Средната полезна площ се увеличи рязко през тази година заради тристайните апартаменти
Средната полезна площ на новопостроените жилища в България през 2019 г. рязко се е увеличила и от 84,2 квадрата през третото тримесечие на 2018 г. е стигнала
97,3 квадрата
през третото тримесечие на тази година. Това съобщи Националният статистически институт.
Тъй като става въпрос за жилищата, които са били построени и пуснати в експлоатация през съответния период, най-логичното обяснение е, че в новото строителство се е увеличил делът на тристайните апартаменти за сметка на по-малките, обясняват имотни специалисти.
“Двустайните и тристайните апартаменти вече съставляват
90% от
жилищата,
които се
строят
напоследък
Около 60% все още са двустайни, а делът на тристайните, които обикновено са с площ между 80 и 100 квадрата, в новите жилищни сгради е между 30 и 40%. Гарсониерите са почти на изчезване, а делът на огромните апартаменти по принцип винаги е бил много малък”, каза пред “24 часа” Полина Стойкова, управител на “Бългериън пропертис”.
“Гарсониери и боксониери категорично вече не правим - мина времето на този тип маломерни апартаменти. Когато жилищният пазар беше на върха преди кризата, имаше всякакви купувачи и се намираха желаещи и за такива жилища. Сега обаче
не си струва
да се правят,
не се търсят”, каза пред “24 часа” строителният предприемач Димитър Савов, който има зад гърба си десетки жилищни кооперации предимно в столицата.
Апартаментите с две и три стаи, които в последните години излизат на пазара, имат обаче известни разлики с тези, които са познати отпреди. Например от тях започват да изчезват
специално
обособените
помещения
за кухни
и мястото, на което се готви, почти винаги е инкорпорирано във всекидневната.
“Съвременната техника позволява там, където се готви, да е несравнимо по-хигиенично отколкото преди и апартаментите с отделни кухни почти изцяло изчезнаха от пазара. Това е тенденция, която не дойде от търсенето, купувачите не са казали, че мразят да имат отделна кухня. Просто предприемачите все по-често интегрират това помещение в дневната и по този начин броят на тристайните жилища, в които има един голям хол и две спални, процентно се увеличава”, обясни Стойкова.
Другата видима тенденция според нея е, че миниатюрните спални също са на път окончателно да изчезнат. Става въпрос за
помещения под
10-12 квадратни
метра,
каквито често се срещаха в новопостроените сгради само преди десетилетие.
С цел да спестят място и на единица площ да поместят колкото се може по-голям брой апартаменти много строители правеха умишлено множество маломерни помещения в един апартамент. В тях обаче освен спалня или обикновено легло плюс гардероб не можеше да се събере никаква мебел. Или се събира, но не остава място човек да се придвижи до тях.
“Купувачите
категорично
не искат
такива спални,
независимо че човек не извършва кой знае колко много дейности в такова помещение. Проектантите и предприемачите все повече се съобразяват с това и в новопостроените жилища напоследък гледат да докарат спалнята поне до 15 квадрата”, каза Стойкова.
Вграждането на кухните във всекидневните от своя страна също ги прави по-големи и тези две причини заедно действат в посока на
увеличаване на
общата площ
на жилищата в новите жилищни сгради.
Цените на апартаментите все още се определят според общата квадратура и ценовата разлика между 60 и 80 квадрата е значителна във финансово отношение. Затова предприемачите нямат голям шанс да продадат апартаменти, в чието изграждане са допуснали да има
значителни
паразитни площи
Те се получават, когато размерите на помещенията излизат извън стандартите. Например, ако жилищно помещение е проектирано да е тясно и продълговато, често част от него не може да се използва функционално.
Същото е и със скосяванията, които се налагат в мансардни и последни етажи. Те изискват нестандартни мебели и често има риск сравнително големи площи от жилището да останат неоползотворени.
Често срещано явление доскоро беше да се пести от шахти за щрангове за вода и канализация, поради което особено по-малките апартаменти се правеха
с една баня
с тоалетна
и на същия щранг се връзваше и кухнята. Това явление обаче изчезна през последните 5-6 години, когато дори апартаментите от 60-70 квадратни метра се правят с две тоалетни.
“Сега най-продаваните жилища са по 90-100 квадрата, а в тях няма как да има само една тоалетна”, каза Димитър Савов. Според него купувачите на такива жилища са 100% семейства, за други няма изобщо смисъл да се строи.
Савов обърна внимание и върху факта, че днес на имотния пазар в София и големите градове няма чак толкова много хора, които да идват от други, по-малки населени места. “Обикновено те вече са живели примерно в столицата, но са обитавали малки апартаменти или са били под наем. Естествено, че искат да отидат да живеят на по-престижна локация и по-нашироко. За да финансират покупката, често продават стария си малък апартамент.
От данните на статистиката се вижда обаче, че уголемяването нановопостроените жилища не важи за цяла България или поне не веднаква степен.
Общоато правило е, че в областите с развит жилищен пазар площта на новото жилищно строителство е по-скоро голяма. Например в столицата средната квадратура е 100, а във Варна - 96 квадрата (виж графиката).
Рекордите по големина обаче принадлежат на области, в които жилищният пазар не е особено загрял и цифрите се получават, като общата жилищна площ се раздели на твърде малък брой апартаменти. Например в Силистренско излиза, че средната квадратура на новите жилища е
191 квадрата,
но става въпрос
само за 11
нови жилища,
построени през третото тримесечие.
Във Видин излиза, че средната площ е едва 46 квадрата, но статистиката е отчела едва едно новопостроено жилище и е очевидно, че трудно може да се говори за тенденция.
Абсолютният рекордьор по брой нови жилища, пуснати в експлоатация, е Варна, където за третото тримесечие има 134 нови жилищни сгради с 603 жилища в тях.
