Любимите им места са около Макри и Мароня, устието на Лисос, пристанищата на Порто Лагос, Фанари и Авдира
Вече е много популярен и уловът на октоподи, калмари и сепии
Стотици рибари от региона на Кърджали пътуват до северните брегове на Бяло море всеки уикенд. Само за няколко години родопските въдичари успяха да овладеят техниките на морския риболов до съвършенство. По-запалените дори вече имат лодки и влизат навътре в морето, за да ловят трофейни риби.
“Основни риболовни дестинации за кърджалийци са пристанищата на Северна Гърция, които са само на 2 часа път с кола”, твърди Пламен Петков, който е сред най-запалените по риболова на Бяло море. Любимите им места са районите на градчетата Макри и Мароня, устието на река Лисос, пристанищата на Порто Лагос, Фанари и Авдира. Керамоти също е предпочитана дестинация, защото морето е по-дълбоко. Там обаче ходят основно пловдивчани и софиянци. Същото важи и за района на Кавала.
“Интересно място за риболовците е остров Самотраки. Там се хващат трофейни риби, защото морето е много дълбоко. Излизат групери, дорадо, маятико”, твърди кърджалиецът Пламен Петков. Около другия остров в Северна Гърция - Тасос, не е толкова дълбоко, но и там се хващат трофейни тонаки и паламуд. А между Тасос и Авдира излиза скумрия.
“Гърците я наричат колиос. Тя се движи на стада и просто трябва да намериш мястото. Има дни, в който можеш да уловиш само 2-3, а има и такива, в които можеш да хванеш 200”, казва запаленият въдичар. Според него повечето българи предпочитат да мятат за сафрид, който е една от най-често срещаните риби. Тя се лови на чепаре и на стръв - мъртва рибка или скарида. При дънен риболов излизали мормура и спарос.
К
ърджалийци обичат да ловят и лаврак, който често навлизал в устията на реките. Масово през август, септември и октомври се хваща зарган. Той се появявал навсякъде по бреговата ивица.
“От по-едрите видове излизат паламуд и тунаки. Това са разновидности на риба тон. Тунаките са по-дребни, които тежат кило-две, но има и по 10 кила.
Големите риби тон са с квоти, които се заплащат допълнително, но тези са на по-големи дълбочини около островите”, обяснява Петков. Според него особено популярен е станал уловът на октоподи. Имало много кърджалийци, които са се специализирали в улова с харпуни. По-масов бил с изкуствени примамки с големи куки, които се изтеглят с въже. По същия начин октоподи се ловели и от лодки. Освен за риба и октоподи единици са кърджалийците, които влизат в морето за сепии и калмари.
“За този риболов е нужна лодка, оборудвана със светлини и GPS”, твърди въдичарят. Сепия се ловяла със светещи примамки надвечер или нощем. Калмарите се хващали на дълбочини над 20 метра.
“За първи път в Гърция българите видяхме различни и специфични начини на риболов. Гърците често не използват въдици, а ролки, на които е навита корда. Друго приспособление е така нареченото папуцаки. Това е кутийка, надопобяваща бебешка обувка, за която е вързана корда”, разказва Пламен.
Папуцаки потапя до дъното примамката. По този начин може да се хващат и екзотични дънни риби като синагрида, маятико и една от най-вкусните - баракуда, наричана от гърците луциус.
Българските такъми вършели работа за морски риболов. У нас вече се предлагат стоки, съобразени с риболова в Бяло море. В много случаи в българските магазини има по-голямо разнообразие от гръцките.
“За риболова в Бяло море е важно да се знае, че в Гърция има регламенти, които стриктно трябва да се спазват. Риболовните лодки е нужно да са с гръцка регистрация. Ако е с българска - може да се използва за разходки”, обяснява Пламен. При регистрацията се плаща еднократна такса между 300 и 400 евро, а след това само годишна застраховка от около 70 евро.
Гръцките власти следят стриктно плавателният съд да бъде оборудван със спасителни жилетки, димки, ракети и пожарогасители, а при пропуски се налагат глоби. Морската полиция извършва непрекъснати проверки дори навътре в морето, а лодките се наблюдавали и с радари.
“За малките плавателни съдове има ограничение за навлизане в морето до 10 мили. Без ограничение са големите лодки. За управлението на съд с двигател с мощност до 30 коня и дължина до 5 метра не се изисква капитанско право”, обяснява той.
В Гърция е забранен риболовът около лодките на пристанищата. Иначе за въдичарите на брега не се изисква разрешително. Единственото изискване е уловът да не надхвърля 5 кг за рибата, като същото важи и за октоподите.
Ако екземплярът е едър, може да е и с по-голямо тегло, но трябва да е един.
Риболовът е забранен в крайморските езера, защото повечето от тях попадат в “Натура 2000”. Ограничения за улов в Гърция има само през май, когато е размножителният период на рибата. Забранен е във и около устията на реките, каналите и всички сладководни водоеми. За останалата част на крайбрежието няма ограничения.
О
свен това не се допуска ловуване с харпун на пристанища и в района на регламентираните плажове. Трябва да се използва буй, който маркира къде се намира риболовецът.
“Бяло море крие и опасности за рибарите”, твърди Пламен Петков. Според него много болезнено е убождането от морски таралежи. Иглите, попаднали в тялото, трябва да се извадят веднага, защото след това се капсулират и става по-трудно.
Опасност представлява и морският дракон - риба, която е като тази в Черно море, но в Гърция достига до килограм.
“Убожданията от дракон са болезнени и е добре веднага убоденото място да се изсмуче, за да се предотврати разпространението на отровата, която трябва да се изплюе. След това се дезинфекцира с ракия”, усмихва се Петков. Той допълва, че проблеми създава и морският скорпид, но той е по-малко отровен.
“Има един вид средиземноморска змиорка, която хапе доста болезнено. Дори да я изтеглиш в лодката, тя напада, защото се движи като змия”, предупреждава той. Петков съветва рибарите също много внимателно да следят прогнозата за времето.
“Гръцките телевизии я дават много подробно - остров по остров, район по район. Съобщава се за очаквани течения, нива на вълните, посока на вятъра”, казва рибарят. И допълва, че често в северната част на Бяло море през лятото се появяват внезапни бури, които вдигат високи вълни. Те се образуват най-често и при южен вятър.
“Трябва да се знае, че от запад появи ли се черен облак, трябва да си на брега - ще последва силна буря с много вълни”, съветва Пламен Петков.
