Потопът разяжда като корупцията - защитната система от диги е глътнала милиарди евро, но все още не действа
Безпрецедентните наводнения във Венеция ще имат ефект като радиация при болен пациент от рак. Те няма да се видят веднага, а ще бъдат като Чернобил за града, тъй като тежките последствия от солените води ще се акумулират в течение на времето, посочва главният архитект Марио Пиана.
“Базиликата “Сан Марко” сега изглежда цяла. Тя е като пациент, изложен на радиационно облъчване – първия ден изглежда така, сякаш нищо не се е случило. След време ще започнат обаче да му окапват зъбите и косите... За “Сан Марко” радиацията – това са извънредно солените морски води. Те не водят до рухване на криптата на базиликата, но съдържанието им ще разяжда все повече мраморните колони. Мрамори от вида “червен Верона” или зелен или пък глинестите мрамори с водата започват да набъбват. Изсъхвайки пък, се свиват. Едва тогава истинските щети ще започнат да се виждат”, казва пред в. “Кориере деле сера” Пиана, отговорен за всички реставраторски дейности на базиликата.
От години екип от 15-ина експерти проверява всеки ден всеки процеп и стърготина в стените на базиликата.
“Апокалипсисът
на “Сан Марко”
започна вече”,
казва арх. Марио Пиана. Въпреки че досега няма сигнали за повреди по дървените части, заради солената вода те ще се появят след години.
Солта се смята за враг номер едно на културното наследство на Венеция, а водите, залели града тези дни, са по-солени от всякога. Те са като смъртоносно оръжие срещу мрамора, който е основна част от историческото и културното богатство на Венеция. Това е така, защото мраморът по принцип е порест и поради това е изложен на атмосферните фактори. След като бъде залят със солена вода, след време той изсъхва. Солта обаче остава, кристализира и увеличава обема си. Тя натиска кристалите на камъка, водейки до разрушаването им. Очаква се мраморните подове,
колони, капители
от XII век, статуи
и барелефи
да понесат
неизмерими щети
след време. Вече са в действие т.нар. сини каски на културата – експертите, които защитават културното богатство на Италия. Как точно действат те? Едва след като мраморите бъдат изсушени, ще бъдат подложени на “компреси” с дестилирана вода, за да се отстрани поне отчасти солта.
Като основен виновник за случилото се във Венеция се посочва нефункциониращата система от диги и шлюзове MОSE (съкращение от Mоdulo Sperimentale Elettromeccanico). Това е сложна инженерна конструкция, отделяща лагуната на Венеция от Адриатическо море по време на приливи. Веднъж щом се завърши и влезе в действие, би трябвало да бъде съставена от 78 подвижни шлюза, инсталирани в трите устия на пристанището в лагуната – Лидо, Маламоко и Киоджа.
Работата по реализиране на конструкцията започна пре 2003 г., когато премиер беше Силвио Берлускони. През 2014 г. обаче консорциумът “Венеция Нуова” мина под управлението на държавата, тъй като няколко от членовете му бяха
разследвани
за корупция и
получаване
на незаконни
фондове
През 2018 г. беше официално обявено, че са завършени 93 на сто от инженерната система.
Идеята за нея датира още от 80-те години на миналия век - тогава се замисля проект за защита на лагуната на Венеция от водите, по-високи от 110 см. За 16 години са били отпуснати 5,5 млрд. евро за реализирането на проекта, но на практика набъбват до 8 млрд. евро със страничните дейности около него. Първоначално за него са ангажирани 700 души, но след това те стават 1500.
На практика досега MOSE е струвала на Италия три пъти повече отколкото цялата магистрална връзка Sole (Слънце), свързваща Ботуша от юг до север. За тези милиарди евро, инвестирани в системата от диги, мнозина очакват, че би трябвало да са ангажирани най-добрите архитекти, инженери и учени в света, както и че би трябвало да са закупени най-качествените материали. Това обаче съвсем не е така, както стана ясно от разследванията за корупция, обхванали ръководството на консорциума по реализирането на проекта.
На всичкото отгоре датите за завършването му бяха отмествани няколко пъти в течение на годините. Според проучване са се появили
съществени
различия в
проекта заради
стоманата,
използвана при тестовете, и тази при строежа на шлюзите. Първата била “инокс супердуплекс”, произведена във Виченца, а втората идвала от Източна Европа – и освен че била по-евтина, била и качествено различна от първата. Всичко това породи съмнения за структурната устойчивост на корозия във времето, което е основен елемент за конструкция от този вид.
“Пускането в действие на MOSE сега е като да караш “Ферари”, която няма спирачки”, казва инж. Алберто Скоти, наричан “бащата” на проекта. Това е така, защото все още е незавършена. “Технически е възможно да бъдат вдигнати бариерите на системата, но след това нямаше да бъдем в състояние да следваме прилива, защото съоръженията все още не са готови. За да ги вдигнем в порядъка от половин час, колкото е необходимо, когато системата бъде завършена, са необходими три компресора. Днес разполагаме само с един. Щяха да ни бъдат необходими пет часа и всичко това нямаше смисъл”, казва инженерът пред италианските медии.
Според него MOSE може да
действа сега
само когато
водата достигне
ниво от около
80-90 см
Дори да са били затворени устията на Лидо и Киоджа, оставяйки отворено това на Маламоко, където тестовете са показали аномалии и вибрации, би се променило малко, или 10 см по-ниски води, при положение че те достигнаха 187 см.
Евентуалното активиране на системата можеше да доведе и до наводнение на галериите, където работят техниците. Според инж. Скоти реалистичният пусков срок на проекта е 31 декември 2021 г. “MOSE е една мечта. Тя ще постигне целта Венеция да бъде защитена, без това да се вижда. Ще работи и при приливи на води, достигащи 3 м височина. И няма да допусне превръщането на лагуната в блато.”
