и здрави всички и най-добрите да бъдат учители на следващите, на младото поколение, което идва”, каза министърът на земеделието Десислава Танева преди да връчи голямата награда “Агробизнесмен на България 2019”. Министърът разказа, че е осъзнала как немалък период от живота ѝ вече е минал.
За да има промени в сектора, когато се прави предложение, опитвайте се да разберете и министъра, обърна се Танева към земеделската общност на церемонията.
“Успехът на една провеждана политика се състои в това да има обществена подкрепа. Това е основното, аз искам да направя още много неща, които са по-справедливи отсега”, каза Танева. Припомни, че единствените мерки, които е приложили без подобна подкрепа бяха тези през лятото при кризата с африканската чума по свинете. Тя се обърна с благодарност към научната общност, която я е спасила.
“Респект към българската наука. Аз оцелях благодарение на нея! Аз я преоткрих. Каквото мога като подкрепа и мерки, бих го направила за времето, което ми остава. Това са хора, които осъзнаваха държавната си отговорност”, добави министърът. Разказа още, че научните сътрудници са отказали настояването ѝ да получат възнаграждение. Вместо това са ходили на терен и са обяснявали на хората за заболяването и как то се предава.
“Свършиха работа, каквато държавна администрация не беше свършила година преди това. Благодаря!”, каза министърът.
Тя коментира и следващия програмен период, като обясни, че за да има конкретна яснота за новата Обща селскостопанска политика, трябва да се приеме многогодишната финансова рамка. Това вероятно ще се случи в средата на следващата година. Министърът обясни, че срокът е обсъждан в неформални разговори.
Обявен е преходен регламент, за да не спре подкрепата за земеделците. Германия е поискала той да е две години.
Особеното в този регламент е, че липсва националната преходна помощ.
“Това е проблем, защото близо 800 000 овце и кози майки се подкрепят само от националната преходна помощ. Най-доброто за България е да бъде продължена националната преходна помощ при новата референтна година”, каза Танева, като добави, че в момента тя има много изкривявания. Като инструмент обаче трябва да се прилага и занапред.
