Около Китен и Приморско маниаци ловят сладководни риби
Две реки на морето - Дяволската край Приморско и Караагач край Китен, продължават да държат рекордите за огромни уклеи у нас. 30-сантиметровите риби са известни на софиянци, които плажуват в района и разнасят легенди за тях по жълтите павета.
Уклеите обаче продължават да прииждат някъде от изворите в Странджа. Там, където са устията на реките, те буквално се блъскат в брега и са навсякъде - на плитко и дълбоко. Ловците на тези маркови рибки на китенската река се броят на пръсти. Те са местни, има и няколко семейства от Бургас, които хващат по 200-350 бройки за няколко часа и се прибират да мариноват.
Уклеят е една от
най-подходящите
риби за
консервиране,
месото му остава плътно и приятно, единствено барбунята от морските риби може да му съперничи.
Местните преследвачи на уклея са като членове на затворен аристократичен клуб. Те почти не се интересуват от морските риби. Всеки носи захранка от трици с прах от малинов степ и с чест подхранва на съседа до себе си. “Синът ми отиде за зарган в Лозенец, хвана доста, но аз най обичам да ловя на реката”, казва един от възрастните риболовци. Стръвта е класическа - бял червей или пинки. В р. Караагач бе зарибено наскоро с 500 хиляди шаранчета и някои от тях също се мамят на белия червей.
“Има някои, които пълнят десетлитрови туби с тези шаранчета. Едно семейство ги скъса, викам им да ги пуснат, а мъжът заблуждаваше, че били таранки”, възмущава се ямболската риболовна легенда Димо Ганев.
“При нас уклеите са рекордно големи. В реките в Приморско и Китен има и големи морски кефали. Те обаче не кълват на морския блатен червей въпреки опитите да бъдат хващани с него. Отиват на морския червей, който е по-гладък от варненския, има седефен вид, аз единствен го ловя на юг от Бургас. Търся го на плажа, където е прибоят. Рано сутрин може да се открие на педя дълбочина.
Кефалите кълват
на торен червей,
а незнайно защо - гонят тъмна леко излъскана гола тройка. Оттам идват легендите, че на моста на Дяволската река ловим морски кефали, като слагаме над тройката хляб или кашкавал за аромат и после ги тралим. Плувката за морски кефали в реката се пуска на дълбочина максимум 50 см. На Велека хващат същите тези риби на хляб на дъно с 3-4 кукички и на булдо ги ловят”, обяснява Ганев.
Той наблюдава и цялата река Тунджа. Според него положението се е влошило, след като построиха няколко малки ВЕЦ-а.
“Рибата вече я няма от Тополовград нагоре, не се качва по течението. Няма вече скобар и морунаж, защото вече не мигрират нагоре към Ямбол.
Местата за
сомове са
от Елхово надолу,
там има подмоли
Но сома го ловят с тройка на тежест и плувка и като индикира, че рибата минава покрай нея, засичат на тралене, така ловят и големи шарани. На Малко Шарково отдавна шараните са се изпокрили, заради преследването с ток. Там сега има само бяла риба”, обобщава ямболската легенда.
Димо Ганев коментира и тазгодишните риболовни аномалии в морето на юг от Бургас. “Объркаха миграцията на рибата. Миналата година хващахме от май до септември всеки божи ден карагьоз и сафрид, което си беше шок. В Ахтопол тази пролет заради военните учения настана невиждано чудо. Мрежите там се натъпкаха от редовен паламуд над кило. Женските бяха тъпкани с хайвер, а мъжките - със сперма.
Пасажите обаче въобще не отидоха нагоре на север, заради тези военните учения сега няма да има никакви паламуди. Тази година на Маслен нос въобще не се появи риба. Иначе се върти там сафрид и циганка, но изоставиха мидарниците и късаме постоянно такъмите. Черния път за края на носа през гората го затвориха, защото било резерват. Кефал даде много на Дяволска река. Калканът на Перла пък изобщо изчезна, няма и кефали на Шофьорския плаж.”
