Времената са се променили драматично, откакто монсиньор Вацлав Мали е бил подлаган на разпити, побои и унижението да бъде лишен от правото да служи като свещеник и принуден да чисти тоалетни заради това, че е протестирал срещу комунистическия режим в Чехословакия.
Като човек, подписал Харта 77 и станал говорител на тази гражданска инициатива, предвождана от хора като дисидента драматург Вацлав Хавел и призоваваща за спазване на човешките права, свещеникът е бил в челните редици на опонентите, взети на прицел от омразната тайна полиция.
Но този уикенд, точно 30 години след началото на Нежната революция, довела до отхвърляне на тоталитарната система, Мали - сега римокатолически помощник-епископ на Прага - призовава новото поколение да се бори срещу заплахите, надвиснали над трудно извоюваната свобода.
На митинг в парка "Летна" в чешката столица, същото място, където през ноември 1989 г. той е бил сред организаторите на голяма демонстрация, смятана за повратен момент в свалянето на комунизма, Мали предупреди множество от над 200 000 души, че постиженията на революцията са застрашени от политици, искащи да разделят обществото, да ограничат свободата на словото и да концентрират политическата и медийната власт в ръцете на неколцина.
Целта на съботната демонстрация, организирана от студентското движение "Милион моменти за демокрация", бе да се чества 30-ата годишнината от революцията, но и да се привлече внимание върху това, което критици смятат за опасно отклонение от идеалите й.
Това бе поредният протест срещу управленския стил на Андрей Бабиш, милиардера магнат, оглавяващ правителството, обвинен в корупция и конфликт на интереси. Това бе протест и срещу ролята на Милош Земан, президента популист, призоваващ за по-тесни връзки с Русия и Китай. В интервю за "Обзървър" в седалището на архидиоцеза, намиращо се до великолепния Пражки замък, Мали каза, че и двамата не отговарят на стандартите на Хавел, който стана първият президент на Чехословакия след падането на комунизма, а после на Чехия след раздялата със Словакия през 1993 г.
"Те променят позициите си и са в ръцете на съветници пиари":, каза той. "Дават много прости обещания, които са много опасни, говорят за врагове и разделят обществото. Това е най-лошото в тяхното управление".
Необходимо бе да се припомнят идеалите на Хавел - съдържащи се в известната му мисъл "Истината и любовта ще възтържествуват над лъжите и омразата" - които, твърди Мали, днес са също толкова валидни, колкото и по времето на комунизма. В последните дни навсякъде се честваше годишнината от събитията през 1989 г. - когато Чехословакия се отърси от четири десетилетия комунистическо управление, след като съюзническите режими паднаха в Полша, Унгария и Източна Германия. Президентката на Словакия Сузана Чапутова положи миналата седмица венец на монумент на пражката улица "Народни тршида", където демонстранти бяха нападнати от полицията за борба с безредиците преди 30 години. Този епизод предизвика масови улични протести и стана предвестник на падането на режима. Зрелищни светлинни шоута, концерти и други прояви имаше вчера в чешката столица и в други градове.
Централна фигура в събитията от 1989 г. бе бившият дисидент Хавел, починал през 2011 г., но останал икона за много либерали.
Но друг бивш съюзник на Хавел, Ян Урбан, сега преподавател и политически анализатор в Нюйокрския университет в Прага, дава по-критична оценка. Той го обвинява в нерешителност, заради която днес в Чехия има безпринципни политици и непокаяла се комунистическа партия, която до ден днешен е в парламента, където в момента подкрепя правителството на малцинството на Бабиш.
"Вацлав бе превъзходен за външния свят. Той върна Чехословакия на картата", каза Урбан, съосновател на антикомунистическото движение Граждански форум.
"Но във вътрешен план той бе истинско бедствие. Казвам го с пълното съзнание, че ми е скъп приятел. Той беше мечтател. Не биваше да се захваща с президентска политика, така и не научи правилата на парламентарната политика", каза Урбан.
"Управлението на Хавел осуети всяка възможност за бързо делегитимизиране на комунистическата партия. . . Ситуациите, свързани с граждански конфликти, винаги изискват символични жестове, защото хората искат да вярват, че новите управляващи ще направят направят най-доброто, за да дадат на обществото усещане за справедливост. Това беше най-големият провал."
Все си представям едно просто сравнение. Идеята членове на (Нацистката партия) да заседават в Бундестага на Западна Германия през 1975 г. е немислима. Защо тук сходна ситуация е считана за нормална?", добави Урбан.
Докато в съзнанието му изникват ясни спомени за живота през комунизма, 68-годишният Урбан, също подписал Харта 77 и уволнен от училището, в което преподавал заради отказа си да подпише официални изявления срещу документа, сдържа критиките си към случващото се сега. "Никога не съм очаквал да видя края на комунизма", каза той. "Просто исках да нанеса възможно повече щети, преди да ме заловят. Така че не мога да бъда разочарован".
Желанието да навреди - подтикван от гняв заради загубата на неродено дете, когато жена му направила спонтанен аборт след травмата от полицейски разпит - оставило дълбок личен белег.
След като представил Харта 77 на конференция по човешките права в Москва през декември 1987 г., Урбан се върнал в Чехословакия и бил поставен под строго наблюдение. Срещите с други дисиденти се наложило да бъдат ограничени до няколко минути или дори секунди. Те се състояли на места като мостове, за да се избегне намесата на тайната полиция.
През пролетта на 1988 г. Службата за държавна сигурност му изпратила ковчег с неговото име в апартамента му в пражкия район Мала страна, днес любимо място на туристите. Анонимни смъртни заплахи му били отправяни по пощата и телефона. Решен да не влезе в затвора, той си лягал със спортни обувки до леглото и въже до прозореца, за да може да избяга, ако призори се почука на вратата.
Друга лична драма се разиграла през август 1989 г., когато куриер пристигнал с писмо, нареждащо му да се яви на другата сутрин за военно обучение. Урбан решил, че това е капан и убедил приятел да го скрие в спешното отделение на болница под претекст, че е получил сърдечен удар.
"Двама агенти на тайната полиция се появиха и седнаха в коридора, искаха от лекаря да докладва всичко, свързано със здравето на г-н Урбан", каза той. "По някаква невероятна случайност имаше друг г-н Урбан, който умираше бавно в съседната стая. След пет дни персоналът на болницата ми помогна да избягам в 5 сутринта и се крих през следващите 10 дни".
До навечерието на революцията Урбан - помагащ с работата на нелегална осведомителна агенция - бил с последно предупреждение. Съдия му казал, че при следващата простъпка ще му бъде повдигнато обвинение в подривна дейност и може да влезе за 12 години зад решетките. Когато ръководството на комунистическата партия подало оставка седмица след началото на протестите, "това бяха най-щастливите няколко часа от живота ми", каза Урбан.
Само че имало уловка: "Веднага осъзнах, че можем да правим каквото си искаме, но не знаехме какво искаме. Бяхме напълно неподготвени".
(Oт БТА)
